Свети Николай Чудотворец

 

Николай Чудотворец е почитан от всички християнски деноминации. Известен е като епископ на област в Мала Азия и е виден противник на все още разпространеното езичество и зараждащите се псевдохристиянски учения (ереси).

Кога е живял:

Свети Николай е роден през III век в областта Ликия, съвременна Турция. Племенник на епископа на град Патара, светецът остава сирак като малък. Чичо му го взема под своя опека. Още когато Николай е млад, настойникът му фактически му отстъпва епископското място. По-късно светецът става епископ на друг град в Ликия - Мира. Оттам произлиза и неговото прозвище Николай Мирликийски. След християнизацията на Римската империя от Константин Велики св. Николай участва в църковните събори. Нововъзникналият религиозен култ на Арий (арианството) е обявен за ерес по негово настояване.

Интересни факти:

След смъртта си светията е почитан като светец и покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите и лихварите, затворниците, крадците (но само на покаялите се), пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена - билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените, особено ако са застрашени от тежко наказание, и на стрелците с лък. За различните застъпничества съществуват съответните митологични сказания и обяснения, свързани със случки, които се предполага, че са били част от живота на Николай.

"Св. Николай Мирликийски" е малък старинен храм в София

"Свети Николай Мирликийски Чудотворец" е православна църква, разположена в центъра на българската столица София, на ул. "Цар Калоян" 8.
Построенa е като малък храм в двореца, намирал се на днешната ул. "Калоян", зад хотел "Рила". Смята се, че този дворец е изграден от император Константин Велики.
Най-старите стени под църквата са от Константиново време (IV век). След като хан Крум превзема града в 809 г., оцелелите части на имперския дворец стават резиденция на българския управител на обширния и важен за царството Средечки комитат. От 971 г. Средец е седалище на българския патриарх Дамян.
След освобождението на София от византийско владичество през 1193 г. дворецът е поправен от българския областен управител, а по-късно е построен и семейният дворцов параклис "Св. Николай".
През вековете на османското владичество храмът е наричан "Св. Николай Големи". Сведение за него дава Стефан Герлах, който през ХVI в. минава през града. През Възраждането и веднага след Освобождението от османска власт малката средновековна църква е обновявана от българите и й е направена камбанария.
През 1939 г. този храм приютява изгонените за десетилетие духовници от руската църква "Св. Николай" на бул. "Цар Освободител" в София.
На 30 март 1944 г. при англо-американските бомбардировки над София старинният храм е тежко разрушен. Оцелява невредима в пепелището храмовата чудотворна икона на свети Николай.
Храмът е преизграден при строежа на хотела, когато се решава да бъде запазен, в средата на 50-те години години на XX век, по настояване на патриарх Кирил Български.