Наско Сираков в лична изповед: Нов Трифон няма да се роди още 100 години!

Приятел
Автор: Добромир ДОБРЕВ

Наско Сираков по време на срещата с журналиста Добромир Добрев

Наско Сираков по време на срещата с журналиста Добромир Добрев

Оляхме се във вечерта, след като бихме Германия в Щатите

* Беше най-честният от нас

* Имаше голям респект към мен

* Вдигаше адреналина на Ицо

Собственикът на "Левски" Наско Сираков рядко разкрива душата си толкова, колкото го прави в това интервю, в което си спомня за своя добър приятел Трифон Иванов. Легендата на "сините" и на националния отбор на България се съгласява на лична среща с журналиста от "България Днес" Добромир Добрев. Поводът е биографичната книга "Трифон Иванов - Железния", която вече е на пазара. През февруари се навършиха 5 години, откакто Туньо ни напусна. Публикуваме целия разговор с Наско, който споделя повече от интересни случки с Трифон.

- Г-н Сираков, кога се запознахте с Трифон Иванов и какви бяха впечатленията ви от него?

- Трифон е по-малък от мен с 3 години, затова не се познаваме от юношеските години. Спомням си един мач на "Герена" през 1986 година. Бях започнал да играя като централен нападател и трябваше да се изправя срещу него. Тогава ми направи много силно впечатление. За първи път срещнах в България защитник, който да може да ми опонира на физиката и най-вече на бързината, защото това беше най-силното ми оръжие. Така се появи Трифончо. Аз буквално вече съм минал покрай него, излизам сам срещу вратаря и отнякъде той пуска един шпагат 6 метра с тея леко криви крачета и клъвне топката в последния момент. И така няколко пъти в мача. Виках си: "Това кривокракото откъде го намериха, мамата си трака". Централните защитници тогава винаги се опитваха да играят грубо, да ме задържат, футболът просто беше такъв. А той от първия момент винаги се е отнасял с невероятен респект към мен и като невероятен спортист. Никога няма да те хване директно за фланелката, нещо, което ме изкарваше винаги от равновесие. Моята игра с лакти беше издигната на невероятни висини. Разбира се, понякога му вкарвах по един лакът, а той казваше: "Бат Наско, моля ти се, не по тоя начин". "Извинявай, за пръв и за последен път", отвръщах му аз. Винаги когато съм играл срещу него след това, персоналните ни двубои са били абсолютно в рамките на феърплея и спортсменството. Който е по-добър в дадена ситуация, да спечели. С никой друг централен защитник не съм имал такива отношения на терена, както с Трифон.

- Между 1983 и 1988 г. вие играете в "Левски", а Туньо е част от "Етър". Кой е най- паметният ви момент в този период?

- В един мач завършихме 0:0 на "Герена", а ни трябваше на всяка цена да спечелим. Тогава се борехме с ЦСКА за титлата, а те ни водеха в класирането. На живот и смърт ни трябваха тези две точки, колкото се даваха тогава за победа. Дефакто Трифон измъкна това равенство за "Етър". Той беше фантастичен футболист. С такава лекота играеше на терена, че беше удоволствие да го гледаш. В 99% от случаите ситуациите на терена налагаха той да ме пази.

- Кога усетихте, че с Трифон сте сходни характери и може да станете приятели?

- Никога не ми е влизал грубо и аз съм се отнасял по същия начин с него. Затова и в националния отбор по-късно завързахме едно истинско приятелство. Помня дебюта му за мъжкия отбор на България срещу ГДР в Бургас. Завършихме 1:1 и той вкара гола за нас. Една от първите повиквателни за Трифон в националния бе през 1988 година в Холандия. Тогава победихме насред Ротердам големия си съперник, в чийто редици блестяха имената на Гулит, Рийкард. Това бе една седмица преди европейското първенство, на което впоследствие станаха шампиони. Любо Пенев вкара победния гол за 2:1. Преди мача обядваме, а Трифон се нахранил пръв. Отстрани домакините сложили плодове. Виждам го как става, отива и започва да си бута по джобовете банани. Викнах му: "Ей, менте кривокрако! Тук има опитни футболисти, ще изчакаш малко! Какво ми дойде тук от Търново да пълниш джобовете!". Повече не посмях да му се карам. Впоследствие той много бързо се превърна в основен играч в националния отбор на базата на всичките тези качества, които имаше - чисто футболни и физически.

- Знаем, че Трифон е бил голям зевзек и се е предреждал за ядене и като юноша.

