Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/7697838 www.bgdnes.bg

Ген. Тодор Бояджиев само пред "България Днес": ДС уби чичо ми!

Набедиха го за антисъветчик и му счупиха главата с пистолет

Кой е той

Тодор Бояджиев (10.10.1939, Карнобат) е генерал-майор от Държавна сигурност. Работи 13 години в научно-техническото разузнаване и 13 по линия на външнополитическото разузнаване. Минава по цялата йерархична стълба - от разузнавач до зам.-началник на ПГУ, зам.-търговски представител на България в САЩ и пълномощен министър в мисията ни в ООН - Ню Йорк. През 1990 г. е първи главен секретар на МВР. Депутат във ВНС и 39-ото НС. Оглавява "Български евроатлантически разузнавателен форум". Автор е на множество книги, зам.-председател е и на тракийските дружества. С указ на губернатора на Оклахома е обявен за почетен посланик на добра воля в този американски щат.

"България Днес" продължава да разказва за срещата си с най-успешния ни разузнавач по повод предстоящия му юбилей – на 80 години генералът става на 10 октомври.

Реклама

- Ген. Бояджиев, след дни се навършват 30 години от знаменателната дата 10 ноември, когато режимът на Тодор Живков падна. Къде бяхте на 10 ноември вие?

- 10 ноември е пряко свързан с моя личен празник. Месец преди събитията празнувах 50 години в салоните на българското разузнаване заедно с колегите. Сред приятелите ми бе и Петър Младенов, външен министър по онова време. С него съм работил, тъй като в продължение на пет години бях пълномощен министър в мисията на България към ООН. Между гостите ми бе и Начо Папазов, който знаех не като член на Политбюро, а като мой първи братовчед. И на 10 октомври, един месец преди датата, Начо и Петър си тръгнаха заедно, а аз и генерал Владо Тодоров, който беше шеф на разузнаването, ги изпратихме до колите на паркинга. Тогава Младенов се обърна към Тодоров с думите: "Владо, предполагам, че това е едно от малкото места, където вашите колеги от Второ не ме подслушват". Шеговито го каза, а Тодоров отвърна: "Никой не ви подслушва, другарю Младенов". Тогава Младенов продължи: "Прощавайте, но с Начо имаме да си кажем нещо лично". И се отделиха на пет метра. Оказа се, което научих впоследствие, че тогава Младенов е обсъдил с Начо депозирането на оставката си. И го е запитал за мнението му. На практика по-късно всички разбрахме какво стана на 10 ноември. Петър Младенов излезе с открито писмо, депозира оставка в Политбюро и се стигна до тази дата. Тази дата не беше преврат или смяна на едни политически сили с други. Направиха си го хората сами, вътре в БКП. След това се появи и опозицията. Реално опозиция преди това навън и дисидентство в България за разлика от Полша, Унгария, Чехословакия истинско такова не е имало. То беше вътре в БКП.

- Досиетата навреме ли се отвориха, или закъсняхме?

- Това е най-голямата тъпотия, която можеше да се случи! Много добре си спомням декемврийския ден, бях депутат във ВНС, когато се вкара въпросът за досиетата и на едно заседание четири пъти излизах на трибуната. Тогава за първи път употребих израза, който тръгна: "Не отваряйте кутията на Пандора". Това беше манипулация, това не беше нещо, което можеше да доведе до катарзис. Това беше нещо, което можеше да се използва в политическите битки, а не в интерес на държавата. И така и стана. Не може да слагаш знак за равенство между оперативната категория сътрудник и моралното понятие доносник. Доносници има навсякъде и днес ги има в партиите, един срещу друг, никой не е лишен от този морален и неприемлив факт. Доносничеството съществува и сега. А това, че си помагал на службите на държавата, не на партията, не говоря на политическо вътрешно разузнаване, но си помагал на държавата си, работейки или сътрудничейки с нейното разузнаване, да ти лепят етикет, това е просто недостойно. Хиляди хора пострадаха незаслужено и си отидоха по същата причина.

- За Андрей Луканов какво ще ни кажете, на 2 октомври се навършиха 23 години от убийството му.

