Влади Априлов: Лъжа мигрантите в очите, че България ще се оправи

Общество, което не мисли за внуците, е обречено на гибел, твърди сценаристът

КОЙ Е ТОЙ

Визитната картичка на Влади Априлов и до днес си остава предаването "Сладко отмъщение", което години наред се шегуваше със звезди и веселеше зрителите от екрана. През годините Априлов бе главен сценарист на предаванията "Като две капки вода", "Маскираният певец", "Пълна лудница", "Скрита камера" и други успешни тв формати на продуцента Маги Халваджиян. След 27 години граждански брак през 2018 г. продуцентът Априлов се врече във вярност и в църква на съпругата си Росица, от която има двама пораснали синове - Владимир-младши и Алан.

- Г-н Априлов, гласувахте ли?

- Не.

- Защо?

- Защото не съм се припознал в нито една партия от всички налични в момента. Не гласувам и не подкрепям никого, защото те преди две години ни взеха гласовете и ги преразпределиха между сега съществуващите партии, което за мен си е чист грабеж. Затова сега не гласувам.

- Западните анализатори обаче съветват, когато политическият живот е в патосна ситуация, хората да гласуват, и ако не се припознават в установените партии, да насочват гласа си към извънпарламентарни формации.

- Нямам и една такава. Не се припознавам в нито една малка партия.

- Всички имаме деца и искаме така, както дядовците ни са градили България след Освобождението и са ни оставили една хубава държава, и ние да оставим на внуците силна държава.

- Честно ли? Тези, които ни управляват, тези, които през годините минаха през правителствата, те остават на деца, внуци и редица следващи свои потомци една хубава България. Тя си е хубава за тях, за тях всичко има. А за другите няма.

- Да, но облажилите се от властта и политиката през годините са много малък процент. Народът, другите, са многото в България.

- Тези на върха си го направиха с годините всичко на тях да им е наред. И затова блокират всякакви опити някъде някой да надигне глава и нещичко да промени. От години играя спектакли по света, в които има доста политика, и след представленията при мен идват многото българи, живеещи в странство, и ме питат: "Абе, Влади, кога ще се оправят нещата в нашата скъпа България?". И очакват някакъв позитивизъм от мен, така ме гледат в очите, давени от носталгия и любов към родината, и аз им казвам едно и също нещо всеки път, защото нещо трябва да им кажа. Гледам ги и не мога да им кажа: "Нищо няма да стане, хвърлете се от моста". Затова на всички казвам: "Ние, за съжаление, сме много много млада демокрация, едва на тридесет и няколко години, преди нея бяхме в комунизъм, който беше ужасен и унищожи всичко. И сега в младата ни демокрация трябва да си платим всичките ни грешки към историята. Гражданското общество в Германия се е формирало 150 г., имам предвид гражданското общество, което движеше онази просперираща Германия, преди мигрантите да дойдат в страната. Така че за всяко нещо си трябва време. Гледам, че хората в България започват да искат да живеят по-добре, започнаха вече да си чистят градинките пред блока и може би ще дойде един момент, в който българите ще потърсят и решение на проблемите си в някоя друга политическа сила, която няма да ни лъже, която ще ни поведе, която няма само да ни обещава, която ще ни впрегне в един общ ярем да променим нещата. Просто си трябва време". Така успокоявам българите, които живеят навън. Но на тези избори не гласувах, защото не се припознавам не само в партия, не се припознавам дори в нито едно политическо лице. Това е.

- Смятате, че промяната за България ще дойде от гражданите, а не от партиите...

- Гражданското общество навсякъде по света е символ на демокрацията, то е добре развитата средна класа - тя гласува, тя приема законите, тя прави така, че на всичките да им е добре. Но държава, в чието общество едните са много богати и са позиционирани много горе, а другите са много бедни и долу, няма такава просперираща средна класа.

- Наскоро излезе доклад на КНСБ, от чиято статистика става ясно, че всяко десето българско дете няма втори чифт обувки.

- Не им вярвайте на тези неща, това са глупости. Нали правя непрекъснато кастинги, всички хлапета са със скъпи маратонки и скъпи айфони. Звучи стресиращо, но се съмнявам да е истина, не вярвам на такива проучвания, пък на КНСБ хептен.

- Как се докарахме дотук, че днес пороците като кражба, алчност, пошлост са на пиедестал?

- Най-много ме е яд на всички онези, които се явяват по медиите и дават акъл на всеослушание "как да се оправи България". Това ме побърква! Побърква ме! Мисля си дори, че именно тези ни докараха дотук. Обикаляйки някакви медии, неуморно говорят как да се оправи България и никой нищо не прави "да се". Защо "да се оправи", защо всичко е в някакво такова време, което е неразбираемо за българския език? Всеки дава акъл и никой нищо не прави! Нагледахме се на такива, които по телевизията мъдрят как "да се оправим", а същия ден след гостуването си на екран ме засича на червен светофар и ме псува зад волана. Така че всичко опира до възпитание. И цялата тази липса на възпитание с тоя комунизъм и после с 34 години такава демокрация ни доведе до това да не сме пичове, да не сме българи, да не сме хубави хора. Защото ние сме били хубави хора! След Освобождението до Втората световна война е имало една просперираща България! Знаеш ли, че през 1939 г. сме втори в Европа по земеделска продукция и промишленост и всичко замина на кино. До безкрайност мога да говоря, но не искам и аз да давам акъли.

- И сме първи по износ на тютюн в света до края на Втората световна война.

- За тютюна пък въобще не искам да говоря! Ами обработката на кожи, ами иновациите в промишлеността, ами първите български самолети - всичко е правено в България! И сега няма помен от постиженията на България, но някои хора от властта си живеят добре.

Сутринта четох Кърт Вонегът и много си харесах неговата мисъл, в която казва: "Общество, в което не мислят какво ще правят неговите внуци, е обречено на гибел". Ние мислим ли какво оставихме за внуците си, какво ще правят те след нас? Защото нашите дядовци са мислили. Ние мислим за днешния ден кой ще вземе властта и как ще преразпределят еди оки си помощи и субсидии.

- Благодаря за интервюто и се извинявам, че ви ядосах с въпросите за избори и политика.

- И аз благодаря. Мъчно ми е за България.