Голямата Валя Балканска, преболедувала COVID: Простих на майка ми, че ме прокле

Сънувах я 1-2 пъти преди коронавируса

Коя е тя

Родопската певица е родена на 8 януари 1942 г. в смолянското село Лъгът. Започва кариерата си през 1960 г. като солистка в Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Родопа". В репертоара си има над 300 песни, с които покорява големите световни сцени. Най-известното й изпълнение - "Излел е Делю хайдутин", е избрано да полети на борда на "Вояджър" от комисия на НАСА с председател Карл Сейгън. Само преди дни - на рождения си ден, певицата сподели, че е изкарала коронавируса заедно с дъщеря си, и двете празнували вкъщи сами.

- Г-жо Балканска, как преживяхте коронавируса?

- Оцелях! Слава на Бога, не ми се наложи да пия антибиотици. С дъщеря ми едновременно се разболяхме, внуците оставяха храна на разстояние, но нищо специално не съм яла и пила - всичко от градинката. Искам да кажа обаче, че ще се ваксинирам при първа възможност, и аз, и щерката.

- Навършихте 79 г., близо 60 от тях на сцена. Как от висотата на тези години виждате живота, на какво ви научи?

- Че човек, докато си отиде от този свят, не може да се пребори с всичко и не може да научи всичко. Има стара поговорка: "Човек се учи и ненаучен си отива". Песента за мен е била и хлябът, и семейството, и животът. Израснала съм в махала от 5 къщи. Пеех навсякъде. Майка ме укоряваше, че мълча само когато спя. Моят учител Петър Бечев в Арда е първият, който ми подаде ръка, затова ще го наричам моят учител, докато си отида от тоя свят. Заради песните и работата ми често не съм била при семейството си, но всички ме разбираха и подкрепяха. Съпругът ми почина преди 18 години, той никога не ме е спирал, никога не ми е пречил в работата и сега много ми липсва. Със свекървата една лоша дума не сме си казали. Трите деца се родиха едно подир друго, а всички помагаха в отглеждането им. Аз не спрях и когато бях бременна, и когато децата ми бяха бебета. Носех ги на репетиции и концерти и израснаха сред песните.

- Не се ли изморихте вече?

- Никога! Докато имам поне малко сила в мен, ще пея. Дойде време и да нямам този глас, защото направих тежка операция на гуша, но имам Божията сила. Майка ми е покойница. Баща ми е убит през 1944 г. на фронта, аз съм била на 2 години, по принуда майка се жени за втори мъж. Но мисля, че двамата ми помагат от небето. 5 деца бяхме. В това трудно и болно време не трябва да забравяме миналото. Но трябва да се помни само хубавото. Да влизаме в нови пътища. И както строим пътища и учим нови песни, така и самите ние трябва да се обновяваме. Но не бива да забравяме откъде сме тръгнали.

- Вярвате ли в предопределенията?

- Да, ето сега един-два пъти сънувах майка ми, ама това, преди да се разболея от коронавируса. На нея всичко съм простила. Тя преди години ми изрече едни думи, дето много ме заболя тогава: "Най-голямото ти парче хляб мравката да го мъкне". И това беше, защото се страхуваше да ме изпрати в Смолян. Тя ме прокле, но аз се доказах. Когато станах известна, ме чу по радиото и каза: "Дано този отгоре не е чул какво съм казала". Това ми стига, аз вече съм й простила, майчица е.

- Тя също е пеела, нали така?

- Да, но казваше, че приличам на баща си, защото той пеел много хубаво и свирел на кавал. А аз съм слухар, не съм завършила музикално училище, но с помощта на колегите си през годините се образовах. В ансамбъла, като общуваш с други певци, музиканти, чуваш идеи, започваш да живееш с това. Тръгнала съм да пея с Атанас Капитанов, един добър ръководител и в ансамбъла, и в читалището в Смолян, в хора. Пътувала съм с него в Пловдив, Кърджали и без съпровод съм пяла. Всички в този хор ме носеха на ръце като малко бебе, радваха ми се, казваха, че ще израсна, ще пея много. Няма да забравя, че почувствах тогава сила и кураж от тези хора. Като дойдох в ансамбъла, усетих, че давам нещо от себе си. Ако не са ми били добрите приятели, семейството, колегите, нямаше да успея.

