Ловчанският митрополит Гавриил: Дядо Добри трябва да има паметник

Постите идват от Господ, полезни са и за тялото, и за душата 

Кой е той

Гавриил е Ловчански митрополит на Българската православна църква от 2001 година. През 2007 г. става ръководител на Работната група по въпросите на религиозното образование при Светия синод. От 2009 г. оглавява Върховния църковен съвет в синода, а през 2011 г. започва да ръководи и културно-просветния му отдел. Почетен гражданин на Ловеч от 26 март 2015 г. за личностен принос и заслуги за духовното развитие и израстване на града.

- Ваше Високопреосвещенство, преди седмица направихте голямо дарение на болница "Царица Йоанна - ИСУЛ" в София за ремонт на детското отделение. Какво ви подтикна и защо точно на това лечебно заведение?
- Разбрахме, че детското отделение наистина има нужда от този ремонт, че вътре за съжаление няма никакви условия за болните дечица, които постъпват в клиниката. Затова в културно-просветния отдел го обсъдихме и решихме да помогнем. След като дарихме сумата, от лечебното заведение разкриха, че са много доволни и ни благодарят от сърце. Надяваме се по този начин да събудим управляващите и да видят колко много хора се нуждаят от помощ.
- Миналата година за пръв път отвори врати духовно училище в Ловеч. Как протича учебната година?
- Щастлив съм да обявя, че всичко е наред с духовното училище. От миналата година децата могат да го посещават и да изучават предметите, които са определени от програмата на министерството на образованието, но освен това в програмата са им включени и часове по религия и православие - по два часа седмично. Много се стараем да възпитаме малките в християнските добродетели и да се превърнат в добри хора.
- Има ли достатъчно ученици в училището?
- Да, имаме достатъчно ученици и всички места са заети. Децата са над 50, като има и малчугани в предучилищна възраст. За съжаление сега не можем да си позволим повече класове след четвърти, защото сградата, в която се помещава училището, е малка. Отпуснаха ни още една сграда, но не ни стигнаха парите, за да довършим ремонта. Целта ни е училището да продължи до седми клас. Искам да подчертая, че в Ловеч нищо не е далеч, но все пак е важно да кажа, че двете сгради не са една до друга и има немалко разстояние между тях.
- Защо темата за религия в училищата все остава на заден план?
- Не знам. Това е много хубав въпрос и трябва да попитате тези, които изготвят учебната програма на учениците. Тъжно е, защото страната ни е в Европейския съюз, но сме една от малкото държави, които сме най-зле в изучаването на религия. От години се опитваме да вкараме религията в учебните заведения и реално не искаме кой знае какво. Просто наистина другите страни са много по-напред в изучаването на тези духовни предмети. Много е важно и че има много родители, които искат децата им да изучават религия, но няма такава възможност. Религията повече се изучава в някои детски градини и по-малко в училищата, но това е благодарение на нашето старание, съдействието на общината, както и областната управа.
- Какво мислите за дискусията около поп Кръстю и кръщаването на централния площад в Ловеч на негово име?
- Поп Кръстю не е предател. В Ловеч в крайна сметка общинският съвет взе решение и този площад вече носи името на свещеник Кръстю, така че това е истината - не е предател. Ако не беше истина, не бих го подкрепил, но има сериозни научни доказателства за това и никой не е доказал, че той е бил предател. Хората наистина се вдигнаха и скочиха срещу тази идея за новото име на площада, но реално никъде не е доказано, че е предател. В Турция бяха предоставили възможност да се видят техните архиви и наши учени са проверявали, но не са намерили нищо, което да гласи, че е предал Васил Левски. А там щеше със сигурност да има нещо, ако той беше предател. Този човек наистина много е пострадал, защото да обвиниш в предателство срещу един от най-великите българи, е нещо страшно. Той много е пострадал приживе и си е отишъл от този свят в крайна мъка, дълбоко обиден и унижен. Поне сега това можехме да направим и да кажем истината за него.
- Започнаха коледните пости. Какво мислите за това, че мнозина не ги ползват за духовно, а за физическо пречистване и отслабване?
- Според мен диетите не се съобразяват по никакъв начин с коледните пости, защото имат свои правила като количество храна и време, в което може да се консумира. А постите са полезни за душата и тялото и те идват още от Господ - той ни е дал пример, когато 40 дни е имал изпитания в пустинята. Това е време, в което да пречистим душите си, и който пости, получава Божий благодат, а това има голяма полза и за човешкото тяло, и за човешкото здраве. От друга страна, постът също е вид диета. Когато пости човек, не означава, че трябва да преяжда с постна храна, а трябва да яде по-малко, както и по-малко калорична храна. Разбира се, всеки според възможностите, силите и здравето си. Хората, които постят, бъркат и с още нещо - те не трябва да преяждат с постна храна. По време на постите човек трябва да бъде малко по-ограничен, тъй като постите освен постна храна означават и по-голямо въздържание, отколкото през останалото време. Ако пости така човек, няма да напълнява, но ако преяжда с хляб, фасул и с ориз, това вече не е истински пост.
- Какво мислите за идеята за паметник на дядо Добри?
- Мисля, че хората биха се зарадвали, ако се изгради паметник или музей в негова чест. Но докато той не бъде канонизиран, със сигурност не можем да говорим за параклис, тъй като такова място се прави само когато даден човек е канонизиран за светец.
- По повод войната на пътищата, помагат ли осветените кръстчета в колите?
- Разбира се, че кръстчетата помагат. Но вижте, ако човек сложи кръстче и въпреки това се напие или вземе наркотици, няма полза. Човек, който търси помощта на светия кръст и на Господ, трябва да изпълнява заповедите му. Много пъти независимо от нашите старания да внимаваме по пътищата може да се случи нещо и именно тогава идва силата на кръстчето. Той дава огромна защита, но слагайки кръст и молейки се на Господ, ние трябва да правим всичко, което зависи от нас, за да не сме ние причината за катастрофите по пътищата. Желателно е кръстчето да се поръси със светена вода, както и е хубаво колата да бъде осветена преди път.