Бизнесменът Петър Лашов: Багата спечели първия си мач при мен

Близнаците се размазаха от бой

Кой е той

Петър Лашов събира Благой Иванов-Багата, Близнаците Росен и Румен Димитрови, Краси Кочев, Коко Тайсана, Митко Лудия в уникални свободни боеве. Арената е необичайна. Неговата дискотека "Най клуб" в центъра на София. 20 години след провеждането на епичните битки легендарният собственик на заведения разкрива какво се е случвало на ринга пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Г-н Лашов, преди години бяхте наричан Краля на нощна София. Бяхте първият човек, който направи организирани свободни боеве. Как се случиха те във вашето заведение "Най клуб"?

- Преди около 20 години едни от най-великите наши бойци - Близнаците, Багата - казват, че от там са стартирали. Разликата от сегашния ММА е, че тогава това бяха бойци в абсолютно различни видове спорт. Когато започнахме, играеха боксьори, борци, самбисти. Всички момчета бяха много ентусиазирани, защото всеки от тях спортуваше, но никой не беше успял да се порадва на славата. Това беше форум, на който дотогава те не можеха да излязат и покажат какво могат. Беше по-различно от спортно състезание в техния вид спорт. Интригата беше наистина много сериозна. Играеха едни от най-големите имена. Съгласиха се къде от уважение към мен, къде заради факта, че беше интересно. Имаше някои наистина емблематични срещи. След това дойдоха и малко проблеми. Тогава, като се кажеше свободни боеве, човек си представяше какво ли не. Но те си бяха с правила. Федерацията, която изплагиатствах, я кръстихме Pride. Като японската, която е една от първите. Минахме през съда. Исках федерацията да стане официална, но не успяхме. Точно обратното. Тогава се самосезира прокуратурата. Близнаците и Багата ходиха да дават показания. Аз също.

- Вашите родители са били в ресторантьорския бизнес - били са готвачи. Израснали сте в Симеоново. Как премина детството ви?

- Аз съм от едно нормално семейство. Баща ми и майка ми са се запознали в ТОХ-а. Вкъщи споровете и кавгите винаги са били кой какво и защо е сготвил. Имам отношение към храната от дете. Когато правех "Най клуб", имах и няколко емблематични ресторанта, с които се гордея. Все още имам едно малко, на което викам Бараката. Много е приятно и вкусно. Тогава съчетах спорта и хобито с бизнеса. Този бизнес винаги съм го имал като хоби. Винаги ми се получаваше, бях може би най-добрият тогава. Относно спорта - бил съм добър футболист в "Левски", нелош. Бил съм добър биатлонист в ЦСКА. После започнах с фитнес. Пак много ми се отдаваше. Бях наистина много силен. Вдигам 250 кг от лег, което е сериозна тежест. Имам 62 повторения на 100 кг, без да стъпвам с краката на лежанката. Това са 6,2 тона. Много сериозна сила и издържливост. Тренирахме като луди всеки ден.

- А бойни спортове?

- Никога не съм тренирал бойни спортове. Ходех само за хоби на "Славия". В "Най клуб" беше много добре организирано, много грамотно направено. Струваше ми много. Имаше и награден фонд. Стараех се всички да се почувстват на спортно състезание. В същото време знаем, че не се е получило точно така. Беше форум, на който тези момчета се запалиха, мотивираха. След това много от тях станаха световноизвестни. Прославиха България далеч зад граница. След това самият ММА дойде и се разви много добре. Малка България има много успехи в спорта. Никога няма да забравя, когато Иван Абаджиев ме прегърна и целуна. Това стана, когато победих Митьо Крика на лежанка и след това спечелих и на повторенията. Това е все едно да победиш и на 100 метра спринт, и на маратонско бягане.

- Кога се случи това?

- Беше състезание в залата на хотел "Шампион" до стадион "Славия". Тя е за щанги. Имах страхотна подкрепа. Тогава ме готвеше Данчо Радулов. Един невероятен човек. 227,5 вдигнах. 220 вдигна Митьо Крика. Тогава направих 31 повторения на 100 кг. Само две или три години след това направих 62 или 64. Беше в "Най клуб". Срещу мен излязоха двама от най-силните мъже в България - Киро Илиев и Митко Димитров. Уникално беше - шоу, феърплей. Забавлявахме се, бяхме и приятели. Уникални събития са това. Всички, които са присъствали и участвали, таят много хубав спомен. То си имаше неговото очарование, което не беше по-малко от на големите галавечери, които се правят сега.

