Женят Фердинанд в каляската на Мария Антоанета

Цяла София на царски сеир

Княгиня Клементина я получила като наследство от френската корона

През 1928 г. по предложение на кмета Владимир Вазов се взема решение за основаването на градски музей на София. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. "Бански" №3 се открива неговата първата постоянна експозиция.

След Втората световна война той няма собствена сграда, но събирането на експонати продължава. Дълго нерешеният проблем с постоянната експозиция на музея намира отговор с решението на Столичния общински съвет от 1998 г. за адаптиране на сградата на Централната общинска минерална баня за музей на София. Постоянната експозиция за история на столицата отваря врати през 2015 година.

Княз Фердинанд прави триумфална сватбена обиколка пред очите на цяла София с каляската на прочутата френска кралица Мария Антоанета! Известната с фразата "като няма хляб, да ядат пасти" височайша особа е возела екстравагантната си глава в нея в края на 18-ото столетие. Век по-късно същата каляска откарва българския монарх Фердинанд и избраницата му Мария Луиза Бурбон-Пармска до олтара в софийската църква "Свети Крал" (днес "Св. Неделя").

Съпругата на крал Луи Шестнайсети - Мария Антоанета, е обезглавена на 16 октомври 1793 г. в разгара на Френската революция. Тя произхожда от Хабсбургската династия и има роднинска връзка с кръвната линия, дала началото на Третото българско царство. За любопитната история разказва Марияна Маринова, завеждащ отдел "История, етнография и художествени ДКЦ" в Музея за история на София.

"По това време Фердинанд е още княз, а България е васална на Османската империя - връща лентата Маринова. - Майка му Клементина е наследница на последния френски крал Луи-Филип. Фердинанд е любимият син, тъй като изключително много приличал на нейния баща. Тя има наследство от френския кралски двор и решава да подари златната каляска на младоженците. Тя е е поръчана да пристигне от Версай до София."

Върху луксозното возило греят символите на френската кралица и няма как да пристигне така в София. Затова се налага междинна спирка във Виена, където местни майстори я декорират с българските царски символи. Подновяват позлатата и тапицерията в същите цветове. Там се изработват и конските муниции, увенчани с паунови пера за главите на животните.

Златното возило трябва да посрещне височайшата двойка след сватбеното им пътуване до морето. Фердинанд и Мария Луиза се завръщат с влак през Пловдив, а на гарата в София ги чака тази невиждана у нас каляска. Кочияшите и лакеите са облечени с с характерни за царските фамилии в Западна Европа дрехи, каквито тук почти никой не е виждал. На главите на конете има щраусови пера, позлатени гербове.

Народът е във възторг. Правителството начело със Стефан Стамболов също приветства сватбата с надеждата да се сложи началото на кралска династия. Фердинанд и Мария Луиза се венчават през април 1893 г., шест години след възкачването му на престола. Преди това има церемония в Италия, но княгиня Клементина държи да има и венчавка в новата българска столица. В най-голямата за времето православна катедрала в България.

Младоженците са качват на каляската и започва дълга процесия по днешния булевард "Мария Луиза". Има дори специална арка, на която пише "Добре дошла, светла княгиньо".

Двамата са посрещнати възторжено от българското население, което в акта на сватбата вижда сигурност за държавата.

1893 г. е белязана от голям сеир, както тогавашните новоизпечени столичани наричат процесията и съпътстващите я церемонии. Облечени в шаячни дрехи и с прашасали цървули на краката, почти всички жители и нарочно дошли от селата хора гледат шарената европейска чудесия. Ръкопляскат, пеят и се дивят, поздравявайки княза и княгинята си. Каляската ги впечатлява особено, тъй като до момента никой не е виждал такова чудо. В България все още използват само каруци и талиги. По това време хората се обличат бедно, по селски, малко от тях са образовани и запознати с европейските нрави.

Пищното зрелище изключително много впечатлява народа. Фердинанд и Мария Лиуза стигат до катедралния храм "Свети Крал", днешната "Света Неделя". Там получават благословия от българския патриарх и се прибират в двореца.

Всъщност каляската, която днес в целия си блясък може да бъде видяна в Музея за история на София, е теглена от шестте коня само веднъж по столичните улици от Централна гара до храма "Св. Крал", а после и до двореца. Те са точно 6, защото в противен случай превозното средство се води файтон. Бижуто след това не е използвано и е настанено в някогашните царски конюшни, където е надлежно обгрижвано. Докато не бива национализирано от комунистическия режим след свалянето на монархията.

За да има полза от каляската, тя заедно с други царски вещи бива командирована в Киноцентъра за реквизит. Когато след промените бъдещето на каляската се очертава като музеен експонат, й се прави нова реставрация. По време на нея се оказва, че боята, положена някога във Виена, съдържа екстракт от растение, виреещо единствено в Южна Америка. Макар и с трудности, пигмент от него е поръчан. Днес историческата каляска свети в пълния си блясък. Мария Луиза ражда четири деца на Фердинанд - цар Борис III, принц Кирил и принцесите Евдокия и Надежда, но почива от усложнения при раждането на четвъртото им отроче.

    Симеон II не вярвал за часовника от кралица Виктория

Последният български монарх Симеон II останал удивен от уникален часовник, изложен в столичния музей, признава Марияна Маринова.

Но не от ювелирността на изделието и неговата стилна пищност, нито от точността му. Величеството бил смаян и трудно повярвал на факта, че времеизмервателното устройство е подарък на дядо му от самата кралица на Англия Виктория.

Всеизвестен факт е, че съвременната английска династия и последната българска такава са в родствени връзки. Но прочутата британска владетелка, меко казано, не харесвала Фердинанд. Много е съмнително дали изобщо му е пратила подарък.

Но въпросният часовник пристигнал. Защо? Ами била е близка приятелка с майка му княгиня Клементина, с която дори се съветвала. В бурните за България времена английската корона не е съгласна с политиката на възобновената балканска държава и с тази на нейния монарх. Затова Клементина помолила коронованата си приятелка за снизхождение към сина й и новото му царство. Като израз на това я посъветвала да му проводи дар. Макар и без особено желание, кралица Виктория поръчала уникалното бижу и го изпратила към София с адрес на жълтите павета.