Режисьорът на музикални клипове Георги Пеев: Зад всеки кадър цари хаос

С Мила Роберт сме като две деца, които играят на една и съща игра

Кой е той

Георги Пеев е режисьор, фотограф и артист, известен с музикалните си клипове, които режисира за редица известни поп изпълнители в България като Мила Роберт, Прея, Дара Екимова и Галена. Учи "Кино и телевизия" в Нов български университет, след което започва собствена практика. Отличава се с характерния си визуален стил, който привлича окото на множество почитатели на музиката и визуалното изкуство отвъд нея.

- Георги, как започна страстта ти като режисьор?

- Никога не съм искал да стана точно режисьор, но ми се наложи да вляза в тази роля, за да мога да реализирам идеите си. Все още ми е малко трудно да се асоциирам напълно с думата "режисьор", защото аз мисля за себе си като за човек, на когото просто му се правят красиви визуални неща независимо от формата. При музикалните клипове, с които основно се занимавам, просто така се нарича длъжността.

Пътят ми всъщност тръгна с рисуване, което учих в гимназията. В един момент започнах да се интересувам и от фотография, започнах да експериментирам с обработване на снимки и рисунките ми във фотошоп, и накрая се появи видеото, където сякаш най-много намерих това, което ми се прави.

- Как реши да се занимаваш точно с музикални клипове?

- От дете имам специално отношение към музиката и музикалните клипове. Израснал съм в ранните 2000-ни години, когато поп музиката в световен и в български план беше във върхова форма, и това определено остави голям отпечатък върху подрастващото ми аз. Въображението, с което работя днес, до голяма степен е оформено именно от гледане на музикални видеа и филми, когато съм бил дете, и ми въздействаха най-силно. Това ми беше любимото нещо за правене - да седя пред телевизора и да гледам музикалните канали.

Когато вече учих кино в университета, така се получаваше, че всички филмови задачи, които правех, приличаха на музикални видеа. Беше ми малко трудно да се адаптирам в киносредата там, именно защото всичко, което ми беше интересно да правя, трябваше да включва музика и някакви странни, абстрактни идеи, които не се вписваха много в работата на останалите ми колеги. Започна някак си бързо да ми става ясно накъде вървят нещата. С времето напълно осъзнах, че това е моят път, и малко след като приключих с университета, се срещнах с Мила Роберт, с която започнахме да работим, и оттам се завъртя колелото с музикалните видеа.

За мен музикалното видео е безкрайно интересна форма, защото може да комбинира всички изразни средства, за което се сетиш - музика, кино, мода, архитектура, дизайн, фотография, грим и коса, декори, танци, актьорска игра, графичен дизайн, специални ефекти и тн. Това изобилие е толкова интересно за култивиране и всеки път като започвам работа по нов проект, се чувствам като дете, което е седнало да рисува и има пред себе си кутия със 100 различни цвята моливи и се чуди кои да избере.

- От какво черпиш вдъхновение за своите работи?

- Много ме мотивира работата на други хора в моята сфера, най-вече в световен план. Това е и голяма част от причината да се занимавам с това като професия. Следя изкуството на хората от моето поколение по света и това ме вдъхновява да вървя напред.

Все по-често осъзнавам, че получавам вдъхновение за проектите си от неща, които са били част от детството ми. Например с видеото на Дара Екимова за "Дишам". В него се появиха символи и референции от "Алиса в Страната на чудесата". Книгата, анимацията и филмът са едно от любимите ми неща и някак си несъзнателно това се появи, докато работих по идеята.

- Какво беше най-голямото ти предизвикателство в кариерата ти досега?

