Деси Бакърджиева, актриса: Преодолях пандемичниястрес с йога

Всички сме тествани за вируса и работим при строги мерки, казва д-р Хинова от "Откраднат живот" 

Коя е тя

Деси Бакърджиева е самурайският меч в оръжейницата на българската арт гилдия. Стройна, елегантна, дисциплинирана и изключително ефективна, тя има редица роли в киното, театъра и телевизията, а освен това е републикански шампион по карате. В момента най-известна е с ролята си на д-р Хинова от "Откраднат живот", а феновете я помнят и с участията й в "Стъклен дом", "Фамилията", както и с театралния хит "Вражалец", където си партнира с Любо Нейков, Албена Павлова, Станимир Гъмов и др.

- Артистите бяха сред най-засегнатите покрай пандемията и извънредните мерки. Готова ли сте за втора вълна коронавирус наесен?
- Никой не желае това да се случи и смятам, че никой от нас не е готов. Сегашните предупреждения за втора вълна според мен са свързани не толкова с опасността от мутация на вируса, колкото от разхлабването на карантинните мерки и липсата на отговорност. Пандемията парализира напълно театралния, филмовия и музикалния бизнес у нас. Артисти, продуценти и автори останаха без приходи заради спирането на участията на живо и концертната дейност, представления. Затварянето на залите и театрите, блокирането на звукозаписния процес, заснемането на филми и сериали се отрази тежко на целия бранш не само в България.
- С какво си уплътнявахте времето през пролетта, когато не трябваше да излизаме без повод?
- Моята лична рецепта за преодоляване на пандемичния стрес е йога и упражнения в домашна обстановка. Според мен има много прекрасни неща в живота ни, които могат да ни направят щастливи и в тези трудни времена да ни да дават кураж. Любовта, семейството и приятелите са сред тях. Тази криза се надявам да ни научи да оценяваме стойностните неща в живота си на мига, а не когато безвъзвратно са изчезнали. Знам, че този период е свързан с лишения, воля, компромиси и много търпение. Това, че съм далеч от срещата с публиката, не ме е обезкуражило. Може би това ни прави експериментатори и ни показва, че е настъпил моментът да импровизираме, да се учим от грешките си, да сме единни, да бъдем иновативни. Съжалението води до отчаяние, отчаянието до депресия, а това в никакъв случай не е нещо стимулиращо, здравословно или градивно. Трябва да се научим да се изправяме, след като сме паднали.
- Изкуството по света опитва да се приспособи към новото "нормално", организират се онлайн концерти и участия. Възможно ли е подобно нещо да се приложи към театрално представление или живата връзка между публика и актьор е "сърцето" на театъра и опитът няма да е успешен?
- Когато културните мероприятия бяха отменени, много от музеите, театрите, оперите, филхармониите и библиотеките предлагат безплатни дистанционни форми за посещение на изложби и представления. Но онлайн театърът е невъзможен без живата публика. Много точно го определи, че "сърцето" на това изкуство е в театралното пространство с истинската, живата публика. Тази нова форма на интернет театър се превръща в телевизионен театър, но с по-лошо качество. Магията на това изкуство вече не е същата, а финансовите резултати на този етап не са добри.
- Десет сезона "Откраднат живот" - ако питаме феновете, финал не бива да има никога. Важно ли е да прекратяваме нещата навреме?
- Прекрасно е, че снимките на новия сезон са в пълна сила. Всички сме тествани за вируса и работим при строги мерки. Аз се радвам, че колегите ми са отговорни и вярвам, че нашата любов към сериала се е предала на зрителите. Предполагам, че това е причината да реализираме над 450 епизода. Не знам кога, но всяко начало има своя край. Надявам се да оставим добрия привкус за сериала и да запазим доброто качество докрай.
- Какво успяхте да откраднете от живота?
