Николай е последният овчар край морето

Пастирът познава всяка една животинка 

Изхвърляме вълната, не можем да я продадем в България

"Никога не съм се срамувал, че съм овчар. Чувал съм подмятания, но не съм им обръщал внимание."

Това заяви пред "България Днес" Николай Паламудов от град Шабла, който е известен като последния овчар край морето.

Паламудов гледа добитъка заедно със семейството си - тъстът му изкарва животинките на паша, а той и съпругата му поемат останалите грижи. Освен с овце се занимават и със земеделие и отглеждане на пчели.

"Имаме 120 овце, преди бяха 350, но намаляха. Бащата на жена ми цял живот гледа добитък, впоследствие и аз се включих към бизнеса, но той е двигателят на нашата ферма. Ако не се занимавахме и със земеделие, щеше да ни е много трудно да ги изхранваме, защото сами си произвеждаме част от храната. За да си овчар, трябва да си зоотехник, ветеринар, счетоводител, диагностик дори. Хубаво е да разбираш от всичко", разказа пред "България Днес" Николай.

Според него истинският пастир е този, който прибира овцете си, когато самите те решат да си тръгнат. Това означава, че те вече са сити.

"Продаваме млякото си на дребно, с вълната е по-различно положението, защото от 4 години насам тя не се изкупува и се изхвърля. На практика остава неизползваема. Преди това се купуваше за едно предприятие в Сърбия и за едно по-малко в България, но те затвориха", разказа още Паламудов.

По време на паша често се случва някое животно да се загуби, но в много от случаите, пастирите го намират и връщат обратно.

"Овчарят познава всяка една овца. За този, който е с тях по цял ден, те са като хора - всяка си има лице и физиономия. Нищо че са бели, почти идентични. Друго интересно е, че си кръщаваме по-личните животинки - основно тези, с които имаме някакви преживявания. Хубаво е обаче да се избягва да им се дават имена, защото тази овца в един момент може да се наложи да я заколиш или да я продадеш", завърши животновъдът.