Писателят изследовател Румен Василев с ИЗНЕНАДВАЩО РАЗКРИТИЕ: Никой не знае истинското име на Паисий

"О, неразумни юроде!" е написано за гръка Вулгарис, който е роден българин

"История славянобългарска" на Паисий Хилендарски не е първото възрожденско произведение на българската историография. Преди него в Западна Европа вече е написана "История на България". Авторът е анонимен. Същата година - 1762 г., на стотина километра от Сремски Карловци, в манастира Алвинц, францисканският монах Блазиус Клайнер бил готов също с ръкописа си за българските съдбини."

Това казва писателят журналист Румен Василев пред "България Днес". Той дори споделя част от предговора на труда на германеца: "Царство България, което някога е било най-цветущо, още не е имало писател, който да остави на потомството описани превратните съдбини на царството и на своя народ, прочут в света. Чуждите писатели, измежду тях главно гърците, които често са изпитвали мощта на българите, говорят за тях малко, и то само случайно. Смятам, че е станало така главно за това, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва. Сметнах за необходимо да ги събера грижливо и изложа в по-добър ред, така че с течение на времето някой друг, надарен с по-голям ум, подбуден от малко, отколкото настоящото усърдие да пожелае да подхване започнатото дело с по-малко труд и по-голям успех и да го доведе до съвършенство". "Дали Паисий е чел това, остава загадка", споделя Василев. Журналистът в своето произведение "Свобода или смърт" дълги години е изследвал дейността на Паисий с факти и разказва за него.

"Никой не знае неговото истинско име, нито кога е роден, нито къде. Как е изглеждал също. Паисий приема това име, когато става монах в манастира, а както е известно, тогава се взима ново име, различно от светското такова. И до днес, въпреки многото опити да се разбере как всъщност се е казвал Паисий Хилендарски, това не е установено. Кога и къде е умрял, отново е в сферата на предположенията и вероятностите. Страдал е от постоянно главоболие и болки в корема и това е сигурно, защото го казва самият той. Няма жена и деца. Бил е силно религиозен, мразел е ересите и католиците. Някъде през 40-те години на XVIII век постъпил като редови монах в Хилендар, затова и останал в историята на българите с прозвището Хилендарския монах и църковното име Паисий. Историографията приема, че е бил на 23 години, когато е отдал живота си в служба на православието. С какво се занимавал преди това?", пита Василев.

Известно е обаче, че Света гора по това време е била убежище на много луди глави, сгазили законите в Османската империя. Атон през XVIII век е бил перфектното място и за смяна на личността. Там Паисий е бил с протекции - на брат Лаврентий, според някои историци негов роден брат, който вече се разпореждал в този сектор на консервативното православие като игумен. Историческите справки сочат, че Паисий бързо се издигнал до чин йеромонах и придобил почетната титла проигумен. Има обаче един 10-годишен тъмен период в престоя му в Атон - от 1745 до 1755 г., в който името му не фигурира в манастирските регистри според фактите на Василев.

"Къде е бил и какво е правил през това време? Въпроси без отговор. Дали е знаел да чете и пише, когато се е замонашвал, също е загадка. Много по-късно Паисий сам натъртва, че не е учил нито граматика, нито политика, но като че ли иска да скрие отново нещо. След десетина тъмни години документиран монашески живот Паисий имал големия шанс да стане свидетел на идването на една твърде интересна и загадъчна личност, която осмисля скучното му съществуване и това е Вулгарис", разказва писателят.

Новодошлият бил също българин, родом от Корфу, остров в Йонийско море. Баща му се казвал Йоан Вулгарисов, а майка му Петра. Кръстили го Елефтер, т.е. Свободния. По-късно обаче сменил името си и отхвърлил типичната българска наставка от фамилията си - подписвал се по гръцки - Вулгарис. Точно той, без да иска, дал тласък на началото на Българското възраждане, за чиято първа стъпка се смята написването на "История славянобългарска".

"Каква е връзката между титаните на Гръцкото и Българското възраждане - Паисий и Вулгарис, ще попитате", казва Василев.