- Знаеш ли, че преди години исках да стана пластичен хирург. Винаги съм искала да помагам на хората, да има повече красота и добро за душите и телата ни. Разбрах от разговор с много лекари през последните месеци, че удовлетворението идва, когато след упованието и надеждата в очите на болния си видял щастие и благодарност. Тогава се чувстваш победител, а душата ти празнува. Раждаемостта намалява, а младите напускат страната, в това число и лекарите. Не е тайна, че нашите лекари са високо ценени в чужбина и са на световно ниво. Там те постигат успешна реализация, защото попадат в среда с предвидими и гарантирани условия за работа и развитие. Тези фактори, липсващи у нас, са основната причина, която ги привлича. Доброто заплащане е оценка, аналогична на качеството на труда, който те полагат. Човек трябва да има достойнство. Никога не съм съжалявала какъв труден път съм избрала в живота си. Това споделят и много лекари. Няма значение каква е професията ти, когато я правиш да има смисъл и влагаш сърцето си, а не се оставяш на посредствеността. Не мога да кажа какво съм откраднала от живота, но съм знаела, че пътят ми е свързан с хиляди лишения, компромиси и много любов към изкуството.
- Какво животът успя да открадне от вас?
- В професията на актьора хората често виждат само блясъка. Истината е обаче е, че зад всяка роля в киното, телевизията и театъра се крият упорит труд лишения, липса на време за хората, които обичаме. Някога репетициите за пиеса или снимките за филм продължават часове наред, в които се налага да стоим дълго време прави, не можеш да се храниш редовно, което е предпоставка за проблеми... Такова е ежедневието на повечето - непрекъснато на крак, в движение без достатъчно време за самите нас.
- Решила ли е накъде ще се насочи дъщеря ви? Тук, в България, ли ще се реализира или в чужбина?
- Тя е моето слънчице и е много емоционална, музикална, амбициозна, артистична тийнейджърка. Понякога се изненадвам колко зряло разсъждава за определени житейски теми. Има много неща, които уча от нея, но най-вече на искреност и вяра. Не искам да й давам насоки, искам да намери сама, това което я вдъхновява и което иска да учи. Пред нея има много предизвикателства и да бъдеш родител на тийнейджър трябва да си подготвен с много неща, с които трябва да се справяш. Забавното е, че наскоро намерих мои снимки от седми клас и приликата ни е удивителна. Реакцията й беше: "Мамо, къде си ме снимала и кога, като бяхме затворени вкъщи?" Няма по-прекрасно нещо от децата. Надявам се да избере друга професия. Най-прекрасен е фактът, че се интересува от изкуство, рисуване и психология.
- Кога за последно непознат мъж ви подари цвете?
- Вчера съсед ми подари цвете, защото помогнах на дъщеря му със самолетни билети. Беше мило.
- Вие сте двукратен републикански шампион по карате. Кога за последно попаднахте в ситуация, в която би било по-добре да използвате уменията си вместо думи?
- Не помня, било е отдавна.
- Вашата прабаба Тодора Бакърджиева и сестра й Екатерина Златарева са сред основателите на Народния театър, а прапрадядо ви е бил градоначалник на София - факти, които не обичате да изтъквате. Какво бихте променила в Народния театър и какво - в столицата, ако имахте възможност?
- Харесвам града си, наистина расте , но не старее. Иска ми се в моя квартал - живея в центъра, да има по-хубави алеи, поправени тротоари и оправени улици. Иска ми се да има повече детски площадки.
- Изглежда, че 2020 г. за много хора е безумно лоша, а е едва в средата си - експерти прогнозират жестока рецесия в близко бъдеще. Като човек от семейство на икономисти какъв съвет давате на обикновения човек?
- Засега не смея да давам прогнози или да си представям как точно ще изглежда светът. Знам само, че за България предстои много труден период... Според мен след пандемията светът ще се определя като годините преди коронавируса и след него. За мен 2020 ще е своеобразно начало на ново летоброене за човешката душа и психика. Година на много промени както в материален, така и в морален аспект.