- И аз в спортното училище в Хасково я правих тази работа да се предреждам най-отпред в столовата. И затова на всеки обяд или вечеря ядох бой от по-старите. А и те като чуят шоп, много ни мразят. Що бой изядох за тези опашки...

- Други забавни случи с него в националния отбор имате ли?

- Играем една контрола в Швейцария. Мачът тече, точно беше започнало да вали дъжд. Получихме пряк свободен удар на над 30 метра от вратата на противника. Трифон идва при мен и ми казва: "Бат' Наско, дай аз да бия". Викам му: "Менте, бегай на центъра и чакай да ме прегръщаш". И като я лепнах в мрежата! Аз такъв гол никога не съм вкарвал през живота си толкова отдалеч. Понеже тревата мокра и топката се хлъзна пред вратаря. Веднага отидох при Трифон и се обърнах първо към него: "Казах ли ти аз да ме чакаш!".

- А по оста "Левски" - ЦСКА карали ли сте се с Трифон?

- Не. Едно време нямаше такива неща, като сега. Съперничеството ни беше 90 минути на терена. В 90% от случаите, който и да бие, ние се събирахме заедно двата отбора в Гранд Хотел София в ресторанта и след това долу в бара. Извън мача нямаше "Левски" и ЦСКА. Никога не е имало заяждане. Да, на мача ще се избием, но свършва двубоят и край! Бяхме в една компания с Дечо Младенов, на когото станах кум, Лъчо Танев и Боби - двама левскари и двама цесекари. На тях генералите им се караха. Тогава бяхме влезли в серия и ги бихме 7 пъти подред. Тях ги обвиняваха, че излизат с нас.

- Засичате се с Трифон в Испания. Докато вие сте в "Еспаньол", той отива в "Реал Бетис". Допита ли се Туньо до вас преди трансфера?

- Не, какво има да се допитва. Тогава вече Ицо беше излязъл в "Барселона", Любо във "Валенсия", Киряков в "Депортиво" (Ла Коруня). Който и да дойде да те поиска тогава, гледаш по най-бързия начин да се измъкнеш от тоя пъкъл тук. Иначе когато сме се виждали в националния отбор, естествено коментираме и си говорим за клубовете. Българските играчи тогава се котирахме навсякъде. Аз имах оферта от "Тотнъм", но избрах Испания. Преди да замина за "Сарагоса" имах предложения от "Андерлехт", "Болоня"... 15 отбора бяха на опашка. Можех да избирам. България имаше тогава 50 футболисти, които можеха да играят в най-силните първенства в света. В Португалия имаше наша колония от 15-20 играчи. Трифон навсякъде където отиде, игра фантастично.

- В един мач вкарва два гола на "Барселона" от дузпи. Наистина ли каталунците го искаха в състава си?

- Да! Тогава централен защитник в "Барселона" играеше Алесанко, който вече беше в края на кариерата си, натежал и бавен. Трифон си беше класа. На кантар бяха нещата да отиде. Ако беше се случило, щеше да постигне във футбола 5 пъти повече. За човек като него трябва да се каже, че такъв защитник се ражда в една държава на 50-100 години един път. Ние такъв няма да имаме следващите 100, гарантирам. Аз съм сигурен, че не постигна и 50% от потенциала, който имаше. Същото се отнася и за мен, аз го знам. Не сме били режимлии, ама такива бяха времената. Сред нас имаше и топпрофесионалисти - Любо Пенев, Краси Балъков, Данчо Лечков, Бончо Генчев. Има футболисти, които могат да ядат и да пият, а после и да играят. Други трябва да спят, за да играят. Разбира се, не съм бил някакъв завършен пияница, но никога не съм се лишавал. Винаги съм бил на тоя принцип. И съм пушил винаги...

- Засичахте ли се по испанските терени с Трифон?

- Не. Аз в България толкова съм се засичал с него, че само и там в Испания ми трябваше. Чувахме се само по телефона. От Севиля до Барселона е бая голямо разстоянието. Там нямаш време да отделиш 3-4 дни за гостувания на приятели, всеки ден си зает с тренировки и мачове.

- Каква е истината за тази свобода при Димитър Пенев по време на световното първенство в Америка през 1994-а?

- Всички футболисти играехме навън срещу най-добрите в света всяка седмица. Тези, които после срещнахме и на световното. И ги побеждавахме! За нас не беше нищо ново. Само че когато излязохме в чужбина, тактическото ни мислене отиде в съвсем друго измерение. Там се научихме да играем тактически правилен футбол, да спазваме определени правила. А иначе качествата ние си ги имахме. За нас нямаше значение какво ни казва Пената. Макар че той казваше хубави неща. Но всеки един от нас си знаеше на поста, на който играе, какво трябва да прави. Да, като бихме Германия, оляхме се вечерта. Но след това 3-4 дни тренираш като магаре, не се скатаваш. Не е било някаква свободия, както се опитват да я изкарват. Това, че преди мача с Германия се къпем в басейна, много важно.

