Панаирът на Добрич се превръща във военно гробище

През Първата световна война

Тук почиват воини от 10 националности и 5 вероизповедания

Мястото, където до 1916 г. мирно и сред радостна глъчка се е провеждал Добричкият панаир, само за три дни през септември се превръща във военно гробище. При това уникално дори и в световен мащаб.

Там в периода 1916-1917 г. са погребани в единични и братски гробове около 3500 войни от десет националности и пет вероизповедания. Погребаните в единични гробове български офицери са 60, а войниците и подофицерите - 194, казват от Регионалния исторически музей в Добрич.

На 1 септември България обявява война на Румъния, която дни преди това се включва в Първата световна война на страната на Антантата. На границата е разположена Трета българска армия, под командването на генерал от пехотата Стефан Тошев, чиято цел е да настъпи в Южна Добруджа и да отблъсне противника на север. Още в първите дни румънските гранични отряди са разбити, а Конната дивизия на генерал Иван Колев превзема Куртбунар (дн. Тервел). На 3 септември българската кавалерия разгромява вражески части при селата Кочмар и Карапелит, взимайки стотици в плен.

Основните сили на Трета армия се подготвят да атакуват Тутраканската позиция, чийто щурм започва в ранното утро на 5 септември. Източно от тях са разположени войските на Варненския укрепен пункт под командването на генерал-майор Тодор Кантарджиев. Тяхната задача е да не допускат вражеското настъпление от Добрич, както и защитата на морския бряг край Варна.

Големите битки започват на 5 септември. Сутринта на 6-и показва покъртителна картина пред фронта на позицията. Полето е покрито с телата на убити вражески войници и коне. Между тях лежат в агония все още живи, но тежко ранени. От посоката на настъплението се виждат следи от локви кръв, а по цялата шир са разхвърляни откъснати човешки тела, крайници и раздробени черепи.

Още в първия ден на сраженията Щабът на варненските войски, съвместно с общинската управа на Добрич, решава да бъде определено подходящо място за погребването на загиналите. Най-удобен за тази цел се оказва теренът на ежегодния панаир, разположен в непосредствена близост зад позициите на варненските войски.

Само до вечерта на 5 септември 1916 г. тук са положени телата на над 600 наши и чужди войници - в отделни или в общи братски гробове. През следващите два дни във военното гробище в местността Панаира са погребани предимно войници от състава на варненските войски, а така също и някои руски, румънски и сръбски.

Новината за падането на Тутраканската крепост на 6 септември бързо се разпространява, което и променя ситуацията на Добруджанския фронт. Двудневните атаки на съглашенските войски при Добрич завършват с неуспех. Генерал Зайончковский получава заповед да превземе града на всяка цена. Решителното настъпление е назначено за 7 септември - последният и най-критичен ден от сраженията при Добрич. Новината за падането на Тутраканската крепост бързо се разпространява, което и променя ситуацията на Добруджанския фронт. Двудневните атаки на съглашенските войски при Добрич завършват с неуспех. Генерал Андрей Зайончковский получава заповед да превземе града на всяка цена. Решителното настъпление е назначено за 7 септември - последният и най-критичен ден от сраженията при Добрич.

В решителния момент в сражението се включва Конната дивизия и придадените към нея две дружини от 16-и Ловчански полк. След като узнава за критичното положение при Добрич, без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Иван Колев насочва дивизията към града, като оставя слабо прикритие срещу руската кавалерийска дивизия. След извършен 6-часов марш флангът на сърбо-хърватската дивизия е атакуван при село Голямо Чамурлий (дн. Смолница). Двете дружини от 16-и полк под звуците на националния химн "Шуми Марица" откриват стрелба срещу цял сръбски полк при село Осман Факъ (дн. Козлодуйци).

Паниката във вражеските окопи скоро се разнася по цялата позиция, след което започва общо отстъпление на север. С настъпването на вечерта преследването на противника приключва, а войските се укрепват на сегашните си позиции. Стрелбата по цялата бойна линия спира. Добрич е спасен.

На 8 септември 1916 година добричките граждани устройват траурно шествие до военното гробище. Тогава тук са положени тленните останки на загиналите предния ден офицери от 35-и пехотен Врачански и 36-и пехотен Козлодуйски полк. Обикновените войници и подофицери са погребани в масови гробове в гробищата в селата Суютчук и Карасинан (дн. Росеново).

След прехвърлянето на фронтовата линия в Северна Добруджа и на Серетския фронт през есента на 1916 година и началото на 1917 година в Добричкото военно гробище продължават да бъдат погребвани загинали в сраженията. Паралелно с това е решено да бъдат погребвани и някои от загиналите за освобождението на Добруджа съюзнически турски и германски войници. По този начин гробището се превръща в единственото за страната с турски мюсюлмански войнишки паметници - 64 на брой. Тук намират вечен покой и всички онези български военни чинове, които умират по-късно от раните си във военнополевите болници и лазарети, разположени в района на града.

В годините до 1940 г. чуждата власт прави опити да "румънизира" гробището, погребвайки починалите от естествена смърт румънски войници и полицейски служители. След 1940 година Военното гробище се превръща в център на различни родолюбиви инициативи и тържества. Днес Военното гробище е известен музеен обект, на чиято територия се провеждат военни ритуали и панихиди в памет на загиналите за Добруджа. По традиция тържествата, посветени на Деня на град Добрич, започват оттам.