Реклама
https://m.bgdnes.bg/bulgaria/article/11679003 www.bgdnes.bg

Мая Бежанска на 50: Не съм вярвала, че ще има война

Посрещнах юбилея с дъщеря ми в Барселона

КОЯ Е ТЯ

Мая Бежанска е родена на 19 май 1972 г. Обичаната актриса отбеляза 50-годишен юбилей преди броени дни, а на 2 юни ще изиграе постановката по текст и режисура на Елин Рахнев "Веселата карета". Спектакълът за възрастни гостува на сцената на столичния Куклен театър, където Мая Бежанска си партнира с колегите си Димитър Баненкин, Тончо Токмакчиев, Димитър Ковачев-Фънки и други. От малка се занимава с куклен театър. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за куклен театър", а след това става актриса в Кукления театър в София. През април 2014 г. на сцената на Театър 199 излиза в първия си моноспектакъл "Колекционерката" от Радослав Чичев.

- Госпожо Бежанска, внася ли Фънки колорит, когато сте заедно на сцената?

- Той влезе със страшно голяма отговорност в своята роля. Гвоздейче е в нашето представление, което хем усмихва, хем те кара да се замислиш. Фънки ми е любима среща и като човек, и като творец заради харизмата, която има, и образа му в живота.

Реклама

- Как се възприема от публиката новото ви представление "Веселата карета"?

- Имаше вълнение и безпокойство как ще се приеме от зрителите, тъй като тя е по-различна от по-нашумелите представления, които обикалят страната. Темата е дълбока - за самотата на артиста, в която трябва да остане, за да може да твори. Хората преживяват заедно с нас случващото се на сцената. Мисля, че "Веселата карета" си намери своя дом на софийска сцена в столичния Куклен театър. Заповядайте на 2 юни от 19:00 ч. Лятото има турне в различни места на страната и публиката тепърва ще има възможност да гледа постановката.

- Споменахте самотата на твореца, от която има нужда. В какво се изразява тя сега?

- Заради състоянието, до което е докаран артистът - да оцелява, той е вкаран в ситуация да търси различни места и начини за изкарване на средства. А неговата роля в обществото е много по-различна. Творецът е нужно да избяга и да се усамоти, да потърси себе си. Единственият смисъл е да се развива и като застане на сцената, да има какво да каже на публиката. В много неудобна позиция е сега артистът. Той живее от доста време в едно смирение, очаквайки да дойде и неговият ред държавата да му обърне подобаващо внимание.

- Има ли индикации от страна на държавата?

- Подготвя се едно излизане на общността извън пространството, което заема, за да заяви от какво има нужда. Христо Мутафчиев пое своята роля и ако до септември не се случи промяната и решение на проблемите, ще излезем да споделим своята позиция на улицата. Необходимостта от духовна храна, която да не се загуби в този материален свят, вече е прекалено наболяла и смятам, че времето е дошло.

- Какво си пожелахте на рождения ден?

- Надявам се на здраве и мир, за да може човек да осъществи това, което е в ума му. Най-вече с театъра и с лагерите за деца. Мечтая за център за работа с деца от различни места, националности и етноси дори. Да осъществявам връзката между тях и природата.

Реклама

- Разкажете ни за идеята.

- Тя съществува от 8 години. Една група сме, която работи с малчугани от социални домове и различни други места. Събираме ги от всички краища на България. Национален фонд "Култура" ни подкрепя втора година, за което им благодаря. Искам много да се развива идеята. Хората помагат, но се надявам държавата още по-активно да се включи в тази инициатива.

Намира се в Юндола, лятото на три смени се провеждат лагерите, зимата също има една. Добре дошли са абсолютно всички, няма ограничения за децата. Това е място за среща с хора на изкуството, културата и образованието. Целта е да отворим врати на децата към знанието.

- Какво ви дават срещите с тях?

- Голямо щастие е. Връщат ме към моето детство, в което виждаш приятелите си само там. Като че ли това се случи и с тези деца. Голяма част се завръщат отново и мечтаят за следващия път, когато ще прекарат още една седмица заедно. Докато натрупат новите преживявания и споделят кой какво е правил през изминалата - и времето свършва много бързо. Новите деца се приемат с голяма любов и радост. Самото място в балкана отваря и предразполага към общуване.

- Какви занимания имат децата?

- Задължително преходи в планината, множество артзанимания, което им носи тишина и фокусиране в себе си, творческо писане, анимация, химия, физика, биология, надявам се интро театър да направим също. Много се вълнувам, като срещна човек, който с любов върши онова, което е призвание за него, и споделя това с другите. Имам много запитвания и за лагери за родители.

- Каква е базата и колко души сте се събрали в групата?

- Основно сме четирима души, като винаги има още двама-трима гости, които се включват. Ползваме базата на Лесотехническия университет, която е много чиста, уютна и просторна. Имам една малка приказна алпийска виличка в гората, в която се случват повечето от дейностите. Там искам да изградя малки къщички, в които децата да живеят, да творят, да готвят, погрижвайки се за храната си. Това място да се превърне в тяхното място. От 5- до 15-годишни са. Имаме вече и 16-годишни, които са от малки с нас и не искат да си тръгнат. Радвам се, защото някои от тях могат да станат част от екипа и да се грижат за по-малките. За целта е необходима по-голяма инвестиция. Ще търся европейска подкрепа и частни дарения. Вярвам, че ще си дойде точното време и проектът ще се случи, само да отминат тези смутни времена.

- Как ви се отразиха те на вас?

- Не съм и предполагала, че едно развито общество ще стигне дотук. Не съм вярвала, че ще се стигне до война. Скоро имахме среща с Влади Въргала, който е приел роднините си от Украйна. От театъра имахме инициатива - артзанимания с украински дечица.

- Да ви върна на рождения ден. Как го посрещнахте?

- Винаги съм събирала страшно много приятели. Но сега не. А и имам много работа, репетиции, ангажиментите с лагерите... Затова ми се стори невъзможно да събера всички приятели, които исках да поканя, и взех решение с дъщеря ми да отидем до Барселона. Подарихме си една безкрайна красота, заредихме се с много любов и хубави емоции. Имахме нашето време да си споделим нашите неща. Аз като забързан и пътуващ човек осъзнах колко пропуски имам с нея. Казахме си, че времето е пред нас и няма да го губим. Помечтахме това да стане наша традиция.

- Какво предстои оттук нататък?

- Тази година се обърнах към себе си. Работим с Елин Рахнев по един моноспектакъл заедно с Георги Георгиев от "Остава". Убедена съм, че ще се случи по начина, по който сме го намислили. Той ще бъде за любовта и раздялата в много широки аспекти. Не само мъжкото и женското начало. Включително и философската. През август предстои и премиера с колегите от Бургаския театър, за което се вълнувам страшно много. Това запомних от Татяна Лолова - нейното вълнение преди всяко излизане на сцена, което държи жив твореца до края на живота му.

Реклама
Реклама
Реклама