Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/9586762 www.bgdnes.bg

Римляните донасят виното и бирата в Сердика

Сирийци, египтяни, гърци и евреи живеят в града

Изпращат заможните покойници със злато и обувки

Римляните носят виното, бирата и забавленията в древна Сердика. На мястото на днешна София живее изключително разнообразие от народи. Тук има сирийци, египтяни, гърци, евреи и траки, подчинени на Римската империя.

Дискриминацията е нещо чуждо по онова време. Ако спазваш законите и си плащаш данъците, имаш привилегии като всички останали. За консумацията на алокохол също няма граници - пие се от бедни и богати, роби и аристократи.

Реклама

Римляните мачкали гроздето за вино с крака в специално изградени за целта басейни. През 186 г. пр. Хр. вакханалните фестивали вече са били забранени, тъй като на тях са извършвани животински жертвоприношения и масови оргии. Но консумацията на вино и алкохол продължава да се поощрява и тя е ежедневие за местните.

Средната продължителност на живота е била доста по-ниска от днешната, а хората са били по-дребни на ръст. Те често са умирали от епидемии, войни и болести, които в съвремието се лекуват лесно.

"По принцип хората са били по-дребни на ръст - разказва Полина Стоянова, шеф на археологическото ниво на базиликата "Св. София" към Музея за история на София. - Според антрополозите има лъкатушене във времето. Като цяло може да се повиши ръстът през годините, после да намалее. Спрямо съвременните хора са били доста по-дребни. Продължителността на живота също е била доста по-кратка. Освен от глад хората са умирали от най-обикновени за нас днес болести. Например някой стомашен вирус може да доведе до смърт. Медицината и тогава е била развита, но все пак не е имала тези възможности както сега. Това повлиява много на продължителността на живота. Според мен са се хранели доста по-здравословно, но и са познавали алкохола доста добре. Пиели са вино и бира, тя е позната още от Египет. Употребявали са и други ферментирали напитки. Общо взето, всичко, което ферментира, се е използвало по този начин. Тогава ненаситността на човека не е била толкова изразена. Богатите са прекалявали с гуляи, обикновеното население не е имало възможност да злоупотребява. По тази причина те са се хранели по-умерено и здравословно."

В нашите земи тогава различните народи изповядват различни религии. Християнството започва да набира сила и е признато за равнопоставено на останалите вероизповедания в Римската империя. Преди идването на римляните по тези места са живели серди, откъдето идва и името на града. За тях сведенията са повече от оскъдни, не се знае дори дали са келти или траки. Като цяло районът е бил слабо населен преди идването на римляните. Постепенно Сердика се разраства и процъфтява и до края на III в. се оформя градският й облик. Появяват се типични римски жилища от камък и тухли. За хората има и забавления. В Сердика се намира огромен амфитеатър, който е извън градските стени заради размера си. Смята се, че той е събирал 25 000 души. На арената му се провеждали циркови представления и гладиаторски борби. През 1919 г. археолози намират до днешния Министерски съвет намират каменна плоча афиш, като на на нея са изобразени битки между животни и хора. Смята се, че строителството на амфитеатъра започва при управлението на Диоклециан (284-305 г.) и е завършено от Константин Велики.

Любопитни са и погребенията в некрополите на Сердика. Заможните хора са погребвани, облечени в злато, а някои дори са имали обувки.

"Има регистрирани платове със златни нишки - разказва Полина Стоянова. - Обикновено те се слагат или на кърпа за глава, или на наметка. Покойниците са обличани в по-представителни дрехи. В Западния некропол в един такъв гроб мъртвецът беше със златотъкана тъкан по него и тъкан с пурпур. В Източния некропол са намерени подметки от корк или дърво. Това подсказва, че някои са имали скъпи обувки. Бившият министър-председател и археолог Богдан Филов е определил подметките като коркови. В Музея на София дори се съхранява един чифт."

Реклама

Юстиниан построява "Св. София" през VI век

Култово място под днешната църква "Св. София" е имало още от I век, а до VI век в сградата са направени множество промени. В VI век император Юстиниaн построява църквата. Откритите в подножието на храма цветни мозайки показват, че той е бил построен върху мястото на две по-стари разрушени църкви от IV и VI век.

През Българското средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения поради близостта на градския некропол. Важната роля на "Света София" в късния средновековен период е засвидетелствана от факта, че целият град започва да се нарича с нейното име, което означава "божия мъдрост".

През XVI век, по време на османското владичество, базиликата е полуразрушена и става негодна за богослужение. Тогава е преустроена в джамия. През 1818 г. и 1858 г. сградата е разрушена от силни земетръси, минарето пада и мохамеданите я изоставят. През 30-те г. се извършват реставрация, реконструкция и освещаване, а през 1955 г. храмът, както и другата оцеляла от римския период сграда - ротондата "Св. Георги", е обявен за паметник на културата. Съвременният храм "Света София" представлява величествена трикорабна кръстокуполна базилика. Църквата днес няма камбанария. Камбаната й е окачена на високо дърво в градината пред входа. Твърди се че това е знак на почит и памет именно на освобождението от турско робство, защото камбаната е биела точно оттам на благодарствения молебен при посрещането на руснаците.

Любимо място на императори

Сердика е била любимо място за гостуване на римските императори. През 272 г. градът е обявен за столица на Вътрешна Дакия, а в периода III - IV в. достига разцвета си.

Често тук е пребивавал произхождащият от района на Сердика Галерий Валерий Максимиан (293 - 311 г.). Той е бил гонител на християните, но в края на живота си издава Сердикийския едикт на толерантността, с който отменя преследването им.

Влюбен в града е бил и Константин Велики (306 - 337 г.), при който Сердика се утвърждава като един от центровете на Христовото учение. Според някои сведения той е искал да прехвърли тук управлението на империята. "Сердика е моят Рим", казвал Константин Велики, който често пребивавал в града.

Реклама
Реклама
Реклама