Това е учителят в лицето на Вулгарис, който учи ученика си - Паисий.

През 1753 г. за ректор и старши преподавател в епархията бил назначен Вулгарис. Неговата мисия била да изгради теологична школа, която да образова студентите, като ги въведе дълбоко в догматичните философски концепции на православието. Вулгарис бил наричан "новият Платон" и вече бил добре известен в литературните и научните кръгове в Западна Европа. Преди да се срещне с Паисий, жаден за истинско познание, Вулгарис се озовал през 1740 г. във Венеция, където продължил образованието си. В основания още през 1222 г. университет са учили още Данте, Петрарка, Галилей, Коперник и редица други просветни умове на западноевропейската мисъл. Именно по това време Вулгарис се запознава с Волтер, Джон Лок, Лайбнци най-известния масон - Бенджамин Франклин, който го запознал с правилата и принципите на масонството.

Влиянието на "новия" Платон върху йеромонаха от Хилендар било смайващо - идеите на Просвещението, които са еквивалент на морално-философската концепция на свободното зидарство, проникнали и в българските манастири Хилендар и Зограф, като запалили искрата на националното самосъзнание. Паисий започнал да работи въврху създаването на патриотичен исторически текст. Доказва го фактът, че след напускането на ректора на академията през 1759 г. хилендарският монах стартирал своя проект. Но срещите между Вулгарис и Писий отворили и една дълбока рана в душата на нашия монах. Паисий не крие това и пише: "Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род". Болката му обаче идвала от факта, че най-начетеният мъж в Атонското братство бил българин, който се подписвал като грък. Но авторитетът на Вулгарис бил толкова голям, че монахът от Хилендар не влязъл в открит конфликт с учителя си. Затова пък в мотивите си да създаде "История славянобългарска" е убийствено злъчен и категоричен:

"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Но праи що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни", пише Паисий. Тези знаменити фрази се превръщат в емблема за неговата творба. Емблема и за българската историческа мисъл при тълкуването по повод за написването на Историята. Това злъчно обръщение обаче има един-единствен адресат и това е ректорът на Атонската академия Евгений Вулгарис, а не обобщеният образ на гърчеещите се поклонници, както се предлага в нашите учебници.

"Ти" формата на упрека на Паисий също издава личното му отношение и мотиви. Всъщност тази теза е изказана още в първите години на XX век и от изследователя Димитър Мишев.

Идеите на масонството в творбата на Паисий също са били силно застъпени. Колкото до Хилендарски, той не е усетил нито слава, нито признание приживе, за разлика от своя учител. Умрял е някъде по пътищата на Тракия гладен, прашен и известен само на 20-ина църковници, стискайки в ръце своята история, в която волно или неволно носи и предава частица от духа и светлината на Волтер, Нютон, Монтескьо, Дидро и на своите живеещи в тъмница сънародници.

За съвременните българи Паисий вече е човекът, запалил светлината на националното самосъзнание и направил пътеката, по която ще протече епохата, наречена Българско възраждане. За разлика от учителя си Вулгарис, Паисий няма гроб. Не е известно и родното му място, макар да се смята, че това е Банско. В книгата си атонският монах заявява, че е от Самоковска епархия.

Масонството и политиката у нас

Всъщност капаните, които Паисий е поставил в книгата за бъдещите си изследователи, са добре маскирани. Такива си и пътищата, по които феноменът "масонство" повлиява на съдбата и на бъдещото национално-революционно движение, създадено на базата на националното ни освобождение. Противно на масонството схващане е, че то няма нищо общо с политическия кипеж и революционни движения, но множество факти доказват точно обраното. Масоните са се занимавали с политика и са в основата на националноосвободителните движения на прага на новото време. Техният дух, ценности и организация са се предавали на цялото общество и на принципа на дифузията са стигнали до българските земи, чиито водещи умове, въпреки петвековния феодализъм и липса на собствена държава, не са могли да останат изолирани от случващото се в Северна Америка и Европа.