Ненчо Илчев: Пазя маската на Мистър Сенко, с която си сваля главата

Театърът и фокусите за мен вървят ръка за ръка

Кой е той

Актьорът Ненчо Илчев е роден в село Момчиловци, Смолянско. От 12.годишен се интересува от театър и илюзионно изкуство. През 1992 г. постъпва в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на професор Стефан Данаилов. От 1997 г. е актьор в Театъра на българската армия. Става известен в края на 90-те години с участието си в предаването "Спукано гърне", където е водещ и показва фокуси. След това постъпва в комедийното шоу "Комиците" по Би Ти Ви, в което представя скечове с пародия на илюзионни фокуси.

- Докъде стигна идеята за създаване на музей на илюзиите в село Момчиловци, г-н Илчев?

- Надявам се скоро да се случи, защото го мъча от доста години, но тъй като това е доста голяма инвестиция, отнема време. Би трябвало зад идеята да застане държавата. Сградата, за която трябва доста сериозна инвестиция, вече има проект, както и разпределение на залите. Все пак аз не искам в музея да бъдат подредени някакви предмети и хората да се чудят за какво са, а да е интерактивен и съвременно направен.

- На държавата ли разчитате повече, или на частни инвестиции?

- Има доста частни инвестиции, но разчитам много на държавата, защото това няма да е мой музей, а ще бъде към Министерството на културата. Много хора, дори които не са запалени по илюзионното изкуство, ме подкрепят.

- Кой е любимият ви илюзионист?

- Дейвид Копърфийлд. Аз съм имал възможност да го гледам няколко пъти на живо. Неговото шоу не е само показване на фокуси. Това са цели представления, и то с послания. Неслучайно е смятан за магьосника на века. Той е на 64 години и всеки ден играе по две представления. Всеки ден. А това е доста изтощаващо.

- А в България?

- Ние сме имали страхотна школа. Имали сме илюзионисти на световно ниво. Мистър Сенко, Лепас, Орфи, Астор. Това са световни имена със световни награди. Всичкото това вече съм го събрал.

- Казвате, че притежавате над 90% от реквизитите на българските илюзионисти. По какъв начин човек се сдобива с такова нещо?

- Всичките си приходи аз влагам в събиране на такива реквизити. Вече съм ги дарил, просто е нужно място, където да бъдат показани и всеки да има достъп до тях. Да има памет, защото хората доста бързо забравят.

Първо, е нужно много време. Аз ги събирам тези реквизити от 30 години. Второ, трябва много обикаляне по тавани и мазета. За всяко нещо, което съм събрал, аз съм се срещал с роднините на тези хора. Повечето от тях са ми ги продавали, и то не евтино, други са ми ги подарявали, виждайки моята благородна идея. Ако не ги бях събрал, те щяха да се изгубят. Има неща, които наистина са уникални, като електрическия стол на Мистър Сенко, който е изработен от самия Никола Тесла през 30-те години и още функционира. Последната ми придобивка е маската на Мистър Сенко от фокуса със свалянето на главата.

- Къде съхранявате толкова много неща?

- Доста складове съм напълнил, но аз не искам тези неща да стоят по складове, а да бъдат показани.

- Скъп ли е един такъв реквизит?

- Някои са много скъпи. Те трябва да бъдат скъпи. Все пак това е смисълът на един цял човешки живот. С тях хората са си изкарвали прехраната, с тях са пътували. Например Мистър Сенко е пътувал с 3 тона реквизит от село до село, от читалище до читалище.

- Кое е по-голямата ви страст - театърът или илюзионното изкуство?

- Никога не съм изоставял едното за сметка на другото, те си вървят ръка за ръка. За мен илюзионното изкуство никога не е било един човек да стои с каменна физиономия и да вади гълъби. Винаги е било и другата част - театърът, забавлението, хуморът. Това са две колкото различни професии, толкова и еднакви.

- Какво играете в момента?

- О, аз непрекъснато играя и пътувам. "Забранените фокуси на Ненчо", "Ножица трепач", която се играе от 20 години, "Българската литература накратко" и доста други. Последното нещо, което репетирам, е една пиеса, която се казва "Стриптийзьори", заедно с Любо Нейков. Това много ме радва, защото от доста време не сме работили с него.

- Имате син, който е на 17 години. Той следва ли пътя ви?

- Не, фокусите въобще не го влекат. Театърът - до известна степен, но все още е на такава възраст, в която се чуди с какво да се занимава.

- Къде смятате да почивате със семейството през лятото?

- Аз почти през цялото лято пътувам. Така че предпочитам да си отида в Момчиловци, при майка ми и баща ми, на въздух и на спокойствие. Има и много неща по музея, които трябва да свърша.

- А не е ли далеч Момчиловци за масовите посетители?

- Нарочно искам така да бъде, защото това ще помогне за развитието на региона. Когато човек иска да види нещо, той ще отиде на място да го види. Не всичко трябва да е в София.

- Казвате, че илюзионното изкуство идва от детството. Успяхте ли да запазите детето в себе си?

- Мисля, че да, и винаги съм се стремял да го запазя, защото това те запазва като човек, когато пораснеш. Много хора казват, че не обичат да се връщат назад, а на мен миналото ми дава стимул да продължа напред.