Джеки Стоев: Снимам филм с Франко Неро

Ще се оправя от катастрофата с индийски мехлем

Кой е той

Георги Стефанов Стоев - Джеки Стоев, е роден в София на 22 март 1941 г. Брат е на известния художник Любен Стоев. Първоначално учи биология в Софийския университет, през 1966 г. завършва биология в Дрезден, а през 1972 г. - кинорежисура във ВИТИЗ. От 1967 г. работи в Студията за научнопопулярни и документални филми, чийто директор е през 1992-1993 г. Автор е на десетки научнопопулярни, документални и игрални филми. Носител на около 50 национални и международни награди. Над половин век работи съвместно с актьора и звукооператор Джони Пенков и сценариста Чарли Илиев. Баща е на немския музикант Ray van Zeschau и на оператора Антони Стоев.

Именитият режисьор е автор и на книгите "Бай дъ уей... ("Между другото") и "Надали, ама а дано. А дано, ама надали. Истории със сексуален и политически характер" в съавторство с Джони Пенков.

- Г-н Стоев, подобрява ли се състоянието ви, след като наскоро автомобил е минал през краката ви в центъра на София и доколкото разбирам, се движите с патерици?

- Инцидентът се случи след 12-часов снимачен ден. Шофьорът не беше виновен. В момента даже не ме заболя толкова, колкото след това. На другия ден отидох на лекар. Важното е, че нямаше счупвания.

Човекът беше спрял на светофара на бул."Васил Левски" и ул."Гурко". Аз реших да мина зад него, защото знам, че там двата светофара ги пускат едновременно. Исках да си взема храна от някое магазинче, защото всеки ден снимаме по много часове и не остава време за нищо. Шофьорът спря навреме. Не ме нарани сериозно, но аз, понеже имам сменена става, тя се поразклати и се наложи да ходя с патерици.

- Тоест, вие сте тръгнали да пресичате, но сте заобиколили един спрял автомобил, който внезапно е тръгнал назад?

- Точно така. Автомобилът беше спрял на светофара, тръгнах да пресичам, точно срещу турското посолство, минах зад него и той изведнъж даде заден. Шофьорът също се уплаши. Даже беше по-уплашен от мен. И с право, защото изведнъж тръгва назад, бута човек... Той искаше да помогне, да извика "Бърза помощ", но аз му казах да не вика никого. Даже и да беше виновен, пак нямаше да викам полиция за това ПТП, тъй като най-малко три-четири часа щяха да ме мотаят. А аз ги нямам. Цялата разправия щеше да убие следващия ми ден. И пак повтарям, човекът нямаше никаква вина.

Сега от Индия ми донесоха едно много специално мазило. Аз имам голямо доверие на индийските лекове. Вярвам, че като се понамажа с него тук-там, и всичко ще мине. Не трябва да се глезим.

- С жената, която е от над 20 години до вас - Диана Дамянова, обявихте, че скоро ще стартирате инициатива за безопасно пресичане. Какво ви предизвика и какво конкретно предлагате?

- Тя тръгна от моя случай. Защото аз наистина пресякох неправилно. Но Диана ще движи основно тази инициатива. И аз, разбира се, ще съдействам.

- В медиите се появи анонс, че в най-скоро време ще излезе от печат най-новата ви книга "История на любовта". Наближава ли датата на премиерата?

- За книгата ще говоря след излизането на филма. А за един филм трябва да ходиш наляво-надясно, да правиш разни мероприятия, да се срещаш с журналисти... Питат ме защо в този ред - първо да представя филма, а после книгата. Над филма има още работа. Ще го завърша към края на другата година. Освен това аз правя не един, а два филма едновременно. Игралния - "Аврора", и научнопопулярния - за телепатията.

- Има ли в книгата ви специална глава за приятеля, който 60 години е бил неотлъчно до вас - Джони Пенков?

- Няма, защото тя се състои от научнопопулярни четива, както ги наричаше Джони, посветени на етологията (наука за поведението на животните - б.р.).

Джони трябваше да напише предговора. Но за съжаление, си отиде преди това. Аз вече бях почти готов, но смъртта на Джони беше неочаквана. Неочаквана и нежелателна.

- Как се свързахте със сина на големия италиански актьор Микеле Плачидо - Брено Плачидо, който изпълнява главната роля в лентата с работно заглавие "Аве Мария", над която работите в момента с другия режисьор - Николай Бошнаков?

- Филмът, който при излизането си на екран ще носи названието "Аврора", има и италиански продуцент. Той осъществи контакта. Не познавам лично Микеле Плачидо. Филмът е българо-италианска копродукция. В по-малко роля участва и прочутият италиански актьор Франко Неро. Италианският копродуцент осигурява снимките в Италия.

- Главният герой в "Аврора" е млад журналист, кореспондент на изданието на Италианската комунистическа партия, който идва в България и се влюбва в българката Мария, потомка на "врагове на народната власт". Но през 50-те години, когато се развива действието на филма, комунистическата партия на Италия е била под влиянието на сталинизма...

- Тя и досега не се е десталинизирала съвсем.

- Но нали през 60-те и 70-те години нейният лидер Енрико Берлингуер става инициатор на популярното течение "еврокомунизъм", което е за освобождаване от сталинизма, отказ от диктатурата на пролетариата и срещу господството на Москва в западноевропейските комунистически партии...

- Щом е комунизъм, да не ми го хвалят! Независимо дали е американски или японски... Комунизмът не може да бъде комфортен. Може да е замислен като такъв, но после се изражда. Възванието за равенство се пише в някоя кръчма, твърди Любен Дилов-син, и завършва с някой концлагер. Като в Кампучия на Пол Пот. Навсякъде изпотрепаха милиони и направиха концлагери, уж в името на идеята. Да ми се махат от главата, за да живеем нормално.

- Вие сте били дете в годината на смъртта на Сталин, но сигурно си спомняте каква е била реакцията на хората около вас, на софиянци?

- Бях на 13 години и много добре си спомням всичко. Ще ви разкажа един случай оттогава. С мои връстници играехме на топчета. И хванахме едно от момчетата, че лъже. Тръгнахме да го бием, естествено. Това се случи на другия ден след смъртта на Сталин. А на първа страница на в. "Работническо дело" беше отпечатана голяма снимка на Георгий Маленков и под нея имаше надпис - "портрет на новия ръководител на съветската държава". И когато тръгнахме да го бием това момче, то ни каза: "Не съм лъгал, не съм! Честна маленковска дума!". Което говори, че и децата са били облъчени и са се съобразявали с текущата политическа обстановка.