Ето я най-малката булка

Единствена такава сватба у нас

Севджан и Месут мечтаят за две деца

"Всяка вечер с Месут се разхождаме по 5-6 километра пеша след работа. Животът ми се преобърна за една година. Първо се открихме, оженихме се, а след това дойдохме в София. Много съм щастлива! Пожелавам на всички такова щастие."

С тези думи ни посреща 27-годишната Севджан. Отскоро тя гордо носи новата си фамилия Джафер, след като открива любовта в лицето на четири години по-големия от нея Месут. Двамата живеят и работят в сградата на центъра на малките хора в столицата и съчетават любовта си един към друг с работата в помощ на организацията.

Докато разговаряме с нея в прясно ремонтирания етаж на сдружението, съпругът й шета из двора на сградата и заедно с приятели помитат листа, чистят и поддържат в изряден вид. Тя е 120 см. Той е висок точно 155 см и е в "златната среда" между малките хора и останалите с нормален ръст. Нито висок, нито малък - идеален за Джафер, както всички го определят.

Макар и малки на ръст, двамата носят големи души и организират първата и единствена у нас по рода си сватба. Досега от "малките хора" не са се женили, казват от организацията. Гражданският брак е направен в ритуалната зала в Кърджали, а предложението за него идва от бъдещия съпруг.

"Беше много хубаво! Пръстенът от жълто злато с диамант го избра Месут. После отидохме и заедно го купихме. В началото имахме малко проблеми, но с течение на времето всичко се оправи и нещата се подредиха", продължава с разказа си Севи, както на галено я наричат нейните приятели.

Меденият месец двамата изкарват първо в Златоград, а след това и на море в Албена за една седмица. По време на него получават "нареждане" от шефа им Светльо Чернев да си отделят нужното внимание, което да доведе след себе си до още щастливи за семейството новини. Засега такива няма, но работата по въпроса продължава.

Всичко започва през 2017 г. Тогава Месут пристига в кърджалийското село Лясково по работа. Обучава се за търговски представител. Заедно с неговия колега оставят рекламни брошури в местното кметство и библиотека. Там са посрещнати от майката на Севджан, която от години е библиотекарка.

"Точно тогава мен ме нямаше, бях излязла, а работех и аз по програма в библиотеката. Още като видяла Месут на вратата, мама си казала наум: "Това трябва да е моят зет!". Следобед отивам при нея и тя ми казва: "При мен дойде едно момче днес. Точно за теб е. Не е много малък, не е и много висок. Трябва да се запознаете", спомня си малката Севи.

Следват още няколко посещения от Месут в Лясково. Тогава нещата в свои ръце взима лелята на Севджан. Тя уговаря Месут да се види с малката жена.

"Първоначално Месут казал на леля ми, че не е сигурен и ще си помисли дали иска да се запознаем. След една седмица пише на фейсбука на майка ми: "Лельо, ако ми позволиш, искам да се запозная с твоята дъщеря". Мама ме извика и ми каза: "Моят бъдещ зет ми е писал". Даде му номера, после се видяхме в Хасково и пихме кафе", разказва Севджан.

И допълва: "Аз го харесах на 100%, той също ме е харесал, но не искаше да ми го покаже. Организирахме втора среща пак в Хасково. Седнахме в един парк и започнахме да си говорим. Казах му, че съм малък човек, имам трудности и ще продължавам да ги имам. Попитах го: "Ти съгласен ли си да бъдеш с мен или не си? Защото тепърва ще започват трудностите с мен. Като изляза на улицата, ако един човек не се обърне, другият след него ще го направи". Ще има приказки от рода на: "Виж какво семейство". Тогава той ми каза нещо, което никога няма да забравя: "За мен не е важно ти каква си. Дали си малък или голям човек. Важното е сърцето какво ти казва. Моето сърце казва, че иска теб. А твоето сърце казва ли, че иска мен?" "Да! Да! - отговорих му аз. - Така се получиха нещата."

Любовта между двамата избуява с всеки изминал ден. Родителите им също са щастливи, а идеята за брачно тържество става все по-реална. Така една вечер, докато са заедно вкъщи, Месут предлага брак на Севджан.

"Даде ми златен пръстен, но без да пада на колене, по съвсем нормален и обикновен начин. Бях на седмото небе от щастие! Казахме си, че трябва да направим граждански брак и това трябва да се случи още в първия работен ден на новата 2019 година", разказва Севи.

Така се и случва. Двамата отиват в ритуалната зала в Кърджали броени дни преди Коледа, където ги посрещат с радостната новина, че освен първа подобна сватба у нас тя ще бъде и първата през новата година.

