Деси Добрева: Мразя лигльовци!

Не бих могла да живея с човек като себе си! - отсича певицата - подз

"Не обичам хора около себе си, които са със слаби характери. Може би това си е моя слабост, но... не търпя глезльовци! Не се плаша от слабостта, но не я понасям! Когато някой седне да ми се оплаква за дребни неща, ми идва да му лепна един шамар!", с неподозирана жар отсича Деси Добрева.
Ангелогласната изпълнителка крие лют характер, но не се притеснява да си каже нещата в прав текст.
В тв интервю певицата разкри, че е много трудно човек да живее с нея. Тя самата не би издържала да живее със себе си: "Много е трудно да живееш с човек на изкуството и да го изтърпиш, мъжете трудно могат да го възприемат това. Човек се чувства застрашен, когато не е уверен в себе си. Ако е сигурен и е "гръб", той няма да се притеснява нито колко пари правя, нито колко прегръдки получавам от мъже и жени, нито от времето, което отделям на музиката. Аз не бих могла да живея с човек като себе си. Човекът трябва да е 500 пъти по-отдаден на мен, отколкото аз на изкуството. Човекът, който живее с човек на изкуството, е негова сянка", заключава бившата вокалистка на Слави.

Деси казва, че постоянно й се случва да пречи на съня на дъщеря си. Двете тамън заспиват, но певицата се сеща за мелодия и става да я изтананика на телефона, за да не я забрави до следващото утро. "Затварям се в банята, в килера, под юргана, търся уединение", споделя през смях тя. Уверена е, че каквото и да се случи с вируса, творчеството и изкуството няма да умрат.
"Човек много често се разболява сам от това, което мисли или действа. Само един път ми се е случвало да не мога да отида на ангажимент, но аз тръгнах! Бях на системи във Варна, но тръгнах - то беше зимата... тъмно, сняг вали, изобщо не знам какво се случва! В един момент просто спрях и не виждах нищо. Казах си, че не мога да се справя по-натам. Това е единственото участие, което съм пропуснала", спомня си Добрева.
Казва, че е наследила борбения си дух от майка си, която е инвалид с ежесекундни болки в краката, но "тази жена продължава да се грижи, въпреки че не може да ходи, все гледа нещо да помогне, да обгрижи"!