Внук на загинал с Паша Христова разфасова приятел

Касапин абитуриент вдига накрак столичните ченгета

Николай Арабаджиев ръга 14 пъти авера си Атанас Атанасов и закопава главата му на Витоша

Внук на именит пианист, загинал в самолетната катастрофа с Паша Христова, разфасова приятел! Николай Арабаджиев, който е кръстен на дядо си Фучо, жестоко убива и нарязва на парчета съученика си от 119-о училище Атанас Атанасов. Трагедията се разиграва в средата на 2008 година в София.

За разлика от повечето килъри Николай се ражда в уважавано семейство. Справя се отлично в училище. Като малък си мечтае да стане лекар. Интересът му към медицината се изявява все повече и той започва да се снабдява с най-различни хирургически инструменти. Набавя си и специализирани книги за аутопсии. Чете в интернет и теоретично е доста добре подготвен.

Николай е приеман сред съучениците си като странен тип и не всички го разбират. Затова има само няколко по-близки приятели, като един от тях е Атанас Атанасов. Той често си прави лоши шеги с Николай, което дразни странния тийнейджър. Другите момчета от компанията им намират майтапите за смешни и невинни, но Николай ги приема като тормоз.

На 19 май на Николай му писва от подигравките. "Ела в дома на баба ми, уредил съм ти работа", моли обиденият своя авер, за да го примами. Момчето тръгва по най-бързия начин. При пристигането не го очаква предложение за работа, а жесток скандал. "Аз побеснях и започнах да го удрям по главата с първото нещо, което ми попадна", разказва Николай Арабаджиев при един от разпитите.

Атанас губи съзнание от бруталните удари. Николай взема нож от кухнята и го намушква 14 пъти. Облепя и застила апартамента на баба си в найлон. Взима скалпел и хирургически трион. Поставя трупа на кухненската маса. Прави разрез през гърдите и корема. Внимателно изважда коремните органи, белия и черния дроб. За последно оставя сърцето. Прецизно разфасова тялото в продължение на пет часа. Натиква частите на трупа в черни найлонови чували и ги прибира в хладилника. Изморен се мята на леглото и заспива.

На следващия ден, отпочинал, хваща трамвай номер 5 и се запътва към Княжево. В раницата си мъкне главата и ръцете на Атанас, отправя се нагоре към Витоша. Спира на закътано място след ресторант "Бор" и изкопава две дупки, където заравя останките. След това се прибира и взима другите чували, в които са краката, торсът и вътрешните органи на жертвата. Мята ги в най-близката кофа за боклук до местопрестъплението в столичния квартал "Западен парк".

По-късно през деня клошарка намира черни чували в кофа за боклук. Отваря ги и вижда някакво раздърпано месо. Когато се заглежда, забелязва човешки крак. Жената сигнализира за зловещата находка в полицията. След претърсване на района те откриват окървавени дрехи. По намерените улики установяват самоличността на жертвата - Атанас Атанасов.

Разследващите привикват Николай на разпит. Казват му, че са открили негов отпечатък на единия от чувалите, в които са намерени крайниците на Атанас. Николай се пречупва и признава пред ченгетата, че е убил Атанас и е разфасовал трупа му. Твърди, че е сексуално насилван от жертвата и се е защитавал.

Доказателствата срещу него са достатъчни и отива на съд. Дори адвокатът му - известният Марин Марковски, не успява да го отърве. На 2 декември 2009 година състав на Софийския градски съд го признава за виновен за предумишлено убийство по особено жесток начин.

Магистратите му дават най-тежкото наказание - доживотен затвор. Марковски казва, че ще обжалва заради нарушеното право на клиента му на дело по съкратена процедура. Година по-късно, на 3 юни 2010 г., Софийският апелативен съд смекчава присъдата на касапина на 20 години. Кръвнината, която трябва да изплати на близките, е намалена от 1 млн. лева на 200 хил. лв.

Вглъбява се преди кръвопролитието

Шест месеца преди жестокото убийство Николай се затваря в себе си. Не иска да споделя с родителите си какво го тормози. Започва да отказва да се вижда с приятели. Твърди, че няма време, защото има много да учи. През повечето време си седи в стаята и се занимава с озвучаване и музика. Отдръпва се и от родителите си. Често ходи да спи в апартамента на баба си, която по това време се намира в Израел.