"Венчахме се на 3 януари. Беше много хубаво и незабравимо. Кума беше най-добрата ми приятелка Генюл, а кум най-добрият приятел на Месут - Гюнай. Имаше около 30 души. След подписването веднага се прибрахме вкъщи, нямаше почерпки в ресторант", разказва пред вестника най-малката булка.

Двамата са на крилете на любовта, а хубавите новини не свършват дотук. След като Купидон ги пронизва, наред е и председателят на асоциацията на малките хора Светльо Чернев да ги зарадва. Той предлага дом и работа и за двамата в новия и прясно ремонтиран център за малки хора в столицата. Така за кратък период Месут и Севджан срещат любовта, женят се, местят се в София и започват нов живот.

"Така създадохме семейство и още едно по-голямо такова в центъра на София с нашите хора, където кипи прекрасен дух на приятелство, сплотеност и взаимопомощ. Важното е да има обич и разбирателство", усмихва се лъчезарната Севджан, която до този момент не е давала интервю и в началото е леко притеснена. След това всичко си идва на мястото и разговорът за любовта и преодоляването на трудностите отваря душата й.

"Много съм щастлива и го пожелавам на всички хора. В живота ми царят хармония и разбирателство. С търпение и воля всичко се постига. Искам две деца, пък то не се знае, но първо трябва да свикнем със София. Аз съм селско момиче и е трудно да дойдеш в големия град. Там чуваш тишина и животни, а тук всичко е съвсем различно", продължава с изповедта си малката булка.

Всяка вечер двамата младоженци обикалят хванати за ръка централните улици на София.

"Колкото повече я опознавам, толкова повече я заобичвам. Има много хубави места. Обичаме да пътуваме най-вече в Родопите, където има спокойствие. Ние сме си родопски чеда", разказва Севджан.

В края на работната седмица двамата ще отидат при родителите на Севджан в Лясково, за да им помогнат в прибирането на реколтата от домати, картофи и пипер. Във всяка работа мъжът й Месут й помага много.

Двамата срещат голяма и сърдечна подкрепа от семействата и близките си. Майка на Севджан продължава да работи в родното й село като библиотекарка. Баща й е инвалид първа група с придружител. До 2008 г. работел в община Кърджали - попълвал документи за социално подпомагане. Цялото семейство са малки хора.

"Месут е родом от Момчилградско. След това семейството му се е преместило в харманлийското село Доситееево, където сеят тютюн", допълва Севджан.

И случайно срещнати хора по улицата им се радват.

"На няколко пъти, докато се разхождаме в София, ни спират хора и ни питат дали сме семейство. След като им отговорим положително, ни казват: "Браво! Поздравления, изглеждате чудесно! Бъдете живи и здрави!" Това много ме зарадва", казва Севджан.

Но невинаги и с всички минувачи това се случва.

"Срещаме и криви погледи навън. Чуваме зад гърба си приказки от непознати хора от рода на: "Виж ги, защо ме е избрал мен, тя е малка". Тогава той се обръща и им казва: "Не е важно колко си висок. Важно е каква душа имаш. Нали аз живея с нея. Аз си я обичам, и то много. Вас какво ви интересува?" Тогава, поставени на място, те си тръгват", споделя и за премеждията си малката булка.

Вечер двамата се отдават на любимите си занимания - Месут на четенето на книги, а Севи на гледането на телевизия.

"И двамата готвим. Той много ми помага. Аз обичам макарони, той месо. Ако една вечер правим макарони, на другата вечер задължително трябва да има нещо с месо", споделя за финал младоженката, която е магистър по "Финансов и банков мениджмънт" от филиала на Варненския свободен университет в Смолян.

След разговора ни към нас се присъединява и Месут, който е по-срамежлив и оставя кавалерски медийната изява за своята половинка. Двамата ни изпращат с широки усмивки до входа на центъра, позирайки за снимки вече като младоженци.

"България Днес" желае на съпрузите много обич и разбирателство!

Липсва асансьор

"Трябва ни асансьор за центъра на малките хора. Стълбите са големи, а много от нашите членове са в инвалидна количка. Не могат да се качват по тях. Кой с каквото може нека да ни помогне да изградим асансьор в нашата сграда", отправя апел Севджан.

Проблемът с подемното устройство е най-главният за решаване на малките хора. Всекидневното качване и слизане изисква много усилия, докато за множество членове на организацията от цяла България е невъзможно.

"Следващата стъпка е до края на годината да се осигури хубава кухня за двамата. Това е мой ангажимент, който се надявам да бъде направен до края на годината. Освен това няма лошо да се направи детски кът на двора и децата да си играят там. Всички помагат и ще го правят и занапред", споделя пред вестника председателят на асоциацията на малките хора Светльо Чернев.