- Едно от нещата беше и все още е да стъпя удобно в обувките на професията режисьор. Процесът на грешки и учене от грешките си е дълъг и болезнен. Обувките са твърди в началото и им трябва време да се отпуснат. Не си давах сметка колко много други умения трябва да притежаваш, за да практикуваш успешно тази професия. Само едни красиви идеи в главата ти по никакъв начин не са достатъчни. Сблъскваш се с реалността, а досега идеята ти е живяла само във фантазията. Трябва да придадеш форма във физическия свят, да я създадеш буквално и това е деликатна и сложна задача. Именно този процес - да пренесеш идеите си от фантазията си в реален и качествен продукт, е най-голямото предизвикателство. Физическите и техническите лимитации, липса на време и бюджет, избор на правилния екип, ясна и интелигентна комуникация с всички, защото всички парчета от пъзела трябва да пасват идеално. И ако от някъде има теч, дори и малък, целият кораб може да потъне. Всички работим по нещо, което все още не съществува, и аз като режисьор трябва да водя екипа си през тъмницата, аз трябва да осветявам пътя напред. В началото е много страшно, падаш по лице, ставаш, но след всяко минаване пътят се поутъпква и с времето става по-лесно и приятно да се върви по него. Но никога не трябва да се отпускаш и да си мислиш, че всичко вече ти е ясно, защото точно тогава може пак да се спънеш на някой камък и да си ожулиш носа.

- Какво хората не забелязват в твоя кадър и зад него?

- Нормалният зрител сигурно не си дава сметка за хаоса, който седи зад кадър, но това е част от магията на това, което правим. Понякога има много аварии, с които трябва да се справяме, и това е в реда на нещата. Все пак живеем във физически свят, където неща се чупят, има трафик и хора закъсняват, има гравитация, която понякога пречи. Като цяло има твърде много ограничения за група хора, които са тръгнали да създават нещо, родено от нечия фантазия, но в това има нещо красиво и поетично.

- Разкажи ми за забавна случка с някой, с когото си работил на снимачната площадка.

- Веднъж един от артистите имаше шоколад между зъбите по време на снимките. Това го разбрахме на следващия ден, като гледахме заснетия материал, и трябваше да се простим с всички близки кадри, в които се виждаха шоколадовите зъбки. Това беше преди доста време и не знаехме, нито имахме бюджета да махнем шоколада в постпродукцията. Най-смешното беше, че спонсор на този клип беше марка за паста за зъби.

- Ти си близък приятел с Мила Роберт. Как започна приятелството ви?

- С Мила ни запозна нашата обща и много близка приятелка Ясмин. Известно време бяхме просто познати. В един летен ден през 2018 Мила ми писа да снимаме клип на нейния кавър на "Квартална кръчма". Събрахме се да мислим и веднага осъзнахме, че между нас има нещо много специално. Две деца, които искат да си играят на една и съща игра, се бяха намерили и най-близки приятели си станаха. Вечно ще съм й благодарен. Към днешна дата вече съм изпуснал бройката на клиповете, които сме снимали, но, честно казано, тепърва започваме. Така се усеща. Старая се много да пазя този първоначален огън и вдъхновение, което имахме, когато снимахме това малко смешно видео на "Квартална кръчма" през 2018. Бяхме бебета тогава, сега сме малко по-не-бебета.

- Скоро излезе клип на Галена, който ти си режисирал. Тя е първата попфолк звезда, с която работиш. Как тя те намери и какво е преживяването да работиш с нея?

- С мен се свърза нейният стилист и креативен директор Добромир Киряков, който е следял работата ми през последните няколко години. Те с Галена ми дадоха пълната свобода да им представя идея за една от песните от албума. Беше много вдъхновяващ и динамичен процес. Това е най-мащабният проект, по който съм работил досега. Галена ме удиви с професионализма си и с това колко бързо и без усилие влиза в роля. Всеки дубъл беше перфектен и беше голямо удоволствие да я наблюдавам как работи и най-вече да имам шанса да работя рамо до рамо с нея, което е голяма стъпка в моето развитие.

- Кой човек е твоята муза?

- Моя муза са артистите, с които работя. Суперблагодарен съм, че съм се намерил с хора, с които имаме общи интереси и представи за това, което искаме да правим. В България има прекрасни, талантливи артисти и за мен е голяма чест да получа тяхното доверие и да работим заедно за нещо красиво.

Всеки един от изпълнителите, с които работя, ми дава нещо различно, всеки има своя стил и с всеки работата е различна и вълнуваща. Никога не е скучно.