Константин Коцев

Актьорът юрист, които разсмива поколения българи от сцената и екрана

Кой е той

Константин Коцев е роден на 4 юни 1926 г. в Цариград, Турция. Актьорът се изявява на сцената още като дете, на 8-9-годишна възраст в Детската театрална школа на Николай Фол. Въпреки това той не кандидатства ВИТИЗ, а започва да учи право в Софийския университет. Още там приятели провокират бъдещия артист да се премести в театралния институт, но Константин Коцев остава в правния факултет и завършва право през 1950 г., за да докаже:"че може да бъде сериозен човек". След като се дипломира като юрист, той записва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1958 г.

Той е един от основателите на Сатиричния театър, на чиято сцена е от 1959 до 1984 г. Шест години играе в Театър "София", а от 1990 г. е артист на свободна практика.

През 1969 г. е удостоен със званието заслужил артист, през 1980 г. - народен артист.

Знаменити негови комични роли на сцената са Жевакин в "Женитба" на Гогол, Тартюф в едноименната комедия на Молиер, Гоца Герасков в "Суматоха" и Исай в "Януари" на Радичков, както и ролите му в моноспектакъла "Дневникът на един луд", "Час пик", "Големанов" и мн. др.

Първата му роля в киното е в дебютния филм на Валери Петров и Рангел Вълчанов "На малкия остров" през 1957 г. Любимец на няколко поколения зрители става с филмите "Топло", "Първи урок", "Инспекторът и нощта", "Шведските крале", "Случаят "Пенлеве", "Бялата стая", "Тихият беглец", "Шарен свят", "Къщи без огради", "Нощните бдения на поп Вечерко", "Равновесие" и др. Актьорът прави и десетки роли в Телевизионния театър.

След дълга борба с болестта на Алцхаймер, Константин Коцев издъхва на 4 август през 2007 г.

Комикът си тръгва огорчен от Сатирата, на която е един от създателите

Уволняват го заради провалено турне в Русия

Картина на Майстора спасява Пацо от инфаркт, разкрива синът му Димитър Коцев-Шошо

Легендарният комик Константин Коцев е уволенен от Сатиричния театър, на който е един от основателите, заради острия му е език по време на тоталитаризма.

"На едно турне в Русия баща ми си пийнал и като отишли там, казал всичко, което си мисли, за съветската власт и начина, по който се държат с нашите актьори - подценявани по всякакъв начин от техните", споделя синът на актьора - Димитър Коцев-Шошо, след години. Пак покрай същото скандално турне в Русия актрисата Цветана Гълъбова споделя, че е възможно на Пацо да са му слагали и опиати в чашката, а не алкохол. Синът му допуска, че е възможно и така да е станало. Баща му не е споделял такова нещо вкъщи. Разказвал е само за случилото се по време на самото турне в Русия - за позицията му към съветската власт и пренебрежителното отношение към българските актьори.

"Много трудно преживяваше, че остана без работа след това", казва Шошо в интервю пред в. "България Днес". Той пази топли спомени за своя татко, покрай който отраснал в театъра.

"Съзнателен спомен имам чак от "Дневникът на един луд" по Гогол, бях 7-годишен. Спомням си, че бях с кобур с два пищова. Тогава така ходех на театър. Не разбирах нищо, но изпитвах смес от гордост и срам. Имаше моменти, в които си казвах, че татко не бива да се държи така пред толкова много хора. После си мислех: "Я, те му пляскат, значи трябва да съм горд с него", разказва Шошо.

Режисьорът допълва, че в трудните години след 1992 -1993 родителите му разпродали всичките картини, които майка му купувала навремето, за да могат да свържат двата края. До последно не искали да се разделят с един невероятен и много духовен автопортрет на Владимир Димитров-Майстора. Тази картина спасила Константин Коцев, когато през 2000 г. получил инфаркт и им трябвали пари за лечение. Тогава я продали. Шошо си спомня, че през нощта баща му го бутнал по рамото и казал: "Май получих инфаркт".

"Тате, ти не можеш да имаш инфаркт", сънливо му възразил Шошо и в следващата минута вече скочил от леглото, звъннал за линейка, тичали към болницата... Операцията минала успешно.

Пацо имал изключително чувство за хумор, а като се съберели с критика Иван Стоянович, били ненадминати.

"Иван беше чул по радиото за смъртта на човек с името Константин Коцев и помислил, че е баща ми. После се обадил на майка ми, която казала, че татко е жив и здрав. Иван се обадил и на татко и му казал: "Ела да пием тук по едно." И го посрещнал у тях с варено жито и вино за "Бог да прости". Отпразнували си хората...", разказва Шошо.

Любимата му роля е в "На малкия остров"

Чиновници провалят дебюта в Кан на Константин Коцев

Бил дебело бебе и му викали Пашата, оттам дошъл и прякорът му Пацо

"Животът ми не беше лек, но не се вайкам. Човек не трябва да се вглежда само в лошото, както и никога само в хубавото", обичал да казва философски Константин Коцев.

"Като малък съм бил дебело бебе и всички ми викали Пашата. И после умалително от Пашата дошъл прякорът ми Пацо. Най-смешното беше, че на един фестивал, когато италианците го чуха, се стреснаха. Защото "пацо" на италиански значи луд, безумен. Де да знам, може и да е така", разказвал Коцев пред колегите си, които се заливали от смях дори само от една негова мимика.

През 1984 г. той напуснал Сатиричния театър, защото трудно понасял интригите там. Акостирал в театър "София" в най-силния му период - от 1984 до 1990 г. След това - като стопроцентов бунтар и отрицател на всичко, що е нагаждаческо, минал на свободна практика.

"Остаряхме и станахме като онези проститутки, които стоят край пътя и повдигат рокличките, а колите профучават край тях. Не ни харесват вече, но това е нормално", казваше известният с несломимия си оптимизъм артистът, който в последните години от живота си страни от обществения живот.

Когато го питат има ли роля, която би искал да изиграе, той отговарял: "Ами тази, която не познавам. Тя е като любовта. Да я срещнеш, без да я знаеш. Както не можеш да кажеш искам такава и такава жена, а разбираш, че си се влюбил едва когато я откриеш. Това, което ще дойде, ако дойде, е най-хубавото. Не съм се отказал да чакам. Ще чакам до последен дъх!"

Последната му изява била през юни 2006 г. Тогава на честването на рождения му ден в кино "Одеон" се завъртял култовият му филм "Гола съвест".

Константин Коцев записва името си в историята на театъра и киното ни като абсолютен класик. Въпреки пословичното му нежелание да разголва излишно личния си свят публично, той е може би единственият в Сатирата, който превръщал всеки етюд в интелектуална игра, е мнението на познавачи. По думите им актьорът прави една от най-съвършените дисекции на човешката природа в моноспектакъла "Дневникът на един луд" по Гогол. Пацо готви четири години 33-те странички текст, но къртовският труд си струвал. Спектакълът бил изключително тежък, но никой не излизал през антракта. "Тези петнайсет минути са тест за интелигентността на публиката", не криел задоволството си актьорът от ефекта върху аудиторията.

Върховите му актьорски постижения освен моноспектакъла "Дневникът на един луд" по Гогол са Жевакин от "Женитба" от Гогол, Крутицки от "И най-мъдрият си е малко прост" от Островски, Тартюф от едноименната комедия на Молиер.

"Режисьорите не ме обичат. Защото не понасям диктатори. Станиславски казва, че добрият спектакъл е този, в който режисьорът остава на втори план. Сега е точно обратното. Не съм против експериментите, но само те се случват. Напоследък театрите нямат лице. За моя радост хората са ме обичали, но директорите на театрите - не", споделял Пацо.