- Каква беше ролята на Трифон в отбора на терена и извън него?

- Да се кара отвреме-навреме с Ицо, да му вдига адреналина и лудостта, за да играе по-добре.

- В последното си интервю приживе Трифон казва: "В националния отбор имаше лоби на Стоичков, а друго - на Боби и Наско. Аз бях буфер между Ицо и тях". Така ли беше наистина?

- Да, ама сядаше да обядва и да вечеря на моята маса много често. Наистина трябваше да има някаква противотежест на Ицо, за да вървят нещата. Ние с Боби играехме ролята на коректив за много неща. Но скандали не е имало. На полувремето на мача с Германия Балъка скочи да бие Ицо, а после при гола първи отиде да го прегръща, щеше да му откъсне врата от радост. При нас беше така, че и да има нещо, за което да се сдърпаме, щом излезеш на терена, забравяш за всичко. Няма сърдене, няма нищо.

- Всички говорят за шегите и бъзиците на Туньо. Вие спомняте ли си някоя такава шега, която е правил с вас?

- С мен не е, отношенията ни бяха други. Аз много повече съм си позволявал да се бъзикам с тая прословута негова стойка с кривите крака. Какво да се сърди, аз му казвах истината. Питах го дали не е преплувал Атлантическия океан на бъчва и оттам да са му се изкривили краката. Отношенията ни бяха фантастични.

- Трифон биеше ли на белот?

- На карти аз бях добър, другите и Трифон се опитваха и това не е майтап. Той беше забавен, когато играеше, защото има чувство за хумор. Беше фантастично момче и не се сърдеше по време на игра. Ицо като го отупаш на карти, после е сръдлив. Срещу рефера Наско Узунов карти играеха Ицо и Трифон, но те бяха по-ниското ниво. Всеки иска да играе с "Реал" (Мадрид). (смее се)

- Киряков и Цанко, с които Туньо е бил в една стая споделят, че никак не обичал да си ляга рано. Така ли е?

- Аз бях в една стая с Боби. Няма кой да не е бягал от лагери от нас. Но Трифон си беше пословичен с режима си.

- Страшен ли беше за противниците в САЩ Туньо с тази коса, брада?

- Не. Той, беше страшен за противниците с играта си. Не е бил груб играч. Беше в перфектно физическо състояние. Нямаше нужда да рита противниците. В 95% от случаите той е изпреварил нападателя. Футболното мислене му помагаше, защото четеше играта. Той нямаше проблем. Нямам спомен Трифон да е бил гонен заради ритане. Спомням си играхме една контрола в Аржентина след световното. Изгониха го още първото полувреме, но защото тегли едни майни на съдията. 4:1 ни биха, играхме 60 минути с човек по-малко, а аз вкарах гола. След световното в САЩ на базата на натрупаното самочувствие се допускаха такива грешки.

- Ще видим ли някога отново подобен успех на националния ни отбор?

- САЩ'94 никога няма да се повтори. Ние бяхме един продукт футболисти, изградени в друго време. Държавата от 30 години е абдикирала от спорта и футбола като цяло. Няма как да се изградят цяла плеяда такива играчи. Да, може да излезе някой. Последните ни големи футболисти - Бербатов, Мартин Петров, Стилиян - те също са изградени преди това. Това е истината! Сега няма шанс. Дори да променим всичко, нужни са най-малко между 6 и 8 години, за да имаме национален отбор, от който да не се срамуваме. Не може да идва Косово и да те надиграва, ама тотално, на стадион "Васил Левски". Да те мачка! Ние едно време такива отбори не ги брояхме за живи. Националният стадион и преди нас дълги поколения се беше превърнал в непревземаема крепост. Който и да дойдеше тук, дали световен, или европейски шампион, ако измъкне равен, скача и си удря гъза в тавана. Докато сега е разграден двор. 1992-а година дойдоха Франция тук с Папен, Мапен, Лоран Блан... и им събухме гащите 2:0!

- Какво усетихте по време на посрещането ви тук и тълпите от хора през 94-та?

- Минаха повече от 25 години. Самото посрещане тук беше незабравимо изживяване. Това се случва веднъж в живота и остава завинаги. Тая любов, която усещахме през цялото световно да идва и да лъха от България, тук ни се стовари като с парен чук върху главите. Не очаквахме чак такава еуфория. От излизането ни на летището до Националния стадион "Васил Левски" всичко беше колонии от хора - шпалир. Това е нещо невероятно и дори сега настръхвам, като се сетя.

- На 14 декември 1994 г. на стадиона в Кардиф срещу Уелс Трифон вкарва може би най-красивия гол в кариерата си. Помните ли го? По същото време вие гледате от резервната скамейка.

- Как да не го помня! Краси Балъков центрира. Фантастичен гол! Даже Трифон се обърна към скамейката и ни показа, че гледал вратаря. Този гол беше и важен, бихме ги 3:0.

- Заслужено ли Иванов бе избран за Футболист №1 на 1996 година?

- Няма незаслужени неща. Тогава всички играчи бяха страхотни и самият факт, че точно той беше избран, достатъчно добре говори за всичко. На 20 години 1 път се случва №1 да стане защитник.

- Най-ценният му гол е този срещу Русия. Как го видяхте, тогава вече като помощник-треньор?

- Бихме корнер, топката се изби. Трифон го домързя да спринтира и да се връща към нашата половина. Успяхме да откраднем топката, Ицо му я сложи на главата и Трифон я вкара. Изключително важен гол, с който се класирахме на световното във Франция. И три несвирени дузпи за Русия.

- Извън терена какъв човек беше Трифон?

- Весел, усмихнат. С чувство за хумор. Той е най-честният човек в целия колектив. Няма шанс да дойде да ти говори нещо за някой. Казва директно в очите, макар че имаше голям респект към мен.

- Какви бяха отношенията ви в последните години?

- Животът ни грабна и ни пораздели. Аз започнах да директорствам и се виждахме само на празници или ако случайно се засечем някъде. Той се занимаваше с бизнес, бензиностанции.

- Има ли нещо, което не успяхте да си кажете с Трифон?

- Винаги остават неизказани неща. Ще му ги кажа горе, като се съберем. Бог да го прости!

 

Актрисата Диана Димитрова:
Преди пет години бях насилена!

Актрисата Диана Димитрова: Преди пет години бях насилена!

"Преди пет години бях насилена от човек, чието име няма да кажа. Не знам как да се изразя, още не мога да си простя, че не взех мерки тогава". Това споделя с днешна дата звездата от "Откраднат живот" Диана Димитрова. Виновникът, който актрисата няма да обвини публично, вероятно ще се разпознае, но с днешна дата тя иска да му каже само следното:

Сървайвърката Меги Дерм: "Скорпиънс" ми бяха клиенти

Сървайвърката Меги Дерм: "Скорпиънс" ми бяха клиенти

Работя на две места, за да издържам приюта си  Миглена Дерменджиева, по-известна като Меги Дерм, е родена на 4 юли 1974 г. в Ямбол. Завършва руската гимназия и отглежда добитък, буби, домати и други агрокултури. През лятната ваканция работи в местното Трудово кооперативно земеделско стопанство, като със спечелените пари си купува дрехи за училище

Мая Илиева на премиера в операта

Мая Илиева на премиера в операта

Заедно с голяма компания елегантни приятелки Вдовицата на Георги Илиев изгледа любимата "Кармен" без охрана Мая Илиева посети премиерата на класиката "Кармен" в Софийската опера, видя "България Днес". В стилен сив лоден, маратонки от "о кутюр" и елегантен черен гащеризон, една от най-емблематичните вдовици у нас два часа раздава на макс аплаузи

17-кратният победител в "Последният печели" Симеон Димитров:  В 1-ви клас откриха таланта ми

17-кратният победител в "Последният печели" Симеон Димитров: В 1-ви клас откриха таланта ми

Тогава класната ми установи, че имам много логична мисъл. Не знам дали съм много умен  "Всичко се реши с един въпрос за хан в битката срещу Димитринка Илиева. Тя просто го знаеше, аз не го знаех. На мен това ми се струва забавно, тъй като историята е една от най-силните ми сфери, а аз отпаднах на исторически въпрос

Габровска се снима с фалос за 1 млн. долара

Габровска се снима с фалос за 1 млн. долара

Пробив прави кандидатка за кметица  110% съм на линия, разпален е притежателят на скъпото мъжко достойнство Керън Лий - надз. Бившата кандидатка за кметица на Момин проход, а днес актриса в голи сцени Диана Габровска ще снима с един от най-емблематичните актьори във филми за възрастни - Керън Лий. Британецът от Дерби застрахова фалоса си за 1 млн

Първата Мис България на 70-ия си юбилей: Няма да празнувам, защото майка ми почина

Първата Мис България на 70-ия си юбилей: Няма да празнувам, защото майка ми почина

Умолявам пластичните хирурзи да не обезобразяват момичетата ни, призова Бранимира Антонова  "Няма да отпразнувам юбилея си, защото майка ми почина наскоро. Загубих я през април на преклонната възраст от 97 години. До последно беше здрава и щастлива. Тази година ще е по-деликатна за цялото ни семейство

Актуално

Валери Йорданов: Страхувам се за живота си, ще съдя директора на Народния театър

Валери Йорданов: Страхувам се за живота си, ще съдя директора на Народния театър

"Цяла нощ не съм спал и на сутринта бях в болница с 27,3 кръвна захар. Извадил съм си медицинско и отивам при адвоката, ще заведа лична жалба срещу директора Васил Василев, защото той е позволил това нещо". Това каза актьорът Валери Йорданов по време на пресконференция на министъра на културата проф. Велислав Минеков

Вергов перка с колело

Вергов перка с колело

Само за миг да изгрее слънцето, и Юлиян Вергов се мята на велосипеда. Артистът не пропуска нито една възможност да се придвижва с колело и винаги ползва велоалеите. Снимки: България

Нора Шопова стана майка на момченце

Нора Шопова стана майка на момченце

Телевизионната водеща Нора Шопова роди първото си детенце. Тя е станала майка на момченцето Вихрен, което се появи на бял свят вчера. Щастливата новина сподели тя в профила си в инстаграм с две снимки от периода, в който все още е бременна. "Вихрен проплака днес. 30.11.22 Любов е. Щастие е", пише Шопова под снимките

Шампион по борба люби Моника Симеонова

Шампион по борба люби Моника Симеонова

Секси репортерката на БНТ от Катар готви здравословно на Йоан Димитров Шампион по борба е дългогодишното гадже на чаровната спортна репортерка от БНТ Моника Симеонова. Винаги усмихнатата блондинка доби страхотна популярност по време на репортажите си от Катар, където отразява мачовете от световното първенство по футбол

221 нови случая на COVID-19, 439 оздравели

221 нови случая на COVID-19, 439 оздравели

Новите потвърдени случаи на COVID-19 у нас за последното денонощие са 222, сочат данните на Единния информационен портал. Направени са 3938 теста, което означава, че делът на положителните резултати е 5,6 процента. Няма починали с доказана коронавирусна инфекция за последното денонощие. Към днешна дата в болница са 370 души с диагноза COVID-19

Не пропускай

"Ролинг стоунс" издава албум с най-големите си хитове на живо  (Видео)

"Ролинг стоунс" издава албум с най-големите си хитове на живо (Видео)

Рок групата "Ролинг стоунс" планира да издаде албум с "най-големите хитове, изпълнени на живо", както го определят музикантите, с участието на Лейди Гага, Брус Спрингстийн, Гари Кларк младши и "Блек кийс", предаде БТА, като се позова на Асошиейтед прес. Продукцията ще излезе следващата година. "GRRR Live

Молец прелита на червено

Молец прелита на червено

На червено с червена количка прелетя група "Молец". Без да се замислят много, нашумелите напоследък певци Крис Макаров и Юлиан Славчев карат като истински джигити. По-внимателно, момчета, да не вземе да стане някой сакатлък! Снимки: България

Цветелина Бориславова носи на ръце бeлия си пудел

Цветелина Бориславова носи на ръце бeлия си пудел

Влюбена и много нежно се държи с кучето си Цветелина Бориславова. Бизнес дамата дори не разрешава на белия си пудел да стъпи на земята, а го носи на ръце. Снимки: България

163 новозаразени от COVID-19

163 новозаразени от COVID-19

Новите потвърдени случаи на COVID-19 у нас за последното денонощие са 163, сочат данните на Единния информационен портал. Направени са 3496 теста, което означава, че делът на положителните резултати е 4,6 процента. Шестима са починалите за последното денонощие с потвърдена инфекция. Общо 38 039 души у нас са загубили битката с болестта от

Природозащитници на протест в Съдебната палата

Природозащитници на протест в Съдебната палата

Пред съдебната палата в София гъмжеше от любители на животните с плакати и искания за ефективна присъда на Захари Шулев. Много от тях присъстваха и в съдебната зала, където се гледаше мярката на обвиняемият мъчител на кучето Мечо. Съдът не уважи искането на обвиняемият, който остава засега в ареста. Снимка: България