Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/9040562 www.bgdnes.bg

72-годишният писател Владо Даверов: Изживях чудо! Господ ме спаси от рак!

Оттогава съм си обещал всеки ден да живея красиво и да радвам хората около мен

"Изживях чудо! Господ ми помогна да преодолея болестта рак на гърлото. Оттогава съм си обещал всеки ден да живея красиво и се радвам на всичко около мен." Това сподели малко след рождения си ден големият писател Владо Даверов.
Преди две години 72-годишният творец се разболя и претърпя сериозна операция. За нея и за новата му книга "Съвършенство" "България Днес" се свърза с автора.
"Как да ви кажа, още помня като ден денят на операцията. Като разбрах за нея, помолих лекарите да мина задължителната подготовка не в тягостната атмосфера на болницата, а вкъщи, за да се сбогувам за всеки случай с всичко, което обичам - децата, жена ми, внучетата, книгите. И най-изненадващо ми разрешиха. През деня прекарвах в болница, вечерта спях у дома. В деня на операцията се събудих съвсем спокойно, изкъпах се, избръснах се, облякох си новите дрехи и без да будя никого, се качих на метрото до Онкологична болница. Преди да напусна спирка "Г. М. Димитров", спрях да си купя вестник и понеже ръцете ми бяха заети с чанта подаръци за лекуващия медицински персонал, подхвърлих левчето през гишето на лавката", започва задъхано Даверов и продължава: "Продавачът беше младо момче, което силно се засегна, че му подхвърлям парите. Нарече ме какъв ли не и се принудих да му кажа, че бързам за операция от рак. Нямам време да споря с него защо подхвърлих левчето. Момчето буквално онемя. Попита дали ще му позволя да ме придружи и аз се съгласих. В болницата също влезе с мен като придружаващ роднина и присъства на предупрежденията, които съвсем приятелски получих от хирурга: "Сърцето ви е слабо, страх ме е, че няма да успеем да ви извадим от упойката". Е, успяха все пак, събудих се и първо видях загриженото лице на хирурга, който ме зарадва със съобщението, че нямам разсейки, а вторият човек се оказа момчето от будката за вестници. "Ако не присъствах на цялото това представление със слизането ви от метрото, вестника и операцията от рак, нямаше да повярвам - каза ми то. - Никога не съм си представял нещата така." А когато помолих на другия ден да си тръгна и наистина се прибрах вкъщи, момчето съвсем се шашна: "Боже - рече ми, - какъв кураж за живот! Нашето поколение съвсем се е окекавило. Всеки мой връстник би оревал света, ако, не дай Господи, му се случи подобно приключение!". Е, мислех да му кажа къде е разликата в отношението към живота при един 70-годишен старец, обиколил целия свят, и едно младо момче, пред което предстои всичко, но се отказах. Някой ден сам ще го разбере! Така че нищо особено не се е променило. Пък и ние сме колкото по за едно кафе на тоя свят, от гледна точка на вечността няма дори миг", сподели дълбокомислено писателят.
След тази случка и възстановяването си Даверов не е спрял да работи, а публиката на представянето на "Съвършенство" го изпрати с бурни аплодисменти.
"Откъде иде съвършенството ли? Открих го в очите на децата. Те идват от Космоса, с познания за живота, които ние сме загубили през вековете. Това е темата на романа. Изглежда, че колкото повече се приближавам до Бога, толкова повече се убеждавам, че най-съвършени в човешкия род са именно децата. Ето, корицата на книгата ми например, е на 10-годишната ми внучка Димана. Тъй като три месеца не се виждахме, а внуците много ми липсваха, реших да сложа нейна рисунка отпред, пък и бе много подходящо", сподели Даверов.


