Ивелин Иванов: Не вярвах, че ще победя всички на европейското по дебати

Бяхме като адвокати "за" и "против" ЕС да е атомна сила и да се забранят ли социалните мрежи на лица под 16 години 

КОЙ Е ТОЙ

Ивелин Иванов е поредното българско дете, което прослави България. Ученикът завоюва почетното първо място на голямо европейско състезание по дебати с немски език в Германия. Момчето е родом от Русе и е възпитаник на немската гимназия в града, където е в 12-и клас и напролет ще бъде абитуриент. Успехът му е още по-голям, защото това е първото му такова мероприятие. Пред "България Днес" Иво говори за постижението си и бъдещето си.

- Ивелин, станахте първи в европейско състезание по дебати с немски език. Как се стигна до това отличие?

- В моето училище имаме традиция да участваме в дебатите всяка година. Към средата на втория учебен срок провеждаме училищен кръг и се избират двама или трима човека, които после отиват на регионалните, а след това и на държавен финал. Тези, които са на първо и второ място, се класират за международното състезание. Отидох заедно с едно момиче - Кристина от София. Самият ни престой в Германия беше в рамките на 6 дни - пристигнахме в понеделник, имахме два опознавателни дни, след това сряда бяха квалификациите за полуфинала. В четвъртък бяхме 8 човека в два дебата и избраха четирима от нас, а в петък останахме последните най-добри и дебатирахме.

- По какви теми говорихте?

- Темите са актуални и са формулирани като теза - всеки защитава различна позиция. Например в кръга за квалификациите дебатирахме за това трябва ли социалните мрежи да бъдат забранени за лица под 16 години и дали е необходимо Европейският съюз да стане атомна сила.

- Какво отговорихте?

- Ние просто получаваме позиция. Случва се често да защитаваме мнение, което не е наше. Явяваме се като адвокати - разработваме тезата, която ни е дадена.

- Какво мислиш всъщност? Трябва ли да са забранени социалните мрежи за лица под 16 години?

- Забраната е прекалено екстремна. Събрал съм изключително много обща култура точно от тях. Могат да са изключително полезни, ако човек се регулира. Да, няма го това нещо при редица хора от моето поколение, но всеки трябва да се научи да ги използва адекватно.

- На такива мероприятия са важни и контактите, които създаваме. Успяхте ли да намерите нови приятели?

- Това ми беше една от главните цели, като отидох там. Харесва ми в тези проекти, че можеш да намериш приятели. Хората бяха много симпатични и интересни, имахме и обща тема на разговор. Да заговоря някого бе изключително лесно. За в бъдеще някои от тях ще продължат да се занимават с дебатите и пак ще мога да ги видя.

- Усетихте ли негативно отношение от опонентите си в състезанието, когато станахте първи?

- Нямаше отрицателни емоции. Просто някои хора бяха разочаровани от себе си.

- Победата ви впечатлява и с това, че дебатирате на немски език. От кога го учите?

- От първи клас, но по-сериозно от осми. Говоря го свободно. В началото ми беше трудно да се науча. Още от малък гледам клипчета и филми на английски, така че и него владея добре. От осми клас реших наистина да започна по-сериозно да се занимавам с езиците и да консумирам възможно най-много информация на немски. Не е лесен, но с опита се научава.

На самото състезание имаше доста кръгове - аз бях в европейския. В него взеха участие много държави - главно от Източна Европа. Германия не бе сред тях, защото са немскоговорещи и нямаше да е честно спрямо нас. Няколко пъти ни казаха, че не гледат граматическите и лексикалните ни грешки в изразяването. Идеята е добре да си подреждаме аргументите. Разбира се, ако някой комуникира прекалено неразбираемо, ще бъде санкциониран.

- Неотлъчно до вас е и учителката ви по философия госпожа Мандаджиева. Колко време ви отне подготовката?

- Започнахме около началото на ноември миналата година. Бяхме аз и още няколко човека, които трябваше да се явим на училищния кръг. Това беше първото ми състезание по дебати.

- Очаквахте ли, че ще спечелите?

- Не. В абсолютно всеки кръг имах чувството, че вече съм стигнал върха на потенциала си. Не бях толкова притеснен, защото си казах "Каквото стане".

- Вече сте в 12-и клас. Как реагираха съучениците ви на победата?

- Всички се радват за мен. Толкова много хора по коридорите ме поздравяват - дори като влязох в първия час, ми ръкопляскаха.

- Решили ли сте вече какво искате да кандидатствате?

- Да. Искам да уча информатика в Германия.

- Това е още една голяма стъпка напред. Притеснено ли ви е вече, че ще трябва да живеете далеч в чужбина?

- Свикнал съм да съм самостоятелен. Със сестра ми живеем отделно от родителите ни в апартамент в Русе. Те са си на село. Не знам какво е да съм на стотици километри от България, разбира се, но засега не се чувствам чак толкова притеснен. Най-много от тук ще ми липсва моето семейство и контактите ми. Ще се опитам да се връщам колкото се може по-често.

- Ще си дойдете ли, след като завършите?

- Има много време дотогава. Искам да се върна, всъщност това е и една от причините да избера да следвам точно информатика - мога да работя от компютъра откъдето си искам. Въпреки че имам намерение да се завърна, знам, че колкото повече години прекарам в Германия, толкова повече няма да искам да я напускам.

- Ще продължите ли с дебатите в бъдеще?

- Предполагам, че няма много да го правя, но самите младежки дебати са направени така, че ако стигнеш до полуфинал, автоматично можеш да влезеш в клуб за ветерани. Там са бивши участници, които ходят по проекти, и можем да сме жури на състезанията и да избираме кой е най-добър. Ще продължа да се занимавам с това и догодина, когато със сигурност ще ми се наложи да журирам.

- Какво друго обичате да правите в свободното си време?

- Ходя на фитнес и на лостове. От лятото започнах и да бягам.