Всеки е палеоархеолог в Дорково

 Ето го единствения мастодонт в България

 Плиоценската експозиция празнува рожден ден

Искате да си имате парче кост на възраст 30 милиона години? Няма проблеми, отидете в Дорково. В пазарджишкото село такива буквално извират от земята и всеки може да си вземе, стига да си направи усилието да се вгледа внимателно, защото може да се окаже, че в джоба му се е озовало камъче, парче дърво или нещо друго.

За посетителите на музея "Плиоценски парк" това си е жива атракция. Пред шосето над сградата на експозицията има широка поляна, осеяна с фрагменти от кости на древни и чудновати животни. Но за палеорхеолозите и за служителите на музея това, че хората се разхождат и си отмъкват костици, е сипване на сол в раната, признават те. Положението е такова по баналната причина, че няма пари за разкопки, нито за консервация, нито за някакво предпазване на обекта, с тъга казват учените. Тяхното успокоение е, че наистина важните и запазени вкаменелости са дълбоко под земята, там, където не могат просто да бъдат изчоплени. Но кога те ще могат да стигнат до тях и да продължат научната си работа е въпрос, отправен с надежда към мъглявото бъдеще. Защото институции са абдикирали от проучването на второто най-голямо плиоценско находище в Европа. Пари няма дори за макрировка, насочваща посетителите към музея с впечатляващо животно в средата му. И ако нямате GPS, се стига само с питане.

Иначе основната атракция е огромен слон, висок почти четири метра, а децата направо си кривят вратовете, за да го огледат. Всъщност това не е никакъв слон, разбира се. Става дума за мъжки мастодонт от рода Аnancus arvernensis, представен толкова реалистично, че посетителят чак го дострашава, когато го доближи.

На мястото над село Дорково са открити над 600 кости. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Археолозите откриват останки от бивни, кътници и части от скелети на над 30 вида гръбначни животни - на едри бозайници - мастодонти, трипръсти коне хипариони, редки маймуни, лъвове, саблезъби тигри, елени, носорози, гризачи, бозайници, които се хранят с насекоми. Поредното голямо откритие са костите на маймуните мезопитек и долихопитек. Забележително откритие са костните останки на родопския глухар и плиоценската балканска патица.

Природата около Дорково през плиоцена се представя чрез 10-метрова пейзажна диорама "Фауната и природата край Дорково и на Балканите преди 5 милиона години". Монтирана е озвучителна техника, чрез която се възпроизвеждат звуците, издавани от животните, чийто останки са намерени в палеонтологичното находище.

През 30-те години на ХХ век местен учител на име Манол Чолев обръща внимание на открити останки в района около село Дорково. По-късно през 80-те години група геолози откриват фосилното находище. В периода 1985-1987 г. се провеждат българско-френски палеонтологични разкопки. Те са организирани от Националния природонаучен музей при БАН с участието на Националния естественоисторически музей в Париж.

Инициативата е на професор Николай Спасов, а научен ръководител на експедицията е проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс. Те продължават три години и това е най-богатото находище на останки от овернски мастодонт в света и едно от най-богатите на фосилни животински останки ранноплиоценски находища в Европа. Част от намереното по време на разкопките е предадено за реставрация във Франция и върнато в България.

Заради откритото струпване от кости се създава и идеята за откриване на Палеонтологичен музей, а той отваря врати на 19 септември 2013 година.