В киното Константин Коцев също оставя незабравими роли. Започва с участие във филма "На малкия остров" през 1957 г., режисиран от Рангел Вълчанов. Тогава Пацо все още е студент, но това участие остава завинаги в душата му, както той само споделя десетилетия по-късно: "Най-любимата ми роля в киното е на героя ми в "На малкия остров". Бяхме антифашисти, които трябваше да избягат в Съветския съюз през Турция. Аз исках да избягам от остров. Плувах да стигна до другия бряг. Но по средата нареждаха да стрелят по мишената. Аз се скривах зад нея и там ме убиваха. Това беше през 1957 г."

Френският кинокритик Жорж Садул написал, че филмът на българите е принос в развитието на световното кино. Лентата така и не била изпратена на фестивала в Кан, защото някакви псевдоинтелектуалци решили, че няма място там въпреки мнението на френския критик.

Гоца Герасков в "Суматоха" на Йордан Радичков била друга от любимите роли на Константин Коцев.

В кинаджийското досие на Константин Коцев са записани роли в най-ярките творения на седмото ни изкуство - "Инспекторът и нощта", "Привързаният балон", "Шведски крале", "Случаят "Пенлеве", "Слънчев удар", "Топло", "Индиански игри". С Апостол Карамитев правят безпрецедентен дует в "Бялата стая" на Методи Андонов.

С Методи Андонов е свързан и един от най-щастливите професионални периоди в кариерата на Пацо.

"Най-щастлив бях по времето, когато режисьор в Сатирата беше Методи Андонов. Беше невероятен човек. Като се развихреше по време на репетициите, почваше да се тупа по бедрата. Имаше страшна енергия. Умря като светец. Един ден жена му се чуди защо не става. Отива да го види, той се свил на леглото, както обикновено, и тя излязла. Чак после разбрала, че е издъхнал", спомня си актьорът години по-късно.

В последното си интервю Константин Коцев споделя, че се чувства тъжен, защото му липсват изявите на сцената: "Най-много мечтая за работа. Тежи ми, че не играя. Нямат право да ме лишават от това. Аз съм кадърен и е доказано. И то не само защото съм бил народен артист. Всеки Божи ден ходя до театъра. Ходя и седя. Имаше един бай Герги, който продаваше в едно магазинче. Като го питаха какво прави, той отговаряше: "Преча. Седя тук, преча. Отивам вкъщи, пак преча." И аз съм като бай Георги. Преча."

Сам отгледал децата си

Синът и дъщерята стават режисьори, той не помисля за втори брак

Константин Коцев-Пацо сам отгледал двете си деца - синът Димитър Коцев-Шошо и сестра му Зорица, които по-късно стават режисьори.

Тяхната майка починала от тежка болест, когато Шошо бил на 15 г., а сестра му - на 14. Актьорът бил сломен от смъртта на най-близкия си човек, но трябвало да се стегне.

"На него му беше по-тежко, отколкото на нас. Беше смазан. Но характерът му беше позитивен, умееше да гледа на нещата от обратната им страна и никога не се е отдавал на съжаление, поне не го е показвал", разказва Шошо.

"Най-хубавите моменти съм изживял, преди да си отиде съпругата ми. Дори не заведох децата на погребението. Исках да запомнят майка си жива. Трябваше да ги изгледам сам. Никога не съм мислил за втори брак. Аз съм от старото поколение, за мен бракът е свещено нещо. По мое време беше невъзможно да живееш с жена без брак. Аз като се ожених, макар и малко късно, беше голямо празненство. Викове, крясъци. В театъра Невена Коканова и Климент Денчев ме посрещнаха на вратата. Пяхме песни. Иван Стоянович прочете едно писмо от несъществуващия лекар Рихард Глобо, че уж имам извънбрачни деца. Приятни майтапи си правехме", споделя актьорът в интервю след години.

Неговата съпруга навремето работела в Държавния съвет, била доста строга и амбициозна жена. Основно тя се занимавала с възпитанието на децата. След смъртта й те расли изключително самостоятелно, защото баща им постоянно пътувал по турнета, почти всяка вечер имал представления. Когато отсъствал, Коцев обикновено оставял в хладилника по 5 пилета за 10 дни. Пернатите най-често бивали изяждали в компанията на приятелите на Шошо.

