Историкът професор Пламен Павлов: Заради Москва дълго игнорирахме независимостта

Съставеното тогава правителство трябва да е пример за днешните политици

Кой е той

Известният историк професор Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". След това преподава история на Византия и Балканите през Средновековието в същото учебно заведение. Автор или съавтор е на повече от 250 студии, книги, учебници, справочници, документални филми. Председател е на Световния парламент на българите по света.

Професор Пламен Павлов припомня малко известни факти около Деня на независимостта - 22 септември, когато имаме ярък пример за висока степен на съгласие в управляващия елит. "Уви, сравнението с днешния ден определено не е в наша полза", признава ученият.

- Проф. Павлов, колко важна е датата 22 септември 1908 г., на която е обявена независимостта на България, от гледна точка на съвременната историческа наука?

- Преди 10 ноември 1989 г. Денят на независимостта беше игнориран от БКП - от една страна, поради последователното отричане на почти цялата политика на буржоазна България преди 9 септември 1944 г., от друга, поради тоталната зависимост от Москва, маскирана с фразеологията за "интернационализъм", "братска дружба" и тем подобни. Един от акцентите на това отрицание беше личността на цар Фердинанд, представян като "злия гений" на България, набеден като главен виновник за всички наши беди през ХХ век...

- Какво не знаем за Деня на независимостта?

- На практика знаем почти всичко, особено от гледна точка на историческата наука. Недостатъчно внимание обаче се отделя на самото правителство на Александър Малинов, което е съставено от изключително ярки личности - ерудити, патриоти, доказани държавници! Трима от осемте членове на кабинета са, както бихме казали днес, "българи от чужбина" - двама бесарабски българи (Малинов и генерал Данаил Николаев), Андрей Ляпчев е македонски българин. Шестима от министрите са родени или пряко свързани с бившата Източна Румелия, вкл. като хора на високи постове в нейната администрация, после и на княжеството. И само двама са родом от територията на княжеството отпреди 1885 г. Да не забравяме, че актът на независимостта изпрати завинаги бившата османска провинция в историята! Всички министри са свързани с националните ни идеали и с училищното дело, а ген. Стефан Паприков, наричан и "военният дипломат", като учител в Панагюрище през 1876 г. участва в Априлското въстание. Михаил Такев е един от първите активисти на освободителното движение в Македония, ген. Данаил Николаев е председател на Върховния Македоно-Одрински комитет. Финансовият министър Иван Салабашев е утвърден учен, доктор по математика, учител в Болградската гимназия в Бесарабия (Малинов е неин възпитаник!), доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г., която за българите е своеобразно продължение на Априлското въстание. Могат да се дадат още "подробности", но и това е достатъчно, за да разберем каква е ролята на тези видни българи в събитията през 1908 г. Правителството на независимостта трябва да е пример за днешните политици.

- Има ли още неразкрити документи и истории около 22 септември 1908 г.?

- Не съм специалист в тази конкретна област, но със сигурност има - особено в чуждите архиви, както и в личните архиви на видни съвременници у нас и в чужбина.

- Колко важна е ролята на цар Фердинанд I за успеха на 22 септември 1908 г.?

- Без съмнение е много важна, но, пак ще подчертая, не бива Малинов и неговите министри да остават в сянката на монарха, както става нерядко - напротив, имаме пример за висока степен на съгласие в управляващия елит! Уви, сравнението с днешния ден определено не е в наша полза...

- Тленните останки на цар Фердинанд I най-после намериха покой в България през тази година. Кога държавата ще поиска от Гърция костите на цар Самуил, както беше обещано пред инициативен комитет още преди 10 години в Народното събрание?

- Искам да припомня на вашите читатели, че "България Днес" хвърли много усилия за осъществяването на тази идея, за което още веднъж ви благодаря. Днес сме в навечерието на 1010-ата годишнина от смъртта или по-скоро от началото на безсмъртието на великия наш владетел, отишъл си от този свят на 6 октомври 1014 г. Ще призова не само държавата, но и Българската православна църква за последователни действия в тази посока. В нашата традиция от векове цар Самуил е не само ярък християнски владетел, но и мъченик! Така, както се кланя например на руския княз Александър Невски, нека нашата църква канонизира цар Самуил за светец - има достатъчно примери в практиката на други православни църкви за канонизацията на велики владетели, особено румънската, сръбската, руската... През XIII в. солунският писател Йоан Ставракий пише за "...онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите...". Какво по-ярко доказателство за т.нар. народна канонизация, характерна за християнството, включително за православната църква?! Мисля си, че наред с други дипломатически стъпки такъв сакрален акт морално ще мотивира Гърция да върне костите на цар Самуил в България.