Според него коронавирусът направил така, че човеците да се вглъбят още повече в себе си и да загубят връзката със Създателя. "С жена ми постоянно търсим обяснение откъде се взе този вирус. Тази избирателност е интересна - децата да го карат по-леко, да е насочен към възрастните като мен, защо точно Америка бе под прицела му, Испания, Италия, а защо в Китай, който е огромен, вече го няма? Все въпроси без отговор", разсъждава писателят, който също като повечето хора се страхува от болестта. "Ами да, защото имам много съпътстващи заболявания. За мен един по-сериозен грип е равносилен на довиждане. И все пак не искам да се оплаквам, защото българинът умира да му е зле, ако не му е, си измисля неща, защото иска да е нещастен. Той не може да се зарадва на слънцето, на изгрева, на залеза, на внуците, на хубавата храна, както италианците - тури му една хубава софра и той забравя всичко. На българина му дай страдание, и той забравя всичко друго", смята Даверов.
Колкото до протестите, авторът на филма "Вчера" е разочарован от тях и "глупостите, които се изричат от трибуната". "Това ми прилича на тези, дето царят ги доведе от чужбина, те поне имаха водач, изложиха се, мирясаха и си отидоха при парите, където им е мястото, вече всички са милионери. Но все пак бяха умни и подготвени хора. А по тези протести сега виждам само боклуци - вечните политически пациенти - Манолова, Томов, а пък тези от "Отровното трио" направо ми приличат на "Тримата глупаци" от Доньо Донев. Те само глупости говорят, правят глупости, а после обръщат с дланите и викат: "Аааа, ама ние сме чисти". Не чувам нито една смислена дума от тях, а, честно казано, внимателно слушах всички, дори Корнелия Нинова. В новите лица също не виждам някакви интересни лидери - всички са за властта, за парите и всичко това заради голямата субсидия, която вероятно ще получим от ЕС заради короната. Този протест няма социални искания, никакви. Това, което има като искания, Борисов го изпълни. Но искам да подчертая, че не съм бил никога член на някаква партия, нито преди т.нар. демокрация, нито след. Напуснах и творческите съюзи, защото са литературни ТКЗС-та", смее се авторът на "Възторжен и див".
Ако има сцена, която дълбоко го е засегнала от протестите, то това са лъжите, че гладуваме.
"Когато чуя, че в България говорят за глад и мизерия, ми хваща яд. Дебелите протестиращи лелки би трябвало да бъдат изпращани на държавни разноски в някои страни на Изтока, за да видят с очите си истинското съдържание на тези думи. Ще го кажа така - годишната потребителска кошница на някои камбоджански семейства е по-малка, отколкото ежедневната пазарска чанта на която и да е протестираща лелка в България. Не съм сигурен, че можете да си го представите, дори, но много хора във Виетнам не са виждали хляб до пълнолетие. Така е и в Африка", уточнява Даверов, който въпреки възрастта си не се смята за грохнал дядка.
"Сутрин се будя на 18 г. и чак като се видя в огледалото, си викам: Кой е тоя дъртак, бе?!", смее се писателят. Повече от 20 години вече откакто той и съпругата му имат хоби - обикалят с колата и се радват на "новата София".
"Превърна се в страхотен град. Като малките деца с жена ми, която е архитект, всеки път гледаме строежите докъде вървят и се радваме, като видим нови места, които сме изпуснали преди това. И понеже общувам със западняци повече, много се радвам, като ги доведа тук. Всеки отбелязва напредъка", смята писателят.
Когато е вкъщи сам, най-често Даверов се връща в спомените си с най-добрите си приятели."Човекът е твърде крехко създание, понякога може да го строши и най-лекият полъх на вятъра. Много съжалявам, че на младини бях доста взискателен към приятелството, направо безкомпромисен. Днес съм склонен да приема човек такъв, какъвто е, да го обичам и да му съчувствам. Всички се нуждаем от малко обич и разбиране. Жалко е само, че голямо поколение мъжкари си отидоха. И, да, вярно е, че жените останахте без истински мъже. Но това е заради феминизма - от нашите кекави момчета направихте жени. Кой да е женствен? Азис ли? Ами не ми хваща окото. Може би имам лош вкус, не знам", разсъждава Даверов.
Запитан за новите БГ филми и сериали, писателят е лаконичен, че не иска да говори, "защото само неприятни неща му минават през главата".
"Като погледна назад, трохички е било щастието ми, а разочарованията огромни. Въпреки това животът си заслужава да го направим красив. Заради внуците", завършва Владо Даверов.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама