Нов живот за старите паметници

Съдбата на съветската армия под въпрос

Шипка, Бузлуджа и Асеневци ще бъдат ремонтирани 

Доли ЛУКАНОВА

Нелека се оказа съдбата и на много исторически и културни паметници у нас. Едни бяха оставени да се рушат, други бяха демонтирани, а трети - взривени демонстративно. 90% от културното ни наследство е в окаяно състояние, гласи доклад на Сметната палата. Сред най-главните причини за това са липсата на национална стратегия за развитие и липсата на пари за ремонт от страна на собствениците, проучи "България Днес".

Лека-полека държавата реши да вземе мерки и започна да полага усилия за ценните монументи. Най-мащабният проект е за Паметника на свободата на Шипченския проход. Предстои той да бъде затворен за посетители за 2 години, за да му бъде извършен ремонт, който да спаси мемориала от постоянно нахлуващата влага във вътрешността. Суровите атмосферни условия на върха позволяват да се работи нормално само през летните месеци, затова ремонтът ще започне другата година. Огледът, който е направен от специалисти, показва, че паметникът, официално открит от цар Борис III през лятото на 1934 г., е конструктивно здрав. Така се е строило в Царство България.

Наред с него предстои ремонт на 890-те стъпала, които водят към върха, както и на системата за водоснабдяване на обекта. Самият път нагоре е проблемен, защото по документи сега той не съществува, само алея е, по която не могат да се движат автомобили, и това следва да се промени. Според идейния проект на паркинга, който е долу на пътя Казанлък-Габрово, трябва да бъде построен и приемен център за посетители. Ще бъдат подменени и металните и оловните обшивки по снагата му. Преди две години три от тях се откъртиха. За щастие, не се стигна до фатален инцидент, тъй като заради пандемията мястото не беше посещавано от хора. Промени ще бъдат направени и във вътрешността - там е предвидено да се премахнат сегашните изолиращи материали, слагани безразборно през годините, и да се възстанови първоначалната каменна зидария.

Междувременно и монументът Бузлуджа ще започне да посреща официално туристи. "Чинията", както стана популярна през годините, е издигната през 1981 г. на връх Хаджи Димитър в Стара планина и до днес е най-големият идеологически паметник в България - на Българската комунистическа партия. След политическите промени през 1989 г. паметникът започва да се руши. Счупени са стъкла, мозайките са изкъртени, мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила са унищожени. Въпреки това монументът заема почетното 25-о място в международната класация "Най-красивите изоставени места в света". Към днешна дата покривът е напълно почистен от прогнили дъски, вата и ламарини. Екип реставратори работят по куполната мозайка. Ще бъдат изградени и посетителски пътеки. Очаква се работите да приключат до ноември, а напролет сградата да отвори за посетители.

Ремонтни дейности стартират и на емблематичния паметник на Асеневци във Велико Търново. Проблемен е мечът във внушителната композиция, който има елементи, чиито нитове с времето са изпаднали. Трябва да се възстановят, защото има опасност отделни части от конструкцията да се сринат. Монументът в старата столица е уникален по своя замисъл, художествено и техническо изпълнение.

Построен е по повод 800 г. от Въстанието на болярите Асен и Петър. Авторският колектив е ръководен от проф. Крум Дамянов. Строителството на паметника и цялостното оформление на околното пространство са извършени за една година, а за самото изработване на паметника са били необходими само два месеца, което е уникален случай в световната практика. Четиримата конници са изваяни от бронз и тежат от 9 до 11 тона.

В началото на тази година се заговори не за ремонт, а направо за преместване на друг много спорен и конфликтен паметник у нас - на съветската армия в столичната Княжевска градина. Решението за спорния исторически обект датира още от 1993 г. Не е ясно дали това ще се случи, нито каква ще бъде съдбата му. Но в същото време каменните фигури са обект на чести сблъсъци между демократи и просъветски носталгици.

През 80-те години на миналия век са вдигнати два паметника, посветени на 1300 години от създаването на българската държава. Единият е Създателите на българската държава в Шумен и все още се издига гордо над града. Съдбата на този в София, открит лично от Тодор Живков, се оказа грозна почти колкото и скулптурата. След куп скандали и раздори монументът стърча години наред полуразрушен, опасен за живота на преминаващите, а през 2017 г. бе напълно премахнат след допитване на столичани.

На негово място гордо се върна войнишкият лъв от паметника на загиналите от Първи софийски и Шести търновски полк. 100-годишната метална фигура отново е централен елемент от комплекса, който е бил на това място от 34-та година до началото на 80-те.

Паметникът на Альоша стана призрак

Паметникът на Альоша в Пловдив се превръща в призрак. Засега само дигитално - в триизмерна творба, с която ни напомня, че призраците никога не си тръгват. Произведението е част от изложбата на френския художник Мич Брезунек, която бе открита на 9 септември под тепетата.

Авторът променя дигитално 12 съветски паметника в различни български градове, като ги превръща в творби, които показват по нещо от съвременна България като част от Европейския съюз.