Актрисата Слава Рачева: Взех си куклите на Педя човек

Крадоха ги два пъти, сега са при мен, никой не ги е търсил

Коя е тя

Слава Рачева е човекът, който дълги години говори с гласа на най-обичания детски герой Педя човек - лакът брада. Родена е в София на 23 април 1938 г. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". През 2009 г. е удостоена с орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие за значимите си заслуги за развитието на културата и изкуството.

Рачева даде специално интервю за читателите на "България Днес", в което разкри спомените за Педя човек, както и неразказани досега истории.

- Г-жо Рачева, скоро ще навършите 82 години. Как се чувствате?

- Много съм добре! Дано доживея и до следващия си рожден ден. Това си пожелавам.

- Как ще посрещнете празника си?

- Трябва да се внимава дали ще стигна дотам (смее се). За щастие, винаги празникът ми се е падал около Великден. Тази година е на Велика събота. Много е приятно, защото ще го посрещна с тази част от моите близки, които са в България.

- Всеки помни гласа ви от Педя човек - лакът брада. Как попаднахте в телевизията?

- Навремето, когато ме поканиха, нямах никаква представа с какво се захващам. Дойде един човек в театъра. Попита дали има малък мъж. Обадих се, че аз играя всички малки мъже. Господинът ме погледна. Каза, че ставам, и ме покани в телевизията. Отидох, поговорих с редакторите. Казаха ми, че трябва да играя с кукла и да изпея песничка. Песента бе по музика на Димитър Вълчев и текст на Димитър Спасов и Димитър Христов. Куклата бе направена от художничката Милка Начева. Педя човек разказваше всяка вечер и завършваше с фразата: "А какво ще стане по-нататък, ще видите при следващата ни среща". Режисьорът Асен Траянов, Иван Харалампиев, редактор, и други - всички хора, които не са сред нас, дълбок поклон! Направиха неща, които хората и до днес помнят. "Лека нощ" се помнеше и се търсеше навсякъде. Хората взимаха столчета и ходеха у комшиите да гледат "Лека нощ, деца". След като предаването свършеше, децата знаеха, че е време за сън.

- Правнуците ви знаят ли за Педя човек?

- О, да. На някои дори съм показвала куклата. Малките можеше да се уплашат и само съм им разказвала за Педя човек.

- Да разбирам, че куклата е у вас?

- Ами, да. Взех си я! Интересни са обстоятелствата, поради които се озова у мен. На снимки получавах куклата. След това я връщах. Преди много години някой я открадна. После отново изчезна. Няколко пъти я прибраха. Явно искаха децата им да си играят с нея. В един момент имахме спорове с телевизията. Преди 20 години спряха предаването. Преборих се да го върнат. Казаха ми, че ще го пуснат отново, но само ако не съм част от него. После казаха, че взимам много пари. В крайна сметка се разбрахме. Но вече никой не полагаше грижи за Педя човек. Нямаше ателие, където да се държи. Реших, че няма нужда те да се грижат за Педя човек. С него сме заедно толкова години. Най-редно е да стои при мен. Оставих им бележка. Казах на реквизиторката, че взимам куклата. По-късно прибрах и втората кукла, чиято уста се отваря. При мен са и двете, за да ги запазя. Те говорят с моя глас, аз ги движа. Никой не ме не търсил за куклите. Казала съм, че могат да ги вземат от моите наследници.

- На видно място ли са в дома ви?

- О, не, в един шкаф са прибрани.

- Съжалявате ли, че днес Педя човек не е на малкия екран?

- Разбира се! Тази традиция трябваше да се запази. Ала няма незаменими неща. Съжалявам, че нищо не се появи на негово място въпреки смяната. Втора програма, БНТ 2, е унищожение на "Лека нощ, деца". Няма популярност просто. Сега децата са облъчени от джаджи - телефони, таблети. Това много им промени живота. Малките израстват във виртуален свят. Затова има и толкова много агресия. Появиха се много модерни анимации, които са негледаеми. Тенденцията да звучат по един и същ начин, да не се различават не я разбирам.

- Как се справяте с една пенсия при тази криза и инфлация?

- Получавам персонална пенсия - 700 лева. Не можем да се оплакваме, но не ни стигат за цените. Те са неизмерими - плащат се ток, парно, вода, лекарства, витамини. Лекарствата са завишени безогледно! Заплатите не са мръднали. Не стигат. Как се хранят деца? Един човек ще се оправи. Но четиричленно семейство? Не съм виждала пенсионер да пести. Нали има празници, рождени дни. Имам четири правнучета. Две от тях са първи клас - момичетата. Момчетата един на годинка, другият на годинка и половина. Бабите няма как да не взимат участие. За Великден им взех различни неща.

- Какво би казал Педя човек, ако е на екран в сегашната ситуация на война?

- Би казал така: "Мили деца, не се страхувайте, особено ако мама и татко са до вас. Второ, ние всички ще се погрижим да не ви е студено, да не сте гладни и да не страдате много. Ще направим всичко възможно войната да свърши скоро".

- А ще свърши ли?

- Светът е толкова сбъркан! Това дойде като един гейзер. Изригна всичко. Много неща са причината за тази война.

- Преди истинската война, в която падат бомби, разрушават се сгради и невинни загиват, имаше и друга - COVID-19. Как се опазихте?

- Ами трудно. Не мога да се ваксинирам, защото имам заболявания и не се знае как ще ми подейства ваксината. Не разбирам тези, които са антиваксъри. За мен коронавирусът е изпуснат от някоя лаборатория.

- Хората разпознават ли ви още по улицата?

- Да. Заглеждат ме и като се сетят коя съм, се усмихват. Големите, порасналите, разказват за мен на по-малките, които са са с тях

- Съжалявате ли за нещо в този живот?

- Сигурно, но въпреки това нищо не ме е отказало да живеят добре. И съм направила така, че да не съжалявам за нищо.