- Как ви хрумна самата идея?

- Направих го ей така. Както и едни 5-6 концерта. Лепа Брена не беше идвала от 1989-а. 19-20 години след това я поканих и за първи път се върна в България. Цеца я докарах 14 дни след като я пуснаха от ареста. Дойдоха Кети Гарби, Горан Брегович. Той е много близък мой приятел, с когото поддържам невероятно близки отношения. Забавлявах се и ми се получаваше. Концертите, спортните неща, които направихме. Станаха невероятни срещи с много неочаквани финали. На едната големият борец Краси Кочев игра с едни момчета боксьори от Варна. Бяха невероятни. При мен игра и Коко Тайсъна с Митко Лудия. Беше невероятна среща. Коко загуби. Близнаците Росен и Митко играха един срещу друг. Преди това ги викнах и им казах: "Да знаете, всички са дошли да ви гледат. Да не стане...". Те заявиха: "Не, не, сега ще видиш какво ще стане!". Двамата братя се убиха. Срещата все едно беше финал за световна титла в UFC. Размазаха се от бой. Но те са толкова сърцати и двамата. Имам чувството, че сърцата им са по-големи от тях. Това беше едно добро начало и даде старт на много момчета, които се мотивираха. За съжаление нямам спомен дали успяхме една година да го правим. Беше всеки месец с добър награден фонд, организация. Имаше развлечение между самите срещи. Много хора ми помагаха. Трудно е, когато правиш нещо за първи път. Учехме се в движение, но щом все още се говори за това и го помнят тези момчета, значи сме успели. Тези, които тогава започнаха да играят, в момента готвят бойци, имат клубове. Стана като лавина. Тогава е била снежната топчица, която завъртяхме. Сега е лавина в световен мащаб. Винаги съм казвал, че в света имат късмет, че ние, българите, сме само 7 млн. Нас, където ни сложат, там никнем. И в спорта сме невероятни и с толкова постижения в света.

- Как решихте какъв да е регламентът?

- Колкото можехме, се съобразявахме с всичко, което беше навън. Първо започнахме срещи с 5 минути рунд. После го свалихме на 3. Някои срещи бяха с отделен регламент, с пазарлък между самите момчета. Всеки път сме се разбирали и всичко се подреждаше. Нито един не си е тръгнал разочарован от регламента, награден фонд или организацията. Накрая завършихме с една много емблематична гала. Беше много хубаво. Първата голяма гала направихме в зала "Христо Ботев". Дойдоха няколко хиляди човека.

- Първият свободен бой на Благой Иванов-Багата е именно в "Най клуб". Тогава е на 19 години.

- Не знам дали имаше и 19. Багата не знаеше ляв и десен прав и не му и трябваше. Такова сърце! На това момче, ако не му се бяха случили някои неща, нямаше кой да го спре в света. Те пак трудно го спряха. Багата беше роден за това нещо.

- Какво се случи, че се отказахте? Имаше по медиите, че това са мутренски боеве.

- Това са страшни глупости! Момчетата, които се биеха, бяха спортисти. Охрани с охрани не са се били. Дали времената са били мутренски, не искам да давам определение. Знам само, че това беше хубаво спортно събитие. Имаше регламент, правила, доктори. Всичко, което се изисква. Ако трябва да бъда честен, не знам защо спрях. Може би аз лесно се паля, но и лесно се разочаровам. Когато имам мотивация и мерак, правя невероятни неща, но бързо ми омръзват. Бяхме започнали, не можахме да го развием, както трябваше. Веднага след нас се появиха две-три много сериозни организации. Гледам, че младите се палят страшно много. Има една уникална школа на Антон Петров, която и синът ми посещава. За мен най-важното е младите хора да спортуват. Това дава дисциплина, характер. Вместо да висят по пейките в парковете, на телефоните, важно е да спортуват. Имам четири деца. Всичките спортуват много. Имам претенции, че това е благодарение на мен.