Членът на Изпълкома на БФС Валентин Михов: 1-2 месеца ще издържат клубовете

Валентин Михов е бивш президент на ЦСКА, БФС и един от най-опитните хора в българския футбол. По време на неговото управление националният отбор постига знаменитата победа над Франция на УПарк де ПренсФ и се класира за световното първенство в САЩ. Днес Михов е член на Изпълкома на футболния съюз и мнението му по никакъв начин не е загубило тежест.

- Г-н Михов, как сте във време на извънредно положение?

- Здрав съм, днес имам един поет ангажимент и трябва да изляза. Но основно си седя вкъщи.

- Кризата удари тежко и футбола, но БФС реши да направи опит първенството да продължи още през май. Реално ли е това?

- В Изпълкома има трима души, които вземат тези мерки или предложения. Малко съм далеч от материята, но според мен решенията трябва да се вземат основно от собствениците на клубове. Така ще падне тежестта. Не съм присъствал на последното заседание. Когато се допитат до мен, ще си кажа мнението, няма да избягам от отговорност. Най-важно е колкото може по-малко жертви да има от тази невиждана и нечувана трагедия, която се случва в момента. Виждаме, че мерките са навременни. Дано да останем на най-ниското ниво и да не се случи това, което в други държави се случва. Това е война. Дано всички тези умове в света да намерят по-бързо ваксина.

- Единственият футбол в Европа остана този в Беларус.

- Има също и хокей. Наскоро научих, че вече се излъчва беларуското първенство по телевизиите, но още не съм го гледал. Слушах изявлението на Лукашенко, който беше по хокеен екип. Чух, че е дал и рецепта с водка за борба със заразата. Приятел ми прати съобщение, че когато се разбърка КОВИД 19 се получава 19 водки. Не може без усмивки в тази трудна ситуация, не трябва да униваме. Аз съм оптимист, съжалявам че в момента няма как да помогна. Когато се касае за уред или нещо животоспасяващо, винаги бих го отстъпил на някой по-млад човек. Бих го направил, това не е геройство, не е саможертва.

- Клубовете в България и Европа търпят големи загуби от спрените първенства и турнири. Възможно ли е да видим фалирали отбори?

- Всичко зависи от времетраенето на кризата, това което става е непредвидимо. Никой не може да направи прогноза. Един-два месеца сигурно биха издържали отборите. Но ако продължи по-дълго не се знае какво ще стане. Собствениците трябва да решат как ще се действа.

- Може ли БФС по някакъв начин да помогне на клубовете?

- Не знам какво е финансовото състояние, не се знае и какви ще са приходите от УЕФА и ФИФА. Всичко зависи от вируса, аз много се притеснявам кога ще дойде този пик.

- Намаляването на заплатите в отборите решение ли е?

- Донякъде е решение. Много от момчетата в отборите показаха морал. Същото направиха и феновете, които иначе постоянно са хулени. Именно в такива тежки моменти се проявяват чистите хора. Прави им чест. И на футболистите, които организираха благотворителни турнира и направиха дарения, и на феновете. Аз се радвам най-много на привържениците, защото футболът е за тях. Много често съм ги защитавал. Не може заради 10 или 20 човека да се омаскаряват всички.

- Мнозина предричат тази криза да пречисти българския футбол. По-малко чужденци, по-ниски заплати, по-лоялни играчи. Очаквате ли това да се случи?

- Както се пречиства въздуха в момента, така може и футболът да се пречисти. Изглежда Венци Стефанов ще се окаже прав с неговата стратегия да залага на български млади момчета. Мисля, че ще дойде това време. Когато аз управлявах в ЦСКА през 1990 г. имахме двама чужденци - колумбийците Редин и Пимиенто. Пет-шест момчета от школата постоянно играеха или бяха в групата. Другите също бяха българчета. По-късно имахме и македонци, но тях не ги броя за чужденци. Разбира се, трудно е без никакви чужденци, но те трябва да вдигат класата на отбора. Целият футбол ще се промени след кризата, нищо няма да остане същото. Едно време другарят Живков казваше: Приземяване, приземяване. Е, май се приземихме.

- Оптимист ли сте, че България ще играе бараж за европейско първенство през юни?

- Мисля само за броя на заболелите, за излекуваните. Бих се радвал не на бараж, а когато оздравелите са повече от заразените. В момента единствено това ме вълнува. Трябва всички да сме спокойни за да има футбол, сега няма какво да предложим. В момента не се знае дали ще има мач, а трябва и поне един месец подготовка. Важното е никой да не се зарази - футболисти, публика, журналисти. Това ще ме направи щастлив. Дано минем с най-малко жертви и заболели. Опитимист съм, че държавата ще го постигне. Генерал Мутафчийски ми стана като втори баща, гледам си го постоянно. Не се шегувам, но за съжаление някои хора не спазват мерките.