Щастливи баби дават любовни съвети

Дом за възрастни хора "Благоденствие" с инициатива

Не се отказвайте от нея, дори да е трудно, казва баба Еленка, 83 г.

Какво е любов?
На този въпрос отговарят възрастни хора от "Дом Благоденствие" в Асеновград.
Идеята идва на собственичката Александра Гълъбова. Пред "България Днес" тя разказва, че се вдъхновява от разкази, свързани с отминали и настоящи любовни трепети на бабите и дядовците, които живеят в дома. Александра решава да поиска техните житейски съвети, свързани именно с най-важното чувство. От всички 22-ма възрастни хора, настанени в хосписа, 18 се включват в интересната инициатива. Всеки от тях дефинира понятието любов с едно изречение.
"Никога не приемайте другия за даденост", в това е категоричен 74- годишният Марин.
На дъската на Баба Еленка, която е на 83 г., се чете ясно и точно послание:
"Не се отказвайте, дори и да е трудно".
Снимките на щастливите възрастни хора, които делят общ покрив, покориха социалните мрежи. Стопанката на дома Александра споделя, че не е очаквала толкова голям интерес, тъй като страницата им във фейсбук не е особено популярна и се ползва предимно от близки на клиентите й.
"Съветите са изцяло техни, аз просто ги писах на дъската и ги снимах. Публикацията е видяна от много хора, не очаквах", разкрива Александра Гълъбова пред вестника.

Една от историите, които най-много я трогват, е тази на дядо Стоян и баба Мария. И двамата живеят в дома, женени са вече 68 г. Баба Мария е с деменция и макар да не помни нито съпруга си, нито децата и внуците, дядо Стоян всеки ден се грижи за нея. Той е неотлъчно до любимата си, разхожда я с количка и й припомня спомени от младостта им. Неговият любовен съвет, изписан на бялата дъска, е красноречив и за отношението му към баба Мария.

"Любовта е търпение", категоричен е 90-годишният дядо.
Огромно впечатление правят само и единствено положителните отзиви по отношение на дома. Александра разказва, че е трудно, но се опитва да създаде приятна обстановка за възрастните хора.
"Дома отворихме заедно с майка ми, тя е лекар с дългогодишна практика и реално полага медицински грижи за клиентите ни. Аз се занимавам с административната дейност", споделя Александра.
"Безкрайно съм благодарна на жените, които работят при нас. Албена, Даниела, Славка, Найме и двете Марии. Ако не бяха те, нищо нямаше да е същото".

Собственичката на хосписа разкрива, че е особено трудно с намирането на кадърен персонал, но въпреки това успява и това е основната причина бабите и дядовците в дома да се чувстват добре. Те им организират различни игри и занимания. Празнуват заедно всеки рожден ден с песни и танци, а три пъти в седмицата възрастните хора спортуват под зоркото око на рехабилитатор.