Кофе Бабоне отблъсквал скинари с питон

По селата бях известен като бате Кольо, продавах сутиени от багажник, разказва шоуменът

Питон спасявал Кофе Бабоне от скинарите през 90-те години. Това разкри шоуменът, музикант, актьор, футболен мениджър и бизнесмен пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

Бабоне идва в България в края на 90-те години, за да учи, и има не една и две срещи със скинарите, които вилнеят по това време.

"Нападаха ме в автобусите - споделя Кофе. - Постоянно се биех с тях. Нападали са ме с бутилки и аз също с бутилки се бранех. Накрая един мой приятел донесе питон от Камбоджа. Беше военен. Даде ми го, а аз го обичах. Постоянно го носех с мен. Като видях, че има много скинари, го увързвах около мен по тялото. Отварям ризата и главата на питона се вижда. Започват да ме нападат в рейс 94 към "Хемус" и вадя питона. Всички започнаха да бягат. Имах много приятели студенти от моята раса. Прибират се към вкъщи и скинарите ги нападат. Чупят им носове, пребиват ги. Мен питонът ме спаси много пъти. С него никога не са ме били. Той не хапе, но като го видеха, и бягаха. В автобуса винаги оставях главата му да се вижда и скинарите не ме приближаваха. Дори другите хора изчезваха около мен. Това, което беше едно време, няма да се върне. Много неща се промениха. Младите нищо не са видели. Живеех в Студентски град. Това не е Студентски град. Едно време беше", казва шоуменът

Според Бабоне дискриминацията никога няма да се изкорени напълно.

"Ние, черните, си направихме организация. Бяхме готови да нападаме, когато скинарите се появяха. Това спря, но дискриминацията винаги си я има. Никога няма да изчезне. Може да е премахната на 80%, но 20% си я има. На един приятел синът му е мулат. Качва се в автобуса и го пребиват. Махнаха му далака, а той е спортист. Сега майка му го взе и се преместиха в Лондон. Там животът е по-спокоен. Момчето вече е много добре. Така че някои неща не са се променили", със съжаление коментира Бабоне.

Той разкрива и как след пристигането си в България е въртял търговия с дрехи, а хората по селата му викали бате Кольо.

"Пристигнах в България през 1989 година - връща се назад в спомените шоуменът. - Започнах да уча, но не завърших. Занимавах се с бизнес тогава. Не голям, бях в търговията - на зеленчуковата борса. Аз съм първият човек, който започна да продава промишлени стоки там. Продавах маратонки, анцузи, сутиени и много други неща. Бяха внос от Китай. Правех много пари. Работех от сутрин до вечер всеки ден. Обикалях и из цяла България с колата. Натоварвам всичко и тръгвам. Отварям багажника и продавам. Имах едно черно куче с мен. То си спи, а аз продавам. Идваха много хора при мен. Ракитово, Велинград, Доспат, обикалях целия този район. И досега има хора, които ме помнят. Тогава не ми викаха Кофе, а бате Кольо. Колкото пари имат, взимам и давам дрехите на хората. Понякога, като минавах, и ми даваха кокошки, домати, краставици. Те ме обичат."

Слави Трифонов и до днес му казва Редмен. Причината е рижавата коса на Кофе, с която бил известен в студентските години.

"От 1989 година живея в София. Първо бях в Западен парк, след това отидох в "Дианабад" и в Студентски град в 23-и блок. Слави Трифонов и Август Попов бяха в 22-ри. Слави е много готин. Никой не ми казваше Кофе. Викаха ми Редмен - Червения човек, защото съм с рижава коса. Като се качвах в трамвая, хората идваха да ми пипнат косата. Беше им интересно. Не съм се боядисвал, такава ми е по принцип. Цялото ми семейство е така. Със Слави и останалите бяхме приятели. Те са много готини хора. И досега е така. Виждали сме се няколко пъти и след това. Той винаги ме пита: "Хей, Редмен, какво правиш?". Радвам се за него, защото той е работохолик и успя да направи това, което искаше да постигне", казва Кофе.