Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/8651590 www.bgdnes.bg

Последните думи на гениалния Кристо: Светът няма нужда от моите проекти!

Брат му Анани: В дните на пандемия казваше, че живее на покрива на ателието си

"Светът няма нужда от моите проекти! Може да живее и без тях. Но аз имам нужда от това и моите приятели също."
Това бяха последните думи на големият Христо Явашев от дома му в Сохо във включване на живо за интервю пред Си Ен Ен.
"Независим до свирепост", "артист визионер, чиито монументални проекти очароваха света" и "виртуоз в опаковането" са част от определенията за големия художник, който си отиде на 31 май в дома си в Ню Йорк, преди да успее да реализира проекта си за опаковане на Триумфалната арка в Париж догодина.
"Много ми е тъжно. Съвсем скоро щеше да стане на 85 години. В дните на пандемия се чувахме често. По принцип не обичам да говоря лични неща, но той беше невероятна личност. Казваше, че живее на покрива, там излизал на разходка над ателието си, гледал към града и дишал въздух. Небето е много синьо, сюрреалистично, само да го видиш", споделя един от братята на Кристо - актьорът Анани Явашев.
Кристо е средният брат, Анани е най-голям - на 87 години, а най-малкият е Стефан - на 81 г.

Реклама


"Кристо много обичаше Жан-Клод. Ние се срещахме по света, защото той не искаше да си идва в България. Не защото се срамуваше, че е българин. Говореше за жена си и след смъртта й, като казваше, че си говори сам, смееше се над това, но усещал присъствието й", споделя Анани.
Тримата братя няма как да изпратят Христо в последния му път, тъй като границите още са затворени, а Анани и Стефан, които са над 80 години, е опасно да пътуват във време на пандемия. Всички те са родом от Габрово. Произлизат от стар разградски род. Дядо им е академик Анани Явашов, открил руините на древния римски град Абритус. Баща им е Владимир Явашев, инженер, роден във Варна.

Майка им Цвета Димитрова е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Леля им Дора Явашева е съпруга на видния български политик Иван Багрянов.
"Никога не сме пропускали изложба на Кристо. Бяхме най-големите му фенове. За първи път се събрахме заедно през 1991 г., 35 години след като той напусна страната ни и се установи първо в Париж", спомня си Анани. Самият той по образование е актьор, играл е в Младежкия театър и в Габрово. Има над 50 български филма, между които "А бяхме млади", "Бъди щастлива, Ани", "Карамбол", "Игрек 17" и др. Другият брат - Стефан Явашев е инженер-химик, известен е с това, че е изобретател на "Веро".
През последните 25 години с Кристо работи неговият племенник Владимир, който е син на Анани Явашев. Владимир завърши кино в САЩ, но е дясна ръка на чичо си в неговите проекти през последните две десетилетия.
Вероятно Кристо Явашев ще бъде изпратен в последния му път от тесен кръг от най-близките му сътрудници, така както бе и по време на прощаването със съпругата му Жан-Клод през 2009 г. Тя почина в резултат на усложнения на мозъчна аневризма. Близките на Жан-Клод изпълниха нейното желание тялото й да бъде дарено за научни изследвания. Кристо от своя страна помоли всички, които искат да почетат паметта на съпругата му, да не изпращат цветя, а да дарят пари за благотворителност. Художникът едва ли е имал завещание, освен че е искал проектът, посветен на жена му - опаковането на Триумфалната арка, да се състои.


Кристо и жена му Жан-Клод бяха заедно повече от 50 години. Родени са на една и съща дата - 13 юни 1935 г. - в един и същи час, както тя казваше - тя в Мароко, а той в България. Как са празнували съвместния си рожден ден? Кристо се усмихва при спомена си за нея: "Тя беше много странна дама. Никога не празнуваше нищо. Радикално. Не беше сантиментална. Не помня нито едно честване на нашия рожден ден". "Аз правя всичко, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство", е едно прочуто изказване на любимата на Кристо. С нейните идеи двамата използват като художествен похват опаковането на всякакви предмети - от пишеща машина и телефон до мостове и цели сгради. С все по-мащабни творби, и не само опаковки, изкуството им се категоризира като EnvironmentalArt, изкуство на средата. Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно е да бъдат запазени - с което са сродни с "пърформансартс". За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват проектите си на общинари, политици, еколози, граждани.
В интервю за Си Ен Ен вчера асистентът на Кристо - Лоренца, сподели, че напоследък той често е говорил на глас с жена си, бил е много тъжен от развоя на пандемията и вероятно е имал скрита депресия. "Не спираше да работи, все мислеше за нещо. Мозъкът му напоследък бе зает само с опаковането на един от най-известните паметници на войната, Триумфалната арка в Париж с 25 000 квадратни метра плат в сребърно и синьо с червено въже. Смятам, че хората, с които работеше, в негова памет ще изпълнят желанието му", сподели развълнуваният асистент.
Редица медии посветиха пространни статии на Явашев и пътя му в изкуството заедно Жан-Клод - негова съпруга и творческа партньорка.
Кристо е Хамелнският ловец на плъхове в артистичния свят, пише "Ню Йорк Таймс". Проектите му изискват сътрудничеството на собственици на земя, представители на властта, съдии, екологични организации, местни граждани, инженери, работници, "малцина от тях с интерес към изкуството и дълбоко нежелание животът и околната им среда да бъдат нарушени от ексцентричен визионер, който говори на полуразбираем английски".
"Отново и отново Кристо надделяваше с упорство, чар и детинска вяра, че в крайна сметка всеки ще види нещата, така както той ги вижда", пише Уилям Граймс в дълъг некролог, посветен на твореца.
"Роденият в България творец не се интересуваше от стерилно белите стени на модерните музеи, където предметите съществуваха отделно от ежедневния живот. Той искаше да превърне ежедневието в изкуство, да направи така, че хората да погледнат отново и да помислят отново за онова, което ги заобикаля. И той постигна това по пътя на намесата, като опаковаше сгради или природи обекти, като и в двата случая превръщаше студените, твърди структури в чувствени и крехки скулптури", допълва Би Би Си.

"Да ходиш по вода"

"Да ходиш по вода" - документалният филм на Андрей Паунов за инсталацията на Кристо - "Плаващите кейове" тръгна в края на миналата година в кината у нас.

Зрителите имаха шанса да видят "портрет на чудесната лудост", както наричаше работата на чичо си - племенникът му Владимир, с който работеше. Да ходиш по вода" проследи процеса по реализирането на проекта на Кристо и Жан-Клод "Плаващите кейове", замислен още през 1970 г. Проектът стана реалност през 2016 г. в италианското езеро Изео, в подножието на Алпите.
    

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама