10 животни са кръстени на Боян Петров

Националният природонаучен музей пази уникални колекции

Алпинистът учен събира пеперуди и бръмбари от Хималаите

10 новооткрити животни носят името на големия български учен, зоолог и алпинист Боян Петров. Той загина под връх Шиша Пангма в Хималаите през 2018 г., но оставя безценни колекции от изследванията си в Националния природонаучен музей в София. Част от тях могат да се видят в специално обособения негов кът, а други все още се изследват от колегите му учени.

Петров работи в продължение на 20 години в музея и спомага за обогатяването му със своите открития, които прави по време на експедициите си в Хималаите и други места на света. Като изследовател Петров обхожда и всички български планини, където също открива уникални екземпляри. На негово име са кръстени стоножката Balkanopetalum petrovi Stoev & Enghoff, 2003, обитаваща пещери в Източните Родопи, мокрицата Trichoniscus petrovi Andreev, 2002, от Западните Родопи, бръмбарът Eustra petrovi Gueorguiev, 2014, от пещера в Юнан, Китай, както и дървеницата Scirtetellus petrovi Simov, 2006, уловена от него във високите части на Каракорум в близост до върховете К2 и Броуд пик.

Впечатляваща е колекцията на Петров от пеперуди от Хималаите, която също може да се разгледа в музея. Той има слабост и към пещерните буболечки, за които говори с възхита.

"Пещерните буболечки, като ги видиш едни големи, слепи, с бели крайници, антенки - казва Боян приживе в интервю за Би Ти Ви. - Това да го видиш в планината и да знаеш, че е непознато. С огромен, буквално детински интерес и вдъхновение ги събираш, предаваш ги на колегите си и те като ти се обадят: Е, ако знаеш какво си събрал, това е уникално."

Боян е един от най-изтъкнатите български алпинисти, изкачил десет от осемхилядниците в Хималаите и Каракорум. Освен с големите му успехи в Хималаите той ще бъде запомнен и като един от големите български зоолози, който оставя в наследство над 70 научни и няколко десетки научнопопулярни статии. Петров е сред малкото зоолози в света, активно изследвали горната граница на разпространение на фауната и голяма част от колекциите му са от 5000-6000 метра надморска височина. Благодарение на неговите изследвания Националният природонаучен музей се е обогатил с десетки нови за науката животински видове. Той също така е експерт по прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна в над 50 проекта за оценка на фаунистичното разнообразие в национални и природни паркове, резервати, защитени местности.

В периода 1990-2015 г. с научна и спортна цел е проникнал в над 450 пещери и пропасти в България, Албания, Гърция, Македония, Черна гора, Косово, Хърватия, Турция и Китай. Петров споделя, че пещерите са едни от последните места на Земята, които са останали неизследвани заради трудната си достъпност, и по тази причина при всяка експедиция носи различни неизвестни видове.

При едно от изследванията си в Кресненското дефиле Боян бе пометен от кола с румънска регистрация заедно с колегата си еколог Андрей Ковачев. Негова кауза бе премахването на пътя от там с цел запазване на уникалната флора и фауна. Тогава Петров бе със счупени крак, глезен, ребра, ключица, лопатка, кости в главата, кръвоизливи. Малко по-късно той се възстанови напълно и продължи да следва мечтите си, преди да изчезне в подножието на осемхилядника Шиша Пангма.

През миналата година Природонаучният музей организира специална изложба "Боян - следи в науката". В нея бе разказано в детайли за научните му постижения и за първи път бяха показани два видеоклипа, които са заснети мигове преди фаталното му последно изкачване. От музея продължават да пазят светлия спомен за Боян и в бъдеще се предвиждат и други събития в негова чест.

Бомбардировки разрушават сградата

Националният природонаучен музей при БАН има повече от сто и тридесет годишна история. Той е най-старият в България и най-старият и най-богатият между природонаучните музеи на Балканския полуостров. Основан е през 1889 г. от княз Фердинанд под името Княжески естествено-исторически музей. В началото съхранява личните колекции на владетеля от птици, бозайници и пеперуди.

Първият уредник е придворният лекар д-р Паул Леверкюн, който е бил известен орнитолог. До Първата световна война музеят се е обогатявал с колекции предимно от чужбина, подарени или закупени от видни чуждестранни колекционери и пътешественици.

Особено интензивно се развива под ръководството на д-р Иван Буреш, който е негов директор от 1914 до 1959 г. По това време той се нарича вече Царски музей. Сегашната четириетажна сграда, която приютява колекциите от 1936 г., е единствената в София, строена специално за музей. Тя е разрушена при бомбардировките, но колекциите са запазени, защото са своевременно евакуирани. След войната сградата е възстановена в предишния вид и новата експозиция отваря отново врати за посетители през 1948 г. Тогава музеят се преименува на Природонаучен.

По-късно започва период на регрес, когато е затворен за посетители, а експозицията от 22 зали е намалена на 9. Такова е състоянието на музея до 1974 г., когато директор става академик Иван Костов. Благодарение на безспорния си авторитет и неуморни усилия той успява да издейства от тогавашния Министерски съвет издаването на решение, според което музеят става самостоятелно научно звено с национален статут.