Двамата със сестра му са категорични, че дори да не били възпитавани дистанционно, баща им едва ли щял да ги пита какви са оценките им в училище или да им размахва назидателно пръст.

"Никога не ни е контролирал, растяхме изключително свободно и можехме да правим каквото пожелаем. Единственото ни задължение беше да се обаждаме, когато се приберем вкъщи. Бяхме приятели, а не баща и деца и си вярвахме", разказва Зорица. Разправии вкъщи никога не е имало. Когато Коцев избухвал, Зори и Шошо се заливали от смях, което дразнело актьора. Но гневът бързо му минавал. Комичните ситуации следвали една след друга в дома им.

Нормално било Коцев да се притеснява повече за дъщеря си, особено в нейните тийнейджърски години. Тогава обсъждал проблемите й с Шошо, а той бил посредникът между баща и дъщеря. Особено драматично Зори изживява първото си нещастно влюбване, когато решила, че светът за нея вече е свършил.

"Честно казано, в тежките моменти като че ли брат ми беше родителят ми. Татко се притесняваше да говори с мен за интимни работи, защото съм момиченце", разказва Зори. Децата на Коцев признават, че името на баща им в повечето случаи им е помагало, но понякога е пречело.

Димитър често разказва случай от ученическите години, когато някаква учителка му заявила в очите: "Баща ти е лайно и ти си лайно." За да отмъсти на преподавателката, още на следващия ден той отишъл на училище с плетена вратовръзка, на която с големи букви пишело Коцев. Ефектът бил постигнат, но злобната учителка започнала да му пише само двойки. Тогава се наложило Пацо да ходи при директора, който се оказал негов приятел. Двамата се разбрали, а резултатът бил една тройка за Шошо и той успял да се дипломира.

Коцев не се намесва и когато идва време децата му да решат накъде ще продължат след основното си образование.

Зори завършва режисура по монтажа, а брат й - английска филология, след което записва режисура.

Момиченцето със зъбките става журналистка

Известна журналистка във Франция е момиченцето, което партнира на Константин Коцев в "Топло", докато той произнася легендарната реплика: "Момиченце, върни си ми зъбките".

Като малка Десислава Минчева попада съвсем случайно в киното, тъй като живее с родителите си срещу дома на известен режисьор. Той я взима във филмите си, когато била едва на 3 годинки.

"Между три- и седемгодишна възраст попадах от филм във филм - "Фаталната запетая", "Записки по българските възстания", "Топло"... В "Топло" вече бях на шест и половина. Не ходех на училище и останах неграмотна доста дълго време. Бях момиченцето от филма и по милост минавах между капките поне до трети, четвърти клас", спомня си Десислава. Тя показва в предаване по Би Ти Ви и легендарната шапка, с която е заснела една от най-известните сцени във филма "Топло".

По ирония на съдбата сюжетът от филма "Топло" преживява в реалността и семейството й: "Това е историята и на нашата кооперация. Живеем на 100 метра от "Св. Александър Невски". Единствената разлика е, че мъжете от кооперацията ни не са ходели да заместват майсторите в затвора."

След години Десислава Минчева се среща с Татяна Лолова и споделя с актрисата, че именно тя е момиченцето от филма "Топло".

"Погледът, енергията, това, което видях в очите й, ме зареди за следващите години до края на живота ми. Господи, когато съм била 6, аз съм била всекидневно с едни от най-големите актьори на България, пред чиито космически таланти се прекланям. Благодаря на съдбата, но за огромно съжаление нямам никакъв дял, просто ми се е случило", разказва години по-късно журналистката.

Десислава завършва актьорско майсторство с идеята да започне да пише за театър и изкуство, но в крайна сметка заминава за Франция и там започва да работи с жертви на тероризма. Там преживява и своята лична трагедия:

"В началото на ноември 2013 г. в северната част на Мали екзекутираха двама френски журналисти. Единият от тях беше един от най-близките приятели на семейството ми. Убиха го с 18 куршума в гърба", споделя някогашната партньорка на Константин Коцев.

