Кристо, за когото опаковката е съдържанието

Събра се с Жан-Клод на небето 

Габровецът до смъртта си не се завърна в България 

Не съди за книгата по корицата!, Същественото е невидимо за очите! и тем подобни баналности нямат място в тефтерчето на Кристо. В неговото изкуство не просто опаковката е по-важна от съдържанието, тя е съдържанието!
Отиде си световноизвестният художник, който се появи на бял свят в Габрово през юни 1935 г. и който така и не се върна у нас. Избяга от комунистите и се отдаде на света.
След по-малко от две седмици - на 13 юни, Христо Явашев щеше да стане на 85 г. Щеше, но избра да се събере със съпругата си Жан-Клод, която го чака от 2009 г. в отвъдното. Двамата се срещат през 1958 г. в Париж, откриват, че са родени на една дата, и се женят. В едно от известните си изказвания тя твърди: "Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство". Но той се занимава с абстрактно изкуство в гигантски мащаби, което някои определят простосърдечно като "странно" - опаковането на сгради, реки и острови.

Не по-малко странно е финансирането на тези проекти, които се случват веднъж и изчезват. Всички са платени със собствени средства, но самите те не са обект на продажба. Приходи нямат и от продажба на плакати, на автографи, на сувенири, на книги или филми. Доходите им са единствено от скиците и подготвителните рисунки за неговите работи, които се продават за сериозни суми.
Последната сензация на Кристо бяха плаващите кейове, разположени за 16 дни в италианското езеро Изео през 2016 г. Грандиозният проект надмина всички очаквания и привлече над милион посетители за двете седмици през юни.

Най-известната му творба вероятно ще остане опаковането на Райхстага. Замислен през 1971 г. и осъществен през 1995 г., проектът се случва след... парламентарно гласуване. Хелмут Кол, тогавашният канцлер на Германия, е твърдо против, но се провежда вот. След 70-минутен дебат 591 представители на Бундестага гласуват. От тях: 295 са "за", 226 - "против", въздържали се - 10.

Използват се 100 хиляди квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя, която е подсигурена с алуминиево покритие, и 15 хиляди метра въжета. Поне 5 милиона посещават Райхстага за 2-те седмици опаковане.
След опаковани статуи, улици, витрини и музеи в Европа, както и дори плажове в Австралия, Кристо и Жан-Клод са във вихъра си. Местят се да живеят в Ню Йорк. В САЩ идва ред на монументалния проект "Завеса в Долината в Колорадо". На 10 август 1972 г. група от 35 работници и 64 доброволци, всички от училища по изкуството, завършват цялата инсталация.

Използват найлонови оранжеви завеси с размер около 30 метра дължина и 110 метра височина за обвиването на долината. На ред идва "Брегова линия" в Роуд Айлънд. Макар и по-различен, проектът донякъде преповтаря направеното край Сидни.
През 1976 г. е готов проектът "Бягащата ограда" в Калифорния - изграден изцяло от стоманени стълбове и кабели с дължина около 50 км.

Конструкцията достига Тихия океан при залива Бодега и там докосва дъното. За тази инсталация се твърди, че се виждала от Космоса.
После Кристо минава изцяло във водата - "Обградените острови във Флорида". На 7 май 1983 г. екип от 400 души завършва инсталацията, която включва 11 острова, всички обградени от розова полипропиленова материя, създаваща невероятна гледка от високо.

През 1991 г. са реализирани "Чадърите", друга сензация - този път на два континента едновременно - в Япония и САЩ. Тогава 1880 работници едновременно се заемат с отварянето на общо 3100 чадъра в Ибараки и Калифорния. За този проект Кристо и Жан-Клод харчат около 26 млн. долара.

А 10 години след опаковането на Райхстага идва ред на "Портите на Сентрал парк". В най-известния градски парк в света се опъват 90 хиляди кв. м оранжеви винилови платна на 7500 арки, всяка висока по 5 метра. "Вратите" са издигнати по цялата дължина на 37 км криволичещи алеи. Това струва точно 21 милиона долара на Кристо.

Сумите са безумни, но пък дават на Кристо пълна творческа свобода, както и възможността да казва "Не" на всеки друг творец, който иска да му ползва проектите за съвместна реклама. "След поставянето на "Вратите" не разрешихме на куп холивудски продукции да снимат в Сентръл парк. Когато Павароти и Доминго пожелаха да използват опакования Райхстаг за фон за рециталите си, отново казахме "Не!", казва Кристо в едно от редките си изказвания.
Страхотен егоист, както сам определяше себе си, Кристо не обичаше да говори по телефона, не признаваше компютърния екран и всъщност бе работохолик. Ставаше преди 7 сутринта, закусваше чесън и кисело мляко и работеше по 15-17 часа на ден. В последните години - по 13 часа на ден.
Заради факта, че бяга от България, не може да се поклони пред гроба на майка си през 80-те. Баща му умира в затвора, набеден за "враг на народа" от кръвожадните комунисти.

    Никой във фамилията не е "никой"

Кристо идва от стар род от Северна България. Дядо му - акад. Анани Явашов, открива руините на древния римски град Абритус. Баща му е Владимир Явашев, инженер, роден във Варна. Майка му, Цвета Димитрова, е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Леля му, Дора Явашева, е съпруга на екзекутирания от комунистическата власт български политик Иван Багрянов. Негови братя са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев.