Да простиш пред очите на смъртта

Покаянието спасява от гибел

Тази история е разказана от участници в бойните действия в Афганистан и предадена от архимандрит Мелхиседек (Артюхин).

В тежко сражение група наши разузнавачи водили бой с голям отряд муджахидини. Отблъснали една атака, втора... Боеприпасите им свършвали, силите им отслабвали, врагът ги превъзхождал многократно по численост.

И ето, бойците, прикрили се в една тясна планинска клисура, вече си мислели, че в случай на още една такава атака никой от тях няма да остане жив. И когато в тия последни минути войниците, притиснати един в друг, заели кръгова отбрана, един от тях внезапно казал: "Слушай, брат! Веднъж взех една твоя вещ, без да те питам, прости ми!". А другият му отговорил: "И ти ми прости, че веднъж прехвърлих своята вина върху теб, за да се отърва". Трети пък казал: "Простете ме и мен. Защото мислех и говорих лошо за вас, а сега виждам, че сте истински другари. Простете за лошото ми мнение за вас." Така у тези външно невярващи хора се проявило взаимното покаяние и прошка пред лицето на смъртта, която всеки един от тях ясно виждал.

И в този миг, когато те си простили един на друг с чисто сърце, навярно дошло и опрощението им на Небето от Самия Бог. Разузнавачите чували как идват муджахидините, слушали гласовете им. По думите на очевидец, сякаш невидима сила ги скрила и се случило немислимото - останали незабелязани в иначе откритата планинска местност и муджахидините минали покрай тях.

След известно време момчетата успели да се доберат до своята база и останали живи, колкото и невероятно да било това. Така за очистената душа им се явила милостта Божия, обещана за тези, които от все сърце се обърнат към Господа.

А ето и друга, съвсем противоположна история. В патерика на Киево-Печерската лавра се пази една поучителна история за свещеника Тит и дякона Евгарий. Те били свързани в съюз на братски взаимоотношения и любов. Но врагът на човешкия род им внушил един против друг скверни мисли, клеветници налели масло в огъня и двамата братя се скарали. Тит никога не благославял Евгарий, а онзи, щом го срещнел, минавал отстрани.

Взаимните обиди и враждата помежду им се усилвали все повече и повече. Но веднъж отец Тит заболял тежко и на смъртния си одър, като си спомнил заповедта на Христа Спасителя, помолил да извикат Евгарий, за да се помири с него. Братята едва ли не насила го довели до постелята на умиращия и Тит се обърнал към него с "Брате, прости на мене, грешния!".

И изведнъж всички чули в отговор страшните думи - "Няма да ти простя нито в тоя век, нито в бъдещия!". Но още щом Евгарий произнесъл тези думи, паднал мъртъв пред очите на братята. И о, чудо! Отец Тит станал от смъртния си одър съвсем здрав и казал: "Само докато изрека молбата за прошка, почувствах благодатта Божия в сърцето си подобно на огнен пламък. А когато Евгарий произнесе онези ужасни думи, то Ангел Господен го порази с удар на копие, а мен изцели и ме вдигна от болничния одър."

Тази история останала в църковната памет на всички времена, за да покаже колко страшен е този грях - на сърце, изпълнено с паметозлобие, в което липсва любов и прощение. Такъв човек може да очаква страшния час, в който Господ ще прекрати живота му - живот без покаяние, без изправление. И колко може да е велика силата на човека, ако той превъзмогне себе си заради Божията правда и да съхрани мира, добротата и благородството в своето сърце.

Притча за Бог и бръснаря

Един човек влязъл в бръснарницатa и помолила да го подстрижат. Започнал бръснарят да го обслужва и докато траела процедурата, започнали да говорят за разни неща. Изведнъж станало дума и за Бог.
Бръснарят казал:

- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.

- Защо? - попитал го клиентът.

- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше, не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.

Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата, той видял на улицата рошав и необръснат човек (като че ли не се е подстригвал цяла вечност - толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:

- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.

- Как така? - учудил се бръснарят. - А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.

- Не! - възкликнал клиентът, - те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора като ето онзи човек, който върви по улицата.

- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.

- Точно в това е работата! - потвърдил клиентът. - И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.

Християнски урок за родители

- Тате, ще ми позволиш ли днес да отида на църква? - каза едно малко момиче в неделя на баща си.

- Не! - отговори невярващият баща. - Църквата не е за теб. Тя е за баби и дядовци!

- Но, тате - каза момичето, в училище, в часовете по вероучение, научих, че всяка неделя трябва да отиваме на църква, за да почитаме Бога.

- Това са глупости! - продължи бащата.

- Но тогава, тате, ако е глупост да изпълняваме Божията повеля, ще е също глупаво да изпълняваме и другата негова заповед, която ни учи да почитаме родителите си...

Тези думи на детето преминаха като гръм през главата на бащата, който в края на краищата позволи на детето да отиде в храма.

Мъдри отечески съвети

Който глези син, ще му превързва раните

Най-тъжната притча. Един унил, тревожен, отчаян човек мина покрай отворените врати на храма.
Случайностите - това са случаите, в които Бог иска да остане анонимен.
На Бога благодари само смиреният. Този, който няма смирение, мисли, че Бог му е длъжник, че му дължи тези неща.
Митр. Атанасий Лимасолски

Често Христос се преобразява в образа на стари и болни хора, обикновено в моментите, когато те са най-безпомощни и трудни за гледане.
Който глези син, ще му превързва раните. (Прем. Сир. 30:7)
Чакам да станеш от канапето и когато вземеш на сериозно това, което искаш, тогава и Аз ще погледна сериозно на теб, защото не искам да имаме такава повърхностна връзка.
Архим. Андрей Конанос

Дяволът паникьосва хората, че няма да се оженят и че ще останат на старини сами.
Свети Порфирий Кавсокаливит

Когато видим човек, обзет от голям душевен смут, притеснение и печал, въпреки че има всичко и нищо не му липсва, трябва да знаем, че му липсва Бог.
Старецът Паисий

Егоизмът - това не е само желание да си първи. По-коварна разновидност на егоизма е желанието да си сам.
Митр. Николай Месогейски

Днес християните имат всички знания от книгите за духовния живот, обаче няма борба.
Старец Ефросин Светогорец

- Моята дъщеря, дядо Порфирий, води греховен живот. Как да я спася? - Със своята собствена святост. Само така. Светостта на родителите спасява техните деца.
Както няма дим без огън, така няма и болест без грях.
Архим. Йоан Крестянкин

Само обичта към някого и послушанието към него могат да ни излекуват от собственото ни безумие.
Йоаким Пар