Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/9535781 www.bgdnes.bg

Дегустирах храната на Али Агджа

От първо лице със Сунай Ремзи

Запознах се с него в турския затвор "Картал", научих от него много неща

Името ми е Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. спечелих първа награда на Балканска фондация "Делта" за най-перспективна млада личност. През 2005 г. спечелих първа награда отново на Балканска фондация "Делта" за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г. след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода. На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно предсрочно с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Именно тези мои познания и опит бих искал да споделя на страниците на "България Днес", разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино...

Коя е тайнствената личност, която живее в съседната килия? Този въпрос си задавах и аз, и останалите в турския затвор "Картал". Явно беше, че е важен човек. Поне така казваха надзирателите за него.
Килията, в която лежах, беше Sol C3. От съседната пети месец нямаше никакви признаци на живот, не се чуваше никакъв шум. Надзирателите все повтаряха, че съседът ни по килия е голям човек. Всички си мислехме, че е някой политик, бизнесмен, банкер или мафиот.
Оказа се, че аз съм човекът, който ще разбере кой е загадъчният ни съсед. Една сутрин трябваше да отида на лекар. Докато минавах покрай нея, отвориха и съседната килия. Бях нетърпелив да разбера кой лежи там, кой е единственият ми съсед. Тръгнахме по коридора с него. Беше около 50-годишен, висок, слаб, белокос. Не изглеждаше болен, поне външно. Поздрави ме с израза "Гечмиш олсун, кардаш", което значи "Миналото да ти е за добро, братко".
Повървяхме заедно. Беше ми много познат по физиономия. Виждал бях този човек, но къде - не можех да се сетя, колкото и да се напъвах. Докато вървяхме по коридора към лекаря, всички надзиратели ни поздравяваха, както и всички затворници. Казах си: "Стопроцентово този човек е важна клечка".
Стигнахме до лекаря. Този път нямаше опашка и влязохме двамата. Мъжът дори ми отстъпи своя ред, но аз му върнах жеста и той го прие. Надзирателят, който беше помощник на лекаря, попита: "Кой е следващият?". Непознатият отговори: "Али Агджа!".
Бях шокиран - това беше самият Али Агджа! Човекът, който е цяла история. Човекът, който стреля по папа Йоан Павел II на площад "Свети Петър" в Рим на 13 май 1981 г. Така беше популярен в България по време на процеса му в Италия. Аз бях дете и гледах по телевизията целия процес. Сега с този човек извървявах 100 метра от килията до лекаря. Щях да извървя и още 100 по обратния път. Не можех да повярвам...
В момента, в който го срещнах при лекаря, Агджа лежеше с мен в турския затвор "Картал ха типи джезаеви". Килията му беше Sol C4. Аз бях в Sol C3. Не можех да повярвам, че някой ден през живота си ще видя Агджа. Но в този живот само планина с планина не могат да се срещнат... Цели 14 месеца бях в един сектор с него.

Реклама


Странен човек.
Изглеждаше свършил, луд, но престоят му в затвора го беше направил много мъдър. Той и отвън си беше много хитър.
Ползваше се с голямо уважение. Покрай него и аз получих уважението на всичките тартори. Агджа имаше афинитет към мен, както и те. Али искрено вярваше, че ще получи някакво оправдание за стрелбата срещу папата. Търсеше своя вътрешен мир, но все още не го постигаше. Затворът не го събори, напротив, направи го по-корав. Не знам дали беше готов, но се страхуваше от живота навън. За него той беше непознат, изпълнен с много въпросителни.
Говореше, че ще печели пари от продаване на книги, от предстоящи интервюта, от документални филми за него. Имаше идея да бъде създаден игрален филм за собствения му живот. Страхуваше се от неизвестността, от това, че няма да живее навън, като излезе на свобода. Мислеше си, че неговите хора, както ги наричаше, ще го ликвидират. Гледаше в захлас новинарските емисии. Не вярваше на другите. Когато се хранеше, използваше обилно сол.
Не обичаше жените, защото не им се доверяваше. Според него нямаше по-голямо зло в света от жените. "Научи се да прощаваш, Сунай", ми повтаряше. Веднъж го попитах как, а той ми отговори, че не знае, но трябвало да се прощава в тоя живот.
Обичаше годеницата си, с която бяха сключили граждански брак в затвора. Тя беше млада и красива и си направи страхотна реклама благодарение на него. "Какви жени има на този свят!", пък си казвах аз. Тази същата се омъжи за председателя на Италианската комунистическа партия. След това Али Агджа дълго време не говори с никого. Само четеше, отслабна и се разболя. Мамка му, само как го събори една жена... Дано никога да не ми се случва...
След време с него започнахме да играем афганистански шах. Пробвах му храната дали не е отровна, преди да яде, и се ползвах с доверието му. "Не се връщай никога в България - казваше ми напълно сериозно той. - Твоите от турската партия ще те предадат, ще видиш. Получиш ли голяма присъда, ще си разбиеш сам семейството. Просто няма да издържиш. Ще го направиш, за да имаш по-голямо вътрешно спокойствие. А то ти е необходимо, за да изкараш затвора по-леко. Много неща ще научиш тук, млади ми приятелю."
Когато се върнах в килията след онази, първата ми среща с него при доктора, разказах на моите съкилийници, че тайнственият ни съсед е Али Агджа. Те веднага му изпратиха съобщение по затворнически начин. Връзва се листче с ластик на една батерия и се прехвърля през високия зид, който ни разделяше със съседната килия. В съобщението пишеше: "Гечмиш олсун, Аллах куртарсън" - "Аллах да те спаси".


След 14 месеца Агджа изчезна безследно. Просто изчезна, без да разберем къде е. След време научих, че е заминал за Анкара, в затвора F tipi. След 2 седмици четох по вестниците, че бил с влошено здравословно състояние. Поискал от президента да го преместят в по-хубав затвор от нашия и той е уважил неговата молба. Аз хвърлих съобщението си в съседната килия, но вече го нямаше. Беше заминал.
Не знам дали Агджа е още жив. Наистина не знам. Току-що излязох и аз, но ще го потърся. Ако е жив, искам да направя едно специално интервю с него. Знам, че няма да ми откаже.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама