Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/9698793 www.bgdnes.bg

Фронтменът на група "Сигнал" Йордан Караджов: Обиден съм на статуквото

Каквито и албуми да правиш, щом не ги въртят, се губи смисълът

КОЙ Е ТОЙ

Йордан Караджов е роден в София на 20 януари 1952 г. Баща му Петър е бивш боксьор от отбора на "Славия", но също така е пеел в хор "Кавал". Данчо учи в 36-о основно училище "Максим Горки", където е и първата му сценична изява, след това продължава образованието си в Техникума по художествени занаяти. Между 1969 и 1971 г. е член на група "Кенари" към читалище "Светлина", след което през 1971 г. се включва в "Златни струни". Първият му запис е на народната песен "Дилмано, Дилберо", осъществен в БНР през 1972 г.

Караджов е лидер на група "Сигнал", от самото създаване на групата е композитор на повечето им песни. Едни от най-известните им хитове са "Липсваш ми", "Спри се", "Спомен мил, спомен мой" и легендарните "Сбогом", "Да те жадувам" и "Може би". Имат издадена "Антология", която включва 46 песни, които преди това са предимно записвани на грамофонни плочи. Към момента тиражът й е напълно изчерпан.

Реклама

Йордан Караджов има забележителна колекция от китари и трофеите в нея наброяват над 40. Със съпругата му Марияна имат две деца - Даниел и Лора, която е популярна певица.

- Г-н Караджов, наскоро с група "Сигнал" пяхте и свирихте за българите в американския град Чикаго. Но точно в духа на пандемията, с която живеем повече от година, изявата ви беше виртуална. Как приемате тези онлайн изяви и можем ли да кажем, че се превръщат в нов музикален жанр?

- Толкова вече отвикнахме да свирим пред публика, че не знам как да ги приемам тези събития. Още миналата година през март направихме онлайн концерт в България. Честно да ви кажа, не бях съгласен да правим такъв концерт, но организаторите успяха да ме убедят. Съгласих се и си казах да опитаме. Тогава стана ясно, че сме имали някъде около 20 000 гледания. Но впоследствие се оказа, че независимо дали са 20 000 или двама души, смисълът е абсолютно никакъв. Изявата за българите в Чикаго всъщност беше само за част от тях, тъй като те са около 250 000 души и няма как да ги обиколим всичките.

- Губи ли се емоцията между изпълнител и публика по време на онлайн концертите? Какво е вашето усещане?

- Да, абсолютно. За нас е важно да имаме публика пред себе си. Да гледаме хората в очите и те да вярват в това, което правим за тях. Иначе нищо не се получава както трябва и затова не виждам смисъл в тях.

- Положително настроен ли сте, че ще се върнем към нормалността или поне към времена, в които има повече свобода и възможност за забавления, отколкото в момента?

Реклама

- Много се надявам. Не съм изгубил надежда. Чакам в края на пролетта или началото на лятото да отпаднат забраните по отношение на 50 процента, на 30 процента и на не знам си колко процента за мероприятия и закрити помещения. И да започнем с регулярните турнета. Защото тяхната липса е нещо пагубно за "Сигнал". Ние сме група със 7000 концерта през тези 43 години и тези месеци, в които се наложи да "почиваме", се чувстваме доста неестествено. Много ни липсва живият контакт с почитателите.

- Успявате ли да не губите форма в пандемията и да продължавате да творите?

- Най-интересното напоследък около нас е, че записваме нов албум. Такъв, какъвто не сме вадили от 2005 година. Това също е нещо доста нехарактерно за нашата група, защото навремето правехме едва ли не по два албума на година. Но аз съм толкова обиден на статуквото, че каквито и албуми да правиш, щом не ги въртят, в един момент се губи смисълът от тяхното създаване. Няма смисъл от всичко това. В края на краищата решихме да направим нов албум - изцяло по текстове на гениалния Сашо Петров. Албумът ще се казва "След тъмнината" и се надявам в началото на есента да излезе. И ще имаме възможността да направим няколко концерта, на които да промотираме новите си песни. Предполагам, че ще е интересно за хората, защото текстовете на Сашо Петров са омайващи. Няма друг такъв човек, който да пише по този начин.

- На живо пред публика ли смятате да представите песните си?

- Задължително на живо, за да има някакъв смисъл.

- Разговорът ни трудно може да избяга от пандемията. Виждате ли лъч надежда, че чрез ваксинирането ще успеем да се върнем към нормалния живот с концерти, срещи на живо и дори комуникацията, която познавахме преди повече от година?

- Много са противоречиви всичките разговори. Аз между другото се ваксинирах, защото съм болен от диабет и за мен може би това е наложително. И всъщност се случи. Най-лошото е, че досега всеки българин разбираше от футбол, а сега вече и от медицина. Всеки говори всякакви глупости и човек се чуди какво да прави. Освен че ни побъркаха с тази психоза, която ни наляха в главите от вече близо две години, се случва така, че на моменти вярвам, а в други не вярвам. Но много мои познати се разболяха, за съжаление някои от тях починаха.

- Имате ли усещането, че коронавирусът ни поразява не само физически, но и психически?

- Най-вече психически. Тази паника и този страх, който ни "осигуриха", няма да изиграе хубава роля в общия живот на обществото ни. В никакъв случай не е нещо добро.

- Споменахте, че новият ви албум ще се казва "След тъмнината". Обвързан ли е по някакъв начин с мрачните последни месеци и надеждата за светлина скоро?

- Да, точно това искаме да кажем. След тъмнината отново изгрява слънце. И отново ще слушаме музика, каквато сме правили през тези 43 години.

- Дай Боже да е така.

- Дано! Бъдете здрави!

Реклама
Реклама
Реклама