Медицинската сестра Валя Червеняшка: Нищо няма да получа от мъчителите

8 месеца тя не е видяла осъдителното решение

Медицинската сестра Валя Червеняшка все още не е официално уведомена за осъдителното решение, което Софийски градски съд постанови в нейна полза. Според него тя трябва да получи обезщетение от половин милион лева от 12 офицери, които са я измъчвали в Либия. Тя обаче смята, че няма да получи и стотинка и не чувства даже и морално удовлетворение.
Решението излезе на 6 януари тази година. То подлежеше на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните. Проверка на вестника в електронния регистър на делата показа, че явно никой не е сторил това и на 30 януари то е влязло в сила окончателно.
Още през януари, веднага след постановяване на присъдата, потърсихме Валя Червеняшка за коментар. Тогава тя обясни, че няма какво да каже, защото не е видяла нищо официално. 8 месеца по-късно се оказва, че Червеняшка все още не е получила официален документ от съда. Единствено от публикациите на медиите през зимата е разбрала, че има да получава половин милион лева. Нямала връзка с адвокатката си и не знае, че решението се счита за окончателно връчено.
"Направиха си пиар на мой гръб заради мониторинга върху правосъдието", коментира Червеняшка пред "България Днес". Тя не смята, че някога ще види нещо от 500-те хиляди лева, които й бяха присъдени за претърпени неимуществени вреди.
Медицинската сестра е обидена на отношението на българската държава към нея и сега, и по време на процеса в Либия.
"Не си помръдваха пръста за нас, единствено даваха медийни изявления. Ако не беше Саркози, щяхме да изгнием в Либия", казва Червеняшка. Заради това тя допълва, че решението срещу либийските офицери не може да го почувства даже като морално удовлетворение.
От документа става ясно на какви ужасни мъчения е била подложена тя:
"Същата била настанена в изключително малка килия, в която дори краката не можеш да си опънеш, при изключително мизерни и сурови условия, без вода за пиене и къпане, без легло (спала на цимента или на мръсни, скъсани дюшеци, части от които следвало да бъдат използвани по време на месечния цикъл, тъй като служителите отказвали да предоставят на задържаните медицински сестри дамски превръзки), когато им давали вода за къпане - същата била студена с белина, сипана в нея, без тоалетна (уринирала в кутия от мляко или в дупка), стояла по цяла нощ на един крак, с ръце вдигнати нагоре, не й давали да заспива и я викали по име, при което тя трябвало да се обади, в противен случай я извеждали и я удряли с пръчки, с палки."
Решението от януари е втора осъдителна присъда от български магистрати за мъчителите на сестрите, след като година по-рано отново Софийският градски съд постанови, че девет либийци, сред които и един генерал, трябва да заплатят на Нася Ненова 500 000 лева обезщетение за неимуществени и 26 617 лева за имуществени вреди. Опит да осъдят мъчителите си направиха още Кристияна Вълчева и Валентина Сиропуло, но делата по техните жалби бяха прекратени. Чака се край на делото на Снежана Димитрова. През май решението, че Нася Ненова трябва да получи половин милион лева от мъчителите си, бе потвърдено и от Софийския апелативен съд. Още през 2012 г. пък лекарят Ашраф ал-Хаджудж осъди в Холандия мъчителите от Либия да му изплатят обезщетение от 1 млн. евро.

От смъртни присъди до помилване

Валя Червеняшка, Нася Ненова, Кристияна Вълчева, Валентина Сиропуло, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж бяха арестувани в Триполи през 1999 г. След това бяха обвинени, че са заразили със СПИН 400 деца, както и в заговор срещу джамахирията.

Първоначално бяха осъдени на смърт, а през 2007 г. Висшият съдебен съвет на джамахирията замени смъртните им присъди с доживотен затвор. Последва разрешение наказанията да бъдат изтърпени в България и шестимата осъдени бяха върнати в София, където президентът - тогава Георги Първанов, ги помилва.