Д-р Боян Патов от болница "Света Анна": Половината от пациентите в Спешното не са спешни

Ситуацията е напрегната, стига се до конфронтации, но гледаме да тушираме напрежението 

КОЙ Е ТОЙ

Д-р Боян Патов завършва медицина в Софийския университет "Свети Климент Охридски" през 2015 г. Няколко месеца по-късно започва да практикува в Спешното отделение на университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна" в София и вече 8 години се сблъсква с какви ли не случаи. Д-р Патов е и сред медиците, застанали на "фронтовата" линия още от първия ден на пандемията от COVID-19.

Доли ТАЧЕВА

- Д-р Патов, защо избрахте да станете спешен медик?

- В кръвта ми е. От малък имах интерес към тази професия и най-вече към спешната медицина. В рода ми също са имали интерес. Майка ми е стоматолог, дядо ми е учил медицина. Винаги съм имал интерес към спасяването на човешкия живот и приноса, който се дава към обществото.

- Как минава едно ваше дежурство?

- Дежурството е 12 часа. Минава интензивно, динамично, сравнително различно. Отивам в болницата, слагам престилката и започва екшънът.

- Едно от ключовите неща във вашата професия е "златният час". Защо е толкова важен?

- Това е първият час след появата на животозастрашаващо състояние. То може да бъде остра кръвозагуба, нарушение в дишането и сърдечната дейност. Ако сърцето не работи, има около 10 минути, докато настъпи биологична смърт, за дишането е пак горе-долу 15-20 мин., острото кървене е до около час. Както и при инсулта. За това време стават необратими последици, дори смърт. След първия един час става все по-необратимо увреждането. Нарича се "златен час", защото в това време е най-голям шансът да се помогне на пациента.

- Какъв е протоколът на действие, когато ви сигнализират за тежък инцидент?

- Преминаваме в пълна готовност. Ако се наложи, се събира по-голям екип, според травматизма. Преди години имаше доста верижни катастрофи по магистралите. Дори за протестите срещу БФС (Българския футболен съюз) бяхме мобилизирани. Увеличава се капацитетът от лекари и медицински персонал. Ако имаме предварителна информация, се реагира по-добре. Това са 10-15 минути, които за "златния час" са от особено значение.

- В какво се изразява предварителната подготовка?

- На дневно дежурство много често минават около и над 100 пациенти, което ограничава капацитета. И всъщност за такива масови инциденти е хубаво да има повече свободни места, за да има къде да бъдат настанени пациентите. Подготвяме и зелени коридори за по-своевременна образна диагностика, лабораторни изследвания, консултанти, ако се налага да се освободят.

- Вие застанаха на първа линия по време на COVID-19, какво си спомняте от тогава?

- Избягвам да си спомням, защото беше тежко. Голямо натоварване, болниците бяха пълни, хората имаха наистина нужда от помощ, но минахме и през това.

- През годините сме ставали свидетели на напрежение между лекари и пациенти. Защо се стига до това?

- Ситуацията в Спешното отделение е доста динамична и напрегната. Пациентите са в момент на уязвимост и страдание. По-трудно контролират емоциите и поведението си, което донякъде е разбираемо. Имало е и агресия към някои колеги. Хубаво е ние, лекарите, да имаме висок праг на търпимост, но все пак е добре да има и защита към всички колеги на държавно ниво.

- На какво разчитате в "Св. Анна", ако възникне такава ситуация?

- Да не ескалираме положението. Имаме охрана, паникбутони. Случвало се е да стигаме до тях и за около 5 минути пристигат охранителите и полицейските служители. На мое дежурство не е имало сериозни проблеми. Общо взето, комуникацията между лекар и пациент трябва да е стабилна. Когато пациентът види, че му се обръща внимание, се успокоява и я няма тази ескалация.

- Постига ли се диалог с пациент в тежко състояние?

- Много често не може да се стигне до такъв. Тогава търсим информация от близки, от органите на реда.

- А лъжат ли хората, че случаят е по-спешен, за да им се обърне внимание?

- Опитват се, да. Но тези неща се виждат. На входа на Спешното отделение има лекар, който следи потока от пациенти и преценява степента на спешност.

- За кой пациент казваме, че е спешен?

- Всеки в животозастрашаващо състояние, което е инфаркт, инсулт, остри кръвозагуби, нарушение на съзнанието. Бременни и деца също са с предимство в спешната медицина.

- Как може да се намали натовареността?

- С обучение на обществото - за това, кое е спешно, кое не е, какъв лекар да потърсят, да им бъде обяснено, че профилактичните прегледи са важни. Хубаво е и първа помощ да бъде по-добре обучена и всеки да е запознат. Специално в нашето Спешно отделение между 40 и 60% от случаите, да не кажа и повече, нямат спешен проблем. Доста често постъпват, защото нямат личен лекар или той е някъде в провинцията, нямат осигуровки.

- До какво води това?

- Отнемат от времето и енергията ни. Все пак отнема около час и половина-два, докато се прегледа един пациент, докато му се направят изследвания и се докаже, че няма спешен проблем.

- Каква информация е хубаво да имат за себе си пациентите, идвайки при вас?

- Най-добре е да си знаят пълната медицинска информация, да си носят медицинска документация, лекарствата, които приемат, да знаят какви алергии и придружаващи заболявания имат. Хубаво е максимално ясно и точно да описват историята на проблема си.

- Какво най-често казват пациентите, когато постъпят при вас?

- Най-често казват "Лошо ми е". Това е най-масовото оплакване, но ние сме свикнали и горе-долу установяваме за какво става въпрос.

- Получават ли се комични ситуации в Спешното?

- Има най-различни. Но по-голям смях си създаваме ние, колегите. Между напрегнати ситуации си говорим, разказваме си някакви случки, вицове за справяне с напрежението.

- А кой е най-тежкият случай, който изплува в съзнанието ви?

- Може би масовите катастрофи. Идвали са наведнъж 7-8 пациенти, от които и деца, и възрастни. Пристигат простреляни, с височинни травми, пострадали от побой, интоксикации с алкохол, медикаменти, наркотици. По-фрапиращи са и хората, пострадали при битови скандали. Изненадващо е докъде могат да стигат. Удрят се с брадви, секат се с мачете, стрелят се. Даже ромите казват, че не спират празненствата за сватбите, докато някой не умре. Имам такъв случай. Дойдоха и двамата се бяха ударили с брадвите по главата, а уж от двете страни на сватбата бяха да се сродяват. Такива случаи влизат и към комичното, и към трагичното.

- Как се справяте с напрежението?

- Помагат ми спорт, медитации, разходки, пътувания, хобита. Хубаво е да се осигури повече време за почивка, условията на труд да се подобрят. Говоря за цялата система.

- Каква е мотивацията на спешните медици?

- Това е по-скоро призвание. Идеята да имаме принос към обществото, към хората е нашата мотивация.