Дружбата с Парцалев

Приятелство буквално свързва до последен дъх Константин Коцев и колегата му Георги Парцалев. В гилдията и двамата са наричани Пацо, но Коцев е Малкия Пацо, а Парцалев - Големия Пацо, защото един до друг на сцената приличали на Крачун и Малчо.

"Мина онова романтично време в театъра, когато можех да се надявам на този и онзи. Сега никой не ти подава ръка. А колко беше весело едно време по турнетата. Как се смеехме с Парцалев. Той беше много добър колега. Раним човек. Няма да забравя, веднъж в Киноцентъра един известен артист започна да крещи, че е хомосексуалист. Всички настръхнаха и си обърнаха главите. Как може така да се говори? Това е орисия, не е желание", разказва години по-късно легендарният актьор. Допълва, че в такива случаи самият Парцалев много се натъжавал.

"Спомням си, че снимахме "Балонът" в покрайнините на Елена. Отидохме до Търново, малко пийнахме. Той седи, косата му пада над очите. И не иска да си тръгва. Беше много отчаян", спомня си Малкия Пацо и разказва колко щедър бил неговият приятел Големия Пацо: "Дойде едно циганче при Парцалев и го помоли да му купи велосипед. И той наистина купи колелото. После детето се похвалило пред друго циганче и то поиска акордеон. "Е, много станахте", каза Парцалев. Радвахме се на безкористна обич от хората", спомнил си с тъга Коцев.

Взрив убива баща му

Константин Коцев е роден в Истанбул. По това време баща му, който бил инженер, работел в тамошен завод. В него произвеждали и бомби. Една от тях избухнала в ръцете му, макар че съществува версия, че българският специалист е бил убит. Тогава бъдещият актьор е 4-годишен и дори не говорел български език. След инцидента майка му е принудена да се върне с трите си деца в България.

Колегата Георги Русев:

Беше много изобретателен на сцената

Играх с Константин Коцев в последния му спектакъл - "Слънчеви момчета" на големия американски комедиограф Нийл Саймън в Театър 199. Освен че играеше на сцената, Пацо беше и режисьор. Постановката имаше много голям успех, мисля, че стигнахме деветдесето представление. Константин Коцев беше много изобретателен актьор. Актьор на мига. Правеше смях, без да се старае да е смешен. Следваше автора, без да украсява допълнително. Съвременен, истински комик.

Актрисата Татяна Лолова:

Гейзер от остроумия

Константин Коцев се отличаваше с интелигентността и начетеността си, беше гейзер от остроумия. Играхме заедно в "Посещението на старата дама" от Фридрих Дюренмат, когато и двамата се върнахме в Сатиричния театър. Когато същество като Пацо е посетило земята, то остава в спомените на близките си, на онези, които са го познавали. Те ще го носят в сърцето си, в ума си. Остават и ролите му, запечатани на филмова лента. Онези, които идват сега, ще могат да го гледат, но, за съжаление, те няма да усетят човешкото обаяние, защото личният контакт не може да се предаде.

Тодор Живков го аплодира

Диктаторът Тодор Живков често ходел да гледа на сцената легендарния актьор Константин Коцев.

"Тодор Живков се държеше добре с мен. Веднъж беше дошъл в театъра с жена си. След представлението се бяхме събрали в стаята на директора и той се опита да се изкаже по творческите въпроси. Жена му Мара Малеева веднага го засече: "Мълчи! Ти не разбираш от тези работи." Това разказва актьорът в интервю години по-късно.

По повод на засиления интерес от страна на политици към театъра в годините след демокрацията Коцев обяснява: "Политиците често започнаха да ходят на театър. Гледат от царя, който се яви на няколко постановки. Политиците ходят на театър, защото искат да се покажат, че не са по-прости от г-н Сакскобургготски. Абе, всичко е сметка."