Камен Донев пя и плака за Коко Азарян

Учителят е жив, той е сред нас!, категорични са актьорите от Златния му клас

"С цялото си сърце благодаря за това, че взимам наградата за принос в културата на името на Коко Азарян. Искам да ви кажа много хубави неща, но това ще стане друг път." Това сподели през сълзи от сцената на театър "Азарян" актьорът Камен Донев, който подари две от най-прекрасните си песни на публиката в памет на учителя си.

Стана традиция рожденият ден на Крикор Азарян да е ден на театъра, носещ неговото име. Всяка година голямото семейство на професора - неговите близки, студенти и приятели, отбелязват този празник. Тази година това се случи с концерта "Песен за Коко", в който участваха не само негови ученици, но и музиканти, имали честта да работят с него. На сцената излязоха Стефан Вълдобрев, Людмила Сланева, Вежен Велчовски, Александра Василева, Свилен Ноев, Ерсин Мустафов, Христо Мутафчиев, Славин Славчев. Прочувствени слова за Азарян отправиха Лили Маравиля и Албена Колева.

Христо Мутафчиев изпя песен на испански, а компания на сцената му правеше красива балерина в червено. "Много са уроците, които той ни даде. "Бъди в мир със себе си" и "Не излизай на сцената, ако няма какво да кажеш" са първите две от прочутите десет заповеди на Коко. С тях той ни зарече да сме почтени към публиката и да не лъжем, "примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината", казва актьорът. "Всеки божи ден в Академията Коко игра ролите с нас - изключително натурален, безумно смешен и фанатик в детайлите. Казваше: "Трябва да играете така, че китаецът, седнал на петия ред, да се върне вкъщи и да разкаже цялата пиеса на жена си, без да знае и дума български", смее се Албена Павлова.

"Знаете ли, изпитвам някаква завист за тези, които сега са около него там горе, в този небесен театър, защото те могат да черпят от неговите умни слова", каза Марин Янев, колега на Азарян.

"Ние бяхме момичетата на Коко. Така ни наричаха от клас "Златен". Вълнувам се аз и се радвам, че всяка година си спомняме за него. Той е тук, сред нас, духът му е тук", каза Лилия Маравиля. След нея Александра Василева свири на акордеон и пя забавна песен, която разсмя публиката.

"Моля ви, г-н министър на културата, направете възможното и невъзможното театър "Азарян" да остане и тук да играят стотиците талантливи колеги. Нека да я има тази красота, която хора като Коко са оставили. Хора, които се опитват да пробият облаците, да изстискат кръв от месечините, да променят формата на сълзата и да играят театъра на Коко", обърна се към министъра на културата Атанас Атанасов Касиел Ноа Ашер.

В края на вечерта публиката се разплака на двете песни на Камен Донев - арменска и народна. "Поклон, Учителю! Вие сте тук, жив сте", казаха в един глас талантливите ученици на Коко Азарян.

Президентът Петър Стоянов:

Беше мъдрец от млад

- Г-н президент, Коко Азарян беше ваш близък приятел. Не го забравяте и всяка година идвате да гледате учениците му.

- Мисля, че Коко трябва да е щастлив, тъй като не са много хората, за които всички си спомнят по всякакъв повод. Но Коко беше от много малкото харизматични хора, дето като почнеше да говори, знаех, че винаги накрая ще завърши с нещо неочаквано и много на място. Това го правеше един мъдрец, млад мъдрец, а още нямаше и 50 години. Всяка дума му беше на място.

- Помните ли последните си срещи?

- Разбира се, аз съм пловдивчанин, израснал в Стария град и за мен Коко има различно измерение, освен че беше гениален режисьор. Дай Боже да е щастлив на онзи свят, като знае колко го обичаме.