Престижно кулинарно издание отсъди: Тараторът е сред най-вкусните супи в света
Киселото мляко с краставици се нарежда на 23-о място на планетата
Българският таратор е сред най-вкусните супи в света!
Това отсъжда в престижна класация титулуваното кулинарно издание "Тейст Атлас", което изследва храни от цялата планета. От 100 избрани супи родният таратор се нарежда на впечатляващото 23-о място, като изпреварва ястия на държави с доказана класа в кулинарията - Италия, Мексико, Чехия и други.
"Тараторът е българска студена супа, приготвена от българско кисело мляко, краставици, чесън, наситнен копър, слънчогледово олио, орехи и малко вода или лед. Въпреки това има много разновидности на тази освежаваща супа (особено в Северна Македония), така че някои съставки може да бъдат пропуснати, докато други могат да бъдат добавени - ядките понякога се заменят с хляб, а краставиците понякога се заменят с моркови или маруля. Разновидност, известна като обикновен таратор, се прави с оцет и вода вместо кисело мляко. Супата винаги се сервира добре охладена и е особено популярна в горещите летни дни", пишат експертите от "Тейст Атлас".
Безспорен №1 в класацията е японската супа "тонкоцу рамен" - млечен, кремообразен и мазен бульон, който се готви от свински кости в продължение на часове или дни. В ястието има нудли от пшеница и различни топинги - яйца, бамбук, водорасли, царевица, масло или други.
И докато "тонкоцу рамен" е популярна по целия свят, то българският таратор е феномен и в Космоса. Оказва се, че въпреки напредналите технологии в развитите държави родните учени приготвят най-сладкия боб, таратор, всевъзможни готвени манджи и изобилие от плодове за десерт на хората, пращани в Космоса, разкриват пред време от Института по космически изследвания при БАН.
"Разбира се, в нито една от изброените храни няма вода, налага се астронавтите в Космоса сами да си ги приготвят, като ги разреждат. Преди да стане годен за ядене, тараторът е сух и лек", посочват от института.
Въпреки че е традиционна супа в българската кухня, тараторът произхожда от Близкия изток, а в средата на ХХ век възниква у нас в позната форма.