Ленин и Сталин изнесени с бели чаршафи

Червените пазят Шмайзера като партийната си чест

Партийната чест на червените се оказа на върха на Шмайзера.

Така още наричат паметника на съветската армия в София, който до дни се очаква да бъде ограден, след което и демонтиран. По този повод гражданските активисти, които години наред се бореха МОЧА да напусне завинаги Княжеската градина, си направиха обща снимка "за спомен" пред монумента, предизвикал толкова яростни дебати и опване на палатков лагер от яростни бранители на монументалния образец на тоталитарната пропаганда.

През годините на прехода у нас бяха демонтирани почти всички лениновци и георги димитровци, но с паметника на съветската армия се получи засечка. Според познавачи причината е, че ако за останалите монументи е имало консенсус между политическите сили, в случая с МОЧА такъв още не е намерен. Те поясниха, че активно спряганата от медии и експерти тема за техническата сложност на демонтажа на този паметник е прах в очите на широката публика. Имало достатъчно възможности за неговото безопасно събаряне. Някои от тях дори разкриха, че можело да се приложи хватка, добре позната на специалистите. По бронзовите фигури да се направят разрези, които да се напълнят с вода, материалът да корозира и да се разпадне "от само себе си".

Но този екзотичен за лаиците метод със сигурност не е бил приложен при премахването на един друг импозантен паметник - на Ленин, който от 1971-ва до 1991-ва се извисяваше срещу ЦУМ. Близо тритонното изваяние на "вожда на световния пролетариат" е изработено от витошки гранит. Именитият съветски скулптор Лев Кербел е автор на неговия картонен макет, който СССР подарява на България. Първоначално около монументалния Ленин са вдигнати огради, като мотивът е, че пречи на изграждането на първата станция на софийския метрополитен, а и за да не дразнят възрастните комунисти. След година главата е тайно демонтирана през нощта, а туловището на "бащата на октомврийската революция" е отнесено в един от складовете на предприятие "Пластика" в столичния квартал "Илиянци".

В началото на 80-те съветското посолство е разтревожено от изкопни работи в района на паметника на Ленин. Екип под ръководството на вече покойната археоложка Магдалена Станчева търси западната порта на Сердика. Един ден на обекта спира черна чайка със съветско флагче. От нея изскачат неколцина мъже в черни костюми, видимо наежени. Те се интересуват да не би разкопките да изрият и основите на Лениновия монумент, но Станчева успяла да ги успокои, като се позовала на строгите мерки за сигурност.

В спомените на българи, родени през 50-те години на миналия век в провинцията, се е запечатала трайно гледката на паметници на комунистически дейци, станали неудобни на властта след стартиралия процес на десталинизация след прочутия доклад на Хрушчов на ХХ конгрес на КПСС, в който се изобличават злодеянията на Сталин. Около тях обаче не били поставяни заграждения, а... ги увивани в бели чаршафи, за да бъдат скрити от очите на населението. Така, "под завивките", били демонтирани няколко малки паметника в Градската градина на Стара Загора, научи "България Днес".

По думите на кореняци софиянци в столицата е имало паметник и на съветския лидер Никита Хрушчов. След като Брежнев го сваля от власт през 1964-та, и изваянието на Хрушчов е отнесено някъде и на негово място, в дъното на алеята от Княжевската градина, най-близо до Цариградско шосе, се появява барелеф на новия "вожд" в Кремъл - Леонид Брежнев. Той устиска до края на 80-те, когато перестройката "прескочи", макар и не без съпротивата на Тодор Живков, и у нас и новият генсек Михаил Горбачов реши да запрати "епохата на застоя" в лицето на Брежнев на политическото сметище.

Вчерашен ден е вече и паметникът пред НДК с официално лого "1300 години България" и неофициално - "Паметник на абсурда". До очистването на мястото от него се стигна след много дебати и караници вътре и извън парламента. След преместването на съоръжението, нехаресвано според мълвата и от самия Първи, там се появи малък паметник с фигура на лъв, тотема на българската държавност. Но заради строежа на НДК, чиято първа копка е направена още в края на 70-те години, огромните колони с имената на загиналите във войните солдати от Първи и Шести пехотен полк, са преместени уж временно някъде, но де факто този пантеон на българската бойна слава все още не се е завърнал на почетното си място.

С фалстарт тръгна взривяването на мавзолея на Георги Димитров през 1999 г. Тогава капището на "героя от Лайпциг" оцеля, следват няколко взрива от 21 до 27 август, докато най-сетне комунистическата гробница, пред която хиляди българи са били принуждавани да манифестират "възторжено", рухва.

Не е особено ясна съдбата на двата паметника на съветския воин в Бургас и Пловдив, наричани общо "Альошата". Твърди се, че управите на двата града са взели решение за демонтирането им, но бронзовият солдат с гимнастьорката и шмайзера продължава да стърчи в центъра на Бургас и на върха на едно от пловдивските тепета.

По соца почти всеки окръжен град в България се е "отчел" пред Москва с по един паметник на съветската армия. След сюблимната дата 10 ноември 1989-а обаче са заличени само два. Единият е монумент в Плевен, издигнат през 1955 г., който навремето местните също наричали "Альоша". През 1991 г. е нарязан на парчета и претопен. През 1999 г. на негово място се изгражда Паметник на загиналите за свободата на Плевен. Другият разрушен монумент на съветската армия е бил курдисан в градския парк на Ямбол и наричан от местните "Дебелата". Катурнат е малко след началото на демократичните промени.

През втората половина на 90-те жителите на Русе се преборват за демонтажа на паметниците на Ленин и Георги Димитров. За изваянието на Ленин и досега се носят градски легенди, че то никога не си е "тръгвало", защото бригадата, която го разглобила, е отрязала долната част на фигурата и я "погребала" тайно в централните части на града. Единственият оцелял паметник на Ленин у нас се намира в русенското село Новград.