11 000 гинат в Шипченската епопея

Честваме 145 години от героичните битки

Петко Р. Славейков помага за победата край Шейново

Над 11 000 български опълченци и руски воини оставят костите си под връх Шипка и в полето на Шейново в незабравимата епопея срещу Османската армия през 1877 г. През август отбелязваме 145 години от героичните битки, които се оказват решаващи за изхода от войната и свободата на България. Кулминацията на честванията беше в събота, когато над 200 души участваха във възстановка на сраженията, а хиляди хора се качиха на връх Шипка, за да отдадат почит на загиналите.

Безценни свидетелства, артефакти и неразказани истории от битките се пазят в Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа". В него се намира богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие. Там гордо се вее и копие на Самарското знаме - първото бойно знаме на българското опълчение.

Но какво точно се случва между август и декември 1877 г., когато е сложен край на Шипченската епопея след победата в полето на Шейново?

Русия обявява война на Османската империя през пролетта на 1877 г. и бързо нахлува едновременно на Балканите и в Кавказ. Целта е бърза победа с минимално изразходвани сили. Но противникът е силно подценен. Оказва се, че османските войски са в пъти по-многочислени, отколкото руснаците очакват. Турските сили начело с Осман паша разполагат 60 000 души, с които се укрепват край Плевен и блокират пътя през Балкана в западна посока. От Албания е прехвърлена и 40 000-на армия на Сюлейман паша, която действа в Тракия. Войските на ген. Гурко за кратко превземат Стара Загора, но са принудени да бягат, обградени от превъзхождащите ги многократно сили на Сюлейман. Османците опожаряват града и се готвят за настъпление през Централния Балкан, за да се присъединят към турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Ако това се случи, победата им във войната е в кърпа вързана.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7500 души, изглежда самоубийствена. Опълченците трябва да спрат добре въоръжената 27-хилядна армия на Сюлейман паша (плюс още 10 000 хиляди в резерв) от преминаване през Балкана. Сраженията за Шипка започват на 9 август 1877 г., като първите битки са изключително критични. В течение на шест дни българи и руси отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори с всякакви средства. Мунициите са на привършване, водата също. С риск за живота си и под огъня на османската армия обикновени хора от близките села снабдяват опълченците с храна и вода.

Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден - 11 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия и българските опълченци. Отбраната на Шипка остава и през есента и зимата на 1877 г. , като този период става известен като "Зимно шипченско стоене". Въпреки кучешкия студ и снежните виелици защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно". За съжаление около 9000 души замръзват и заболяват в лютия декемврийски студ в Балкана.

По думите на ген. Радецки руските войници и българските опълченци превръщат прохода "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград".

След падането на Плевен (29 ноември 1877 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в Шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г. Температурите са около -20 градуса, а стръмният път е засипан с дълбоки преспи.

Малко известен факт е, че за победата в полето между селата Шипка и Шейново важна роля има писателят Петко Славейков, който е част от щаба на ген. Скобелев. "И наистина мъчно е да се каже какво бихме направили ние без Славейков - казва А. Н. Куропаткин, началник щаб на Скобелевата колона. - Той ни доставяше безчет сведения за положението на турците отвъд Балкана. Той бе организирал цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше множество пречки и снабдяваше с всичко необходимо две и половина дивизии... И само тогава отдъхна, когато минахме Балкана и турците бидоха съсипани при Шейново".