Маратонец, финиширал в Бостън с първата бомба, след 2 дни се натресе на взривовете в Тексас

Април се оказа изключително горещ месец - в пряк и преносен смисъл, за 43-годишния американец Джо Берти, разказва „Дейли мейл".

Секунди след като финишира на маратона Бостън, зад него избухна бомба, но той се размина без драскотина. Само два дни по-късно той вече си беше у дома в Тексас и стана свидетел на адския взрив във фабриката за тор в Уейко.

Берти пак извади късмет. Признава, че в жгивота си до маратона в Бостън никога не е преживявал каквато и да е експлозия. Но взривовете в Тексас му идват в повече.

„Искам просто да се махна от тук", казма Джо. Себе си не смята за карък, около гърмят бомби.

Съпругата му, която е била заедно с него в Бостън е била още по-близо до мястото на атентата, също е жива и здрава.

„Това е чудо. Хората ме питат не се ли смятам за голям карък, аз им отговарям, че мисля точно обратното - благословен съм. Жена ми беше само на десетина метра от взрива, а нямаше дори драскотина", казва Берти, цитиран от АП.

Двете бомби в Бостън отнеха три човешки живота, а над 180 бяха ранени. В Тексас жертвите са най-малко пет, а над 160 пострадаха в огнения ад.

Джо Берти решава да се пусне в Бостънския маратон преди няколко месеца. Присъединява се към екипа на Champions4Children. Идеята е благотворителна - в помощ за деца с редки или неустановени заболявания и техните семейства.

Джо е един от осемте участника в бягането от Остин. Всеки се състезава за болно дете или тренировъчен партньор, който го следи по трасето от вкъщи.

В последните 6,5 км Берти, който бяга с № 25472, забавя темпо, но е решен на всичко, за да финишира. „Тъкмо финиширах и миг по-късно чух първата експлозия. Обърнах се - дим. Веднага разбрах, че е бомба. После избухна втората бомба, видях хора, които бягаха", разказва маратонецът от Тексас.

В този момент той е толкова отпаднал, че дори не могъл да се затича. Притеснил се за хората от неговата лекоатлетическа група, които още не са финиширали. Също и и за жена си, която била сред зрителите. Първо решил, че тя е добре, защото трябвало да е в ресторант наблизо. После ми минала страшна мисъл: „Тя никога не ме слуша, сигурно е дошла на финала да ме види."

Обръща се и се оказва прав. Ейми току-що го е снимала и сега го търси с трескав поглед в хаоса. Тя и неин приятел са ударени от шрапнел, но за късмет няма нищо сериозно. Ейми е доби без драскотина, мъжът е само одраскан.

Жена вдясно от Ейми няма късмет - нейният крак е откъснат от коляното надолу. Загубила е и всичките пръсти на лявата си ръка. Ейми ѝ оказва първа помощ, но през това време батерията на телефона ѝ пада.

„Видях как преминава покрай мястото, където избухна бомбата, но не разбрах дали е пресякъл финалната линия. Не можех да го открия и изпаднах в паника", спомня си Ейми.

След около час двамата се срещат в хотела. На сутринта напускат Бостън и поемат към Остин.

Джо Берти се връща на работа. В сряда отива на целодневна среща в Далас, последвана от обиколка из музеите. Прибирайки се вкъщи, по магистралата вижда вляво от себе си градчето Уейко - потънало в гъст дим и огнени проблясъци. Приближава се и научава - това е неговата втора експлозия за два дни.

„Не може да е истина! - си казах, защото не беше за вярване. И докато си мислех, нещо падна върху колата ми от небето. Чудех се какво е и излязох да снимам", казва Берти. След снимката за спомен поема дълбоко дъх и поема по пътя към дома. Обажда се по телефона на жена си Ейми да ѝ разкаже за поредното премеждие.

 „Благодарим на Бог за неговата милост. Молим се за другите, които не са имали нашия късмет", казва съпругата Ейми.