Пролетната умора може да засили агресията

Деяна ПАВЛОВА
- Проф. Попов, времето се затопля и има опасност да ни налегне пролетна умора, какви са симптомите й?
- Няма човек, който да не е изпитал проявите на пролетната умора. Именно този период - края на март и началото на април, когато се адаптираме от студените месеци към настъпващата пролет и затопляне, симптомите се появяват. Всъщност те са ясни - това е до голяма степен сънливост, отпадналост, нежелание за активна дейност. Тук става въпрос за физическа и интелектуална умора. Наример липса на желание за физическа активност при хора, които имат професия, свързана с повече движение. При тези, които се занимават с умствена дейност тази отпадналост е причина за намалена работоспособност и липса на желание за творчески дейности. Друг симптом е и смущения в съня. Не се наспиват пълноценно, будят се през нощта.
- Какво причинява пролетната умора?
- Има комплекс от причини, които водят до това състояние. Също така при всеки симптомите са индивидуални. Най-често продължават един месец, през който се преминава от зима към пролет. Счита се, че до голяма степен пролетната умора се дължи на дефицит на витамин С. През зимата хората приемат повече живнотински продукти, което води до тази липса. Напоследък обаче състоянието се свързва и с други причини. СРед тях е липсата на бетакаротини. Това са провитамините А, също и на фолиева киселина от групата В. Важен е и дефицитът на витамин D, който се дължи най-вече на намалената слънчева радиация през зимата. Хората по-малко се излагат на слънце, а ние си го доставяме именно чрез него. Обездвижването през зимата също оказва влияние, хората прекарват повече време в офиса. Важно е да се знае, че пролетната умора се приема по-тежко от хора с наднормено тегло. Вегетарианците също са с по-изявени симптоми. Причината е, че витамин D се набавя и от животинските храни, които те са решили да не приемат.
- Смяната на времето как ще повлияе на симптомите?
- С промяната и преминаването към астрономическата пролет при някои хора се утежняват симптомите на пролетната умора. Въпреки че се преместват стрелките с един час напред, човек си изгражда определени ритми през зимата и ще му трябва време да се адаптира. Както казах, става въпрос за комплекс от причини, които водят до пролетната умора. Възрастта също оказва влияние, както и професията.
- Как да се предпазим или отървем от пролетната умора?
- Съветът ми е да се мине на свежите проетни зеленчуци, които доставят липсващите витамини. Нужно е и повече движение на открито. До известна степен сега е моментът за свалянето на някои излишни килограми. През зимата застоялият начин на живот води до покачване на теглото. Свалянето на няколко килограми се отразява благоприятно, тонизира ни. Подходящите напитки също са много важни за преодоляване на симптомите. Сутрин например денят може да се започне с прясно изстискан плод. Кафето също може да се използва, без да се прекалява. Билковите чайове са добър начин за преодоляване на пролетната умора. Начинът на хранене също е от значение. Трябва да се яде по 4-5 пъти на ден по малко количество храна. Обикновено симптомите отшумяват през май месец, коагто се появят и първите череши. Пресните плодове бързо водят до забравяне за умората.
- През последните месеци агресията у обществото доста се увеличи, може ли пролетната умора да повлияе и тя да се задълбочи?
- Това зависи от това какъв е генът на човека. Има хора които стават агресивни при дефицит на есеницални хранителни вещества от типа на витамините. При други е обратното - дефицитът на витамини ги прави по-пасивни, флегматични. Има изследвания и, че всичко е свързано с кръвните групи. Например счита се, че хората, които са с кръвна група В са по-егресивни. Също така има и четири типа темпераменти. Холериците почти перманентно има изблици на агресия, флегматиците пък приемат нещата по-спокойно. Сангвиниците са по-умерени, а меланхолиците всичко приемат по-депресивно. - Знае ли се колко българи страдат от пролетна умора?
- Не, няма такава статистика. Трябва да се направи такава анкета, защото ще е много полезна. Ще е добре да се знае и кои възрастови групи са по-уязвими, както и според професията.
- Можете ли да кажете това от вашия опит?
- Може би по-възрастните хора са по-адаптирани. Има значение и от пола. Жена, която отива към климактериуам към 50 г., съвсем логично е, че при нея симптомите са по-засилени. Принципно по мои наблюдения, без да съм напълно точен, жените по-тежко преживяват този период. Интересно е, че между интелектуалци и хора занимаващи се с физически труд също има разлика. Първите по-тежко възприемат пролетната умора. Хората, които се хранят нездравословно също утежняват положението си. Децата например може и да не почувстват нищо, особено ако не стоят постоянно вътре пред компютъра си, ами вместо това излизат по-често.
- Ако симптомите са по-задълбочени и не минават, може ли да се говори за нещо по-сериозно?
- Да, понякога симптомите може да са причина за някакво заболяване. Ние считаме че тази отпадналост и сънливост е нещо физиологично. Ако продължи прекалено дълго и с усложнени симптоми, трябва да се отиде на лекар. Може да става въпрос за някакво хронично заболяване, което се изостря през пролетните месеци. Личният лекар мое да прецени дали са нужни изследвания, които да покажат за какво става на въпрос. Най-често следват кръвни тестове, а може да се направят и хормонални. Много често при вегетарианци, особено сега като постят, има дефицит от желязо, което се среща в растителните продукти, но трудно се усвоява. Често една такава начална анемия започва с отпадналост и сънливост. Симптомите може да се прикрият и да се мисли, че става за пролетна умора. Затова е задължително да се направи лабораторен анализ на кръвта и, ако се установи такова заболяване, да се вземат мерки за лечението му.

Кой е той
Проф. Божидар Попов е роден в София. Завършил е медицина през 1968 г. Работи в ХЕИ - Видин, където осъществува контрол на храните и напитките в региона. През 1971 г. е назначен след конкурс в тогавашния Институт по хранене към БАН. В момента проф. Попов е ръководител на катедра "Хигиена, медицинска екология и хранене" към института. Председател е и на Българското дружество по хранене и диететика.