Осинових момченце на 10 месеца!
Социалният министър Деница Сачева с уникална изповед
Спах седмица в дом за изоставени деца, за да взема сина си
"Станах майка! На момченце на десет месеца." Тази уникална изповед направи социалният министър Деница Сачева. Най-новият член на кабинета на Бойко Борисов е един от малкото политици, осмеляващи се да вдигнат завесата над личния си живот. Сачева е първият политик, който признава, че е осиновил дете, и че всъщност винаги е искала майчинството й да протече така. Разкрива го в личния си блог, като не крие, че в семейството й това не е първият случай. И че именно той я превръща в човека, който е.
"Винаги съм знаела, че ще осиновя дете. Майка ми е осиновена. Знам прекрасно, че хората се свързват с любов, а не с кръв", споделя социалният министър. Сачева разкрива, че решила да осинови дете на 39 години. Записала се на специално училище, за да й помогнат да възприеме как да се грижи за дете, което повечето хора наричат "чуждо". "Взех решението, че ще подам документи за осиновител, на 39 години. Посрещнах 40-ия си рожден ден в група с 30 души съвършено непознати. В училище за родители, кандидат-осиновители. Всеки един от тях беше много интересен човек, със своята си съдба, очаквания, разбирания, тревоги и надежди", спомня си социалната шефка. И признава, че "след това обаче започна голямото чакане". Подала съвестно документи за осиновяване, но времето минавало, а регистрацията на един кандидат-осиновител не е вечна.
"Чаках за осиновяване повече от година. Дори си мислех, че вече трябва да предприема нещо, преди да ми изтече регистрацията. И на 13 декември получих обаждане. От непознат номер. Дори не запомних половината от това, което ми казаха. Чух само, че има едно момченце - тогава на 8 месеца, и аз съм определена като първи избор за осиновител. Поканиха ме на първа среща след седмица. Посрещнах изгрева по пътя за дома. Още помня слънцето. Сякаш всичко пред погледа ми беше златно. Първата среща с детето е голямо изпитание, защото си в стая с много хора - лекар, сестра, социални работници. Ти си малко като на изпит, а на всичкото отгоре не знаеш и на кой свят си. А той един спокоен, над нещата. Гушна ме, стисна ми двата палеца с двете юмручета и не ме пусна повече. Първите си звуци ги издаде в скута ми. И смая всички в стаята. Същата вечер когато заспивах, той вече ужасно ми липсваше", откровена е министър Сачева. Бъдещият й син е изоставен едва на десет дни в дом за социални грижи. Парадоксално или не, министърът издава, че майка й била осиновена на десетия ден от изоставянето си. Взела я със себе си за подкрепа, докато тичала за документи, по съдилища и в социалния дом, за да нагледа бъдещия си син. Коледното чудо за министър Сачева станало реалност, признава още тя.
"Събрах всички документи наново за един ден. Навсякъде като казвах, че е за осиновяване, и понеже беше преди Коледа, всеки ми съдействаше и помагаше. Пътувах да го виждам постоянно. Втория път дойде и майка ми. Влезе в дом за деца за първи път в живота си. Тя е имала късмета да бъде осиновена още на десет дни, направо от болницата. Моето дете пък на десет дни постъпило в дома", спомня си министърът. За да не изпусне от поглед момченцето, Сачева се настанила в дома за изоставени деца. Не мръдвала оттам. Ядяла, каквото й носели служителките, тъй като не смеела да напусне дома, за да не се случи "нещо". Това станало едва след като съдът постановил, че тя може да осинови момченцето. Малкият Виктор, нейната победа.
"Съдебното дело мина като по вода. Има дела, за които съдебната система работи. Съдията и прокурорката бяха разчувствани на финала. Последните 7 дни живях на последния етаж в дома за деца в очакване съдебното решение да влезе в сила. Грижех се за сина си заедно с жените, които работят тук и от които научих много. Напук на всички клишета в домовете работят много посветени, обичащи работата си хора. Скъсаха ми сърцето с подкрепата си - знаеха, че не напускам сградата, и ми носеха храна в буркани, печени филийки с чубрица и шоколадови бонбони", спомня си социалният министър. Възпитана, че осиновяването е чудо на благородното сърце, а не срамна тайна, която да се крие под килима, социалният министър признава, че споделя историята си за всеки, който се колебае. И за да знае всеки, че няма нищо страшно или срамно в това, напротив.
"Защо го разказвам това ли? За някой, който се страхува да вземе важно решение, някой, който търси отговори, някой, който има нужда от вдъхновение. Защото всеки един човек в живота ни, особено тези, с които ставаме по-близки, има дълбок смисъл. Защото често заклеймяваме другия, без да подозираме, че той или тя имат дълбока вътрешна мотивация да правят или да не правят нещо. Защото исках да ви кажа, че всяко нещо, което ни се случва, има своя причинно-следствена връзка. Тя понякога е скрита половин или цял век назад, но това не значи, че не съществува", разказва Сачева. Именно преди повече от половин век дядо й и баба й осиновяват майка й. И я отглеждат като родно дете. Като осиновено дете. Както министърът и днес гледа своя Виктор.
Редакцията на "България Днес" им желае да са живи и здрави и да станат пример за всички останали!
