Доган погреба инкогнито свой приятел от затвора
Един от най-големите поборници на ДПС - 82-годишният Садулла Хайрула, се спомина миналата седмица след продължително боледуване от белодробна недостатъчност. Да го изпрати при Аллах, инкогнито и с мощна охрана в Кърджали дойде старият му приятел Ахмед Доган.
Сокола първо пристига на свиждане в кърджалийската МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" на 26 март, където Садулла вече бере душа и е на смъртно легло. Охраната на клиниката и „белите престилки" остават втрещени от необичайната височайша визита. Всички са на тръни.
„Доган пристигна с един як джип, така и не установихме марката му, най-вероятно брониран. И с една охрана от поне 7-8 гавази. Дори и не се отби в централата ни. Изпълни си ритуала - почете паметта на своя съкилийник от тюрмата в Стара Загора - Хайрула, след което набързо отпраши по магистрала „Тракия". Подобна тайна визита е необичайна за него, но явно след опита за покушението срещу него вече си има едно наум", коментират редови членове на местното ДПС.
Кой е Садулла Хайрула почитан като „деде", нещо повече от „баба" /баща - б. а./, от самия Доган?
Малко преди да се спомине, приятелят на Сокола прави откровена изповед: „В затвора попаднах заради „възродителния процес". Бях член на БКП, преди това - и на РМС. Вярвах в Маркс, Енгелс и Ленин. Но като взеха да сменят имената на турците, казах на управляващите: „Хора, недейте така! Това е голяма грешка! Ще се насочи срещу комунистическата партия. По това време работих в ОЦЗ. Казвах каквото мисля къде ли не - по събрания, на открито, на закрито... Но никой не ме чу, изолираха ме от партията... Разкопаваха гробове /мюсюлмански - б.а./ и уж в тях намирали християнски кръстчета. А то го правили активисти, само и само да докажат една неистина. Писах докъде ли не - до окръжния прокурор в Кърджали, до ОК на БКП, до Народното събрание. Писмото ми до Тодор Живков пък бе ръкописно и с индиго: „Унищожавате един народ! Това противоречи на марксизма-ленинизма! Светът е един, но хората са различни. На тая земя живеят заедно и българи, и турци. Затова взаимно трябва да си уважаваме и вярванията, и обичаите". Не подписвах нищо - разпространявах посланията си анонимно по джамии, по селата, но ме разпознали по почерка. Арестуваха ме. Един месец ме държаха в кърджалийската милиция. Никой не ме защити. Осъдиха ме на пет години затвор и след това изселване. Три години и нещо бях в Старозагорския затвор, сетне в Бобовдол, накрая ме изселиха в Брусарци, Михайловградско. Там имаше само българи, добри хора. Уважаваха ме - и простите хора бяха разбрали, че държавата бърка."
Хайрула, прекръстен насилствено на Сево Емилов, е един от 27-те български турци, съдени в Кърджали заради съпротива. Окръжната прокуратура го сочи като „враг на държавата". Той изтърпява наказанието си и не търси възмездие - религията му не позволява мъст. Изключват го от любимата му партия БКП, разкатават го в продължение на години, работа не може да си намери. И вече не е ленинист, тотално се е отказал от Марк и Енгелс. Дни преди да се спомине, каза в прав текст пред репортера на „ШОУ": "Не мразя България, човече! Мразя властта, която върви срещу хората!"
Както скромно, тихичко и борбено живя Садулла деде - човекът, който искаше да промени Тодор Живков - и си плати за това с над 1000 дни в тюрмата, така и си отиде от тоя свят. Съратници го изпратиха във вечния му път - в гробището на село Горна крепост, където метнаха голото му тяло в трапа, както повелява мюсюлманската традиция...