- Ако не беше песента, с какво бихте се занимавали?

- Всички са си мислели, че ще стана земеделски работник, и наистина в началото се трудех на полето. И като запеех, ме чуваха в другото село. Дарбата ми ме измъкна от селския живот и ме прати да пея на личности като Тодор Живков, Леонид Брежнев, Бил Клинтън и папа Йоан-Павел Втори. Клинтън дори се спусна да ми целува ръцете, малко ли е това?

- Каква според вас е рецептата за по-добро бъдеще на българския народ?

- Знаете ли, аз съм с 8-и клас образование и никога не съм го криела. Обаче, откакто съм проходила, до ден днешен тъпча българска земя и милея за нея. А нашите политици превърнаха България в моргата на света. Внасят ни турски домати, които не могат да се сдъвчат, внасят ни заразени картофи от Колорадо. Внасят ни старите коли на Европа. Това направиха, превърнаха България в морга. Знаете ли, че аз, въпреки че съм на толкова години, гледам си картофи, бобец и туй-онуй. Гледам си градинката и от никого не чакам да ми помага.

- И все пак какво трябва да направят политиците?

- Аз на политиците акъл няма да давам. От умни по-умни са, но хората вече надигнаха глави. Политиците са избрани от народа и трябва да му помагат, а не само да си пълнят гушите, а на хората сламки да оставят. То и сламки вече не им останаха на хората, в очите на народа няма и искра надежда. Аз живея във "Време разделно", аз съм човек oт народа и ми е жал за тази българска земя, която тъпча.

- Вие бяхте от заслужилите, които взимат пенсия от 700 лева, стига ли ви тя?

- Благодарна съм на последното правителство, защото ми даде тавана. Взимам 700 лева на месец. И сега много хора ще скочат и ще кажат: Какво направи тая Валя Балканска, за да взима тавана? Никой обаче не ме пита как съм стояла пред публиката и съм си раздавала и глас, и душа, за да зарадвам хората. Знаете ли, започнах работа на заплата от 62 лева и се пенсионирах със заплата от 64 лева. От 1975 г. съм заслужил артист. Аз обичам работата си и обичам хляба си и съм преодолявала всички препятствия и трудности в живота ми, не ми е тежало това. Но всички възрастни заслужават да взимат 700 лева.

- Явно, че космическата слава не ви е променила.

- И няма да ме промени. Защото имаме не само "Излел е Дельо хайдутин". Чуйте "Руфинка болна легнала", "Страхиле, страшен войвода". Тези песни, а и още много други по нищо не отстъпват на полетялата в Космоса. В Родопите пеем най-вече за любов и за хайдути. Нямаме песен за работа освен една - "Торнал е Тодьо", който е торнал (тръгнал) на гурбет, но се е върнал още в началото на пътя, защото си е "забурил пунгяна с тютюна".

- Като се пее само за любов и хайдути, а работата не присъства в песните, това значи ли, че родопчани са мързеливи хора?

- Повечето сме любовчии и хайдути. (Смее се.) Родопчани не са мързеливи, те са весели хора и красиви като планината. Тя е овална и полегата, а не островърха и ветровита, затова и песните са ни по-бавни и протяжни.

- Добре, ако решат извънземните да ви вземат за заложник, като са чули вашата песен, ще се дадете ли?

- Ха-ха, ами защо не? Ама ще искам после да ме върнат обратно тук. Имам още работа да върша.

- С този "космически глас" сте имали възможности да живеете в чужбина. Защо не сте го направили?

- Водата, когато е силна, сама си проправя пътя. Когато се разлее в различни посоки, тя губи своето пълноводие. Моята сила идва от родната земя. Тъпча българска земя. Ям от българския хляб. Когато отидеш в чужбина, хлябът, освен че е по-скъп, не е толкова вкусен. Не те нахранва.

- А как гледате на човешката злоба?

- Всякой си я носи. Колкото и да не му се иска да го признае. Това е товар, самар. На моя гръб нямам такъв самар. Не гледам кой как е облечен. Нито какво яде.