Реклама
https://m.bgdnes.bg/shou/article/18192317 www.bgdnes.bg

Вокалът на група "оХо" Владимир Самурков: Всичко в БГ музиката е комерс и това ме отблъсква

Не съм женен, кажете на всички фенки да ме свалят

Кой е той

Владимир Самурков е вокал и член на група "оХо". Всички са единодушни, че той е душата на бандата и най-важната фигура в нея. Негова е и най-известната песен на групата, която се нарича "Мая". Според Самурков бандата се забавлява, без да навлиза в пространството на другите. Засега групата има само 7 издадени песни, които са събрани под името "Ойларипи".

- Вашата най-слушана песен е "Мая". Какво е Мая?

- Мая е еманация на всичко, което иска да има един мъж. Тя е доблестното момиче, което е склонно да прости всичко на мъжа до себе си. И да го прибере винаги след като се е напил, задявал някоя жена в асансьора, не му е вързало и той отново е на прага пред дома й "с подвита опашка". Мая е много голяма, въпреки че ние мъжете малко се притесняваме от това. Мая просто те приема такъв, какъвто си.

Реклама

- Човек би си помислил, че Мая е вашата жена?

- Мая е само един лирически герой. Тя е нещо като кораба майка за нашата група. Това е най-близката ни жена, която винаги ще ни приема такива олигофрени, каквито сме. Тя ти попива кръвта, когато са ти пръснали веждата, да кажем иносказателно. Тя е недостижим обект, с който се обичаме и ни помага. Тя ни изхвърля на сутринта от апартамента си, но след седмица ние звъним обратно и искаме да ни направи по едно кафенце. Тя, разбира се ще направи за всички. Мая е просто звучно име.

- Вие самият женен ли сте?

- Нито съм женен, нито имам деца. Свободен съм. Можете да кажете на момичетата "Налазвайте го, той няма нищо против. Той е необвързан".

- Какво значи "оХо". Така се казва групата ви?

- "Охо" значи Охооо, както казваме, когато нещо ни хареса и сме се запалили по това нещо. Това е едно възклицание - Охооо! След това си мислехме за други значения, като това "Откога хвърчи орелът" или нещо такова. Просто на шега, разбира се.

- Имате цигулка в оркестъра?

- Това е скъпо удоволствие, да, но е много допълващо за нашата музика. Мацката с цигулката се казва Кремена Николова и свири в много оркестри в България, както и в чужбина. Тя е един виртуоз и прави чудеса.

- Все пак защо решихте точно цигулка?

- Защото е интересно да ни е по-различен звукът. Бих добавил още инструменти, ако зависеше от мен, но просто нямам време и пари да го направя. Много ми е интересно как звучат тромбон, тромпет и цигулка на едно място. Това си е нашият стил, който мисля че е уникален. Дори в най-новата ни песен - "Лавандулови полета", цигулката е основният водещ инструмент.

Реклама

- Накъде върви българската музика в момента?

- Върви към много лоша чалга. Готина чалга бих изпял и аз самият, ама за момента няма какво да ме хване, за да го направя. Всичко е комерс и това ме отблъсква и засега се въздържам. Но човек никога не знае какво ще се появи.

- Каква музика слушате вие лично?

- Всякаква - от класическа, през френски, скандинавски, полски блек метъл до всякакви фолклорни музики на различни държави. Мисля, че човек трябва да има широки интереси към музиката, когато прави музика. Един музикант трябва да е широкоспектърен и да не се ограничава само с едно нещо.

- Едно парти, грубо казано, се разделя на две - преди "Бяла роза" и след нея. Така ли е?

- След "Бяла роза" вече става експлозията. Тогава нещата стават неудържими и никой не е себе си. Тогава е времето да си ходя.

- В песента ви "Мая" имаше един момент със ски и сноуборд. Вие не сте добър скиор, както си личи от клипа. С какво друго се занимавате като спорт?

- Катеря се по планината, карам маунтин байк, въобще много обичам природата. Затова доста от музиката ни води към движение и спорт.

- Как се стига до сърцето на една жена?

- Жената те избира, а не ти нея, за съжаление. Можеш да омагьосаш жената за една вечер. Да я вкараш в едно състояние с мълчание и говорене и пак е ОК. Но да накараш да забие сърцето й по теб, за мен е по-сложно. Просто ние, мъжете, се опитваме понякога да се правим на палячовци, само и само жените да ни обърнат внимание. Но всичко зависи от тях - това е моето скромно мнение.

- Май жените повече харесват лошите момчета?

- Много ясно. Стигаш до сърцето на една жена, когато се държиш мъжки, не я боготвориш, а просто си това, което си. Има жени, които са на принципа "тръгвам си, връщам се". Както се казва, да ги държите в постоянно напрежение, за да са влюбени и да са залепени за вас. Ама това за мен е игра с чувствата и не е мъжкарско.

- Коя е идеалната жена за вас?

- Много са малко тези жени, които са си самодостатъчни и са с теб само заради теб. Те се броят на пръсти, но са много ценни. Те не желаят ти да си им разрешител на проблемите или да ги забавляваш непрекъснато. Те просто са си на мястото и това е.

- Какво е за вас съвременната мода?

- Всеки може да бъде облечен както си иска. Бях в Шотландия и мислех да си купя поличка, но бяха ужасно скъпи. Няма да им дам 400 паунда за поличка. Затова аз излизам като абсолютен шантавел на сцената.

- По тениска и къси гащи.

- Не забравяйте и кубинките. Въпреки дебелите ми прасци и мощни крака, реших точно тях да ги направя като своя собствена марка, вместо да ги крия. Мисля, че всеки може да се облича както си иска. Може да не харесвам ризката на някого, но това няма значение. Просто без табута. Всеки решава сам за себе си, без да го съдим.

- Ще издавате ли нещо ново наскоро?

- Имаме доста нови песни, но ще ги издаваме една по една. Засега ние сме си режисьорите и работим с един приятел оператор, който много ни помага.

- Вие свирите за удоволствие ли?

- Да, на концертите ни не събираме вход. Просто за нас е важно да се забавляваме, както и да забавляваме хората. Ето тази година ще свирим на "Хилс ъф рок" в Пловдив и това е голямо признание за нас. Там са пели "Мейдън", "Дистърбт", "Еванесънс".

- Действате "на мускули", за да правите музика?

- Ние инвестираме всичко в това да работим, за да свирим. Музиката за нас е удоволствие и никоя жертва не може да ни спре. Важна за нас е музиката. И разбира се, забавлението.

- На много стени от едно време стоеше един надпис "Пънкът няма да умре". Така ли е?

- Дали ще е на малка гаражна сцена или в Медисън Скуеър гардън, пънк ще има винаги. Аз никога не съм се определял като пънкар, а по-скоро като метъл. Пънкът за мен е нещо, което прави нещата така, че да можеш да намериш своята собствена естетика в музиката. За пънка не трябва някой да инвестира пари, не е нужна продуцентска къща, а просто когато го свириш на приятели, той, пънкът живее. Това му е най-ценното.

Реклама
Реклама
Реклама