- Познавах Луканов отблизо след 10 ноември. След тази дата в двете негови правителства бях първият главен секретар на МВР, така че имах контакт, и то доста често, с него като министър-председател. Контактът ми е бил официален. За мен Луканов беше голям политик, но не бива никой човек да се характеризира извън контекста на времето, в което е живял. Луканов беше държавник. И то признат. Фактът, че при убийството му бях в Ню Йорк на заседанието на Генералната асамблея на ООН в залата на Общото събрание и всички се изправиха на крака да отдадат едноминутно мълчание към Луканов, говори много. Той беше известен, а в международен план е представял България много добре, политиците от много държави го уважаваха за държавническите му позиции. Разбира се, като всеки и той си има своите светли и тъмни страни, но говоря за него единствено в контекста на времето, в което е живял, което разглеждаме.

- За вас всички говорят, че и в контекста на времето, в което сте работили и извън него, сте направили много за страната.

Реклама

- Една от големите манипулации с общественото мнение е изкуственото героизиране на професията на разузнавача. Професионалният такъв не е Джеймс Бонд, той не стреля и не се гони с най-страхотните автомобили. Това е художествената измислица и няма общо с разузнаването. Професията ни е сблъсък на интелект между две или повече сили. И затова разузнаването не е низ от успехи, а върви червено-черно, както имаш успех, така и провали.

- Как избрахте вие да станете разузнавач? Вярно ли е, че вашият чичо е обявен за враг на народа?

- В никакъв случай не е актив това, че чичо ми е убит 1949 година като враг на народа по време на следствие. Расъл съм в онази среда, цялата ми фамилия, която е твърде голяма, разклонена, всички те са били убедени комунисти. Чичо ми Илия Бояджиев, който е председател на ЦКС, това е най-големият владетел на собственост веднага след 9 септември, след национализацията, голямата част от собствеността на България е кооперативна, той е начело на този съюз и е бил дясната ръка на Трайчо Костов. Него го обвиняват в антисъветизъм, защото и тогава е имало доносничество. Как се случва това? Организацията му Български съюз на лозарите е продал на руски софхоз разсадъчен материал, който е бил получен в Одеса, но там го хвърлят в някакви складове в неподходящи условия и стоката изгнива. Илия Бояджиев казва: "Ние ви дадохме качествена стока, плащайте". И затова, че иска да се плати на съюза му, някой пуска донос, че Илия е антисъветчик, защото защитава националния интерес.

- Какво става след това?

- Арестуват го, разпитват го и по време на разпита, защото е отказал да подпише съчинените писания, следователят в изблик на ярост го удря по главата с дръжката на пистолета. След това официалната версия е, че получава мозъчен удар, а то е черепна травма, счупили са му главата и умира. По тази причина и защото в рода ни това се знаеше, никой не приемаше, че Илия е враг на народа от близките ми. Смятахме, че е станала грешка. Но на тая база близките ми не обичаха МВР и ДС. А аз влязох именно там. И един ден имах разговор с баща ми, на когото дадох обещания, които впоследствие изпълних. Той ми каза: "Голям си да вземаш решения, но от теб искам да обещаеш, да не опетниш съвестта си. Отивай там, защото и в тези органи трябва да има честни хора. Там не бива да се получават такива грешки, каквито се случиха с моя брат". Той смяташе, че това е плод на грешка, а не на практика. И друго нещо каза: "Ако ти се налага да правиш компромис със съвестта си, обещай ми, че ще напуснеш". И аз изпълних заръката му.

- Защо решихте да напуснете?

- През 1992 г. депозирах на Желю Желев и на Филип Димитров оставката си, защото не исках да правя компромис със съвестта си след проблема с досиетата. Защото започна кадруване в МВР по политически признаци, не по това как действаш и как работиш. Много хора изхвърлиха от системата, а тя бяха професионалисти. За мен голям министър беше Христо Данов, при когото продължих да бъда секретар на вътрешните работи. Когато той влезе в МВР, ни събра секретарите и каза: "Не искам да работя с политически хермафродити. Всеки от вас има свободата да изповядва каквито идеологии си иска, без нацистките, разбира се, но до входа на министерството. Вътре влиза само професионалистът, никакви политически зависимости". И така и беше. Така че имах свободата на своето мислене, но действах според изискванията, новите на системата, на това, което започнахме да внедряваме. И след като си отиде Христо Данов и дойде Соколов, в един хубав ден уволниха 97 български контраразузнавачи за това, че в кадровите им дела им е дал препоръка някой, който е бил активен борец против капитализма и фашизма по чисто политически признак. Не можех да бъда съучастник и тогава депозирах оставка и излязох от службата. Така изпълних обещанието, което бях дал на баща си.

Реклама
Реклама
Реклама