Жени Калканджиева: Дядо ми победи фашистка Германия с 2:0

85 г. от успеха на националния ни отбор по футбол, предвождан от Никола Калканджиев

Футболна Германия до САЩ '94 ни биеше почти навсякъде, където ни пипне. Има обаче една славна битка с немците, за която малцина знаят, но бившата манекенка и най-успяла наша Мис България - Жени Калканджиева, никога няма да забрави.
Става въпрос за двоубоя от 26 май 1935 г. в София, когато на игрище "АС 23" пратениците на хитлерофашизма са сразени с 2:0. Тогава треньор на българския национален отбор е Никола Калканджиев, дядо на шестата ни по красота.
До средата на 30-те националният отбор на България рядко играе с футболисти от Западна Европа. Най-често това се случва с Югославия, Румъния и Гърция в приятелски мачове. През пролетта на 35-а обаче вестниците в София тръбят, че ще играем с Германия. Година по-късно са олимпийските игри в Берлин и представителите на Третия райх искат да демонстрират силата на играчите си. Затова изпращат свой футболен отбор, който да играе с представители на Балканите.

За целта българското правителство трябва да плати 170 000 лева хонорар на немските гости. Но тъй като няма как Германия да дойде с представителния си тим, защото вече има насрочен за същата дата двубой с Чехословакия в Дрезден, ни изпращат втория им състав.
По това време Никола Калканджиев е бивш играч и шампион със "Славия", носил екипа и на националния отбор на България. Само година по-рано е прекратил състезателната си кариера и сега води като треньор представителния ни тим.
"Задачата му е била да надхитри техния треньор Ото Шмид. Над 15 000 души публика е имало на мача в стадион "АС 23". В официалната ложа е министър-председателят Андрей Тошев. Гьоринг каца на летището в Божурище същия ден, но не отишъл на мача, а на среща с цар Борис Трети. Вместо него на трибуната е министърът им Ойген Рюмелин", спомня си днес миската ни.
Нашите играят в червено, а немците в цветовете на Вермахта - бяло и черно. Отначало предимството е на страната на гостите от Германия. Но вратарят ни Савов пази като лъв и лови всичко. Веднъж реферът помага патриотично, като отменя гол на неците. Има ли, няма ли - трудно е да се каже в онези години, откогато няма записи. Малко по-късно става 1:0 за България с гол на Никола Стайков - Толето.
"На националните мачове знам от дядо си, че се е пял химнът, както и "Шуми Марица", "Тих бял Дунав", все надъхващи мелодии", смее се миската, спомняйки си какво е чувала от семейството си за този мач. Докато германците се ядосват от гола, българите бързо им набутват още един за 2:0. Голмайстор е Любомир Ангелов - Старото. Възпитаните гости отдават заслуженото на отбора на България. Треньорът им Ото Шмид казва, че съперниците са били "бързи и добре умеят да си подават топката". А след това всички поливат в ресторант победата.
"Винаги съм се гордяла с моя дядо. Когато се е случило това, на днешната дата - 26 май преди 85 години, той е бил на 33 години, а пък аз съм потомствена славистка", казва днес Калканджиева.