Родната рок легенда Славчо Николов: "Фондацията" продължаваме в памет на Кирил Маричков

Като млад не съм си и мечтал да деля сцена с идола си

Кой е той

Славчо Николов е музикант и композитор, член на групите БТР и "Фондацията". Роден е в София на 15 май 1967 година. Завършва Академията по музика в Гронинген, Нидерландия. През 1993 г. става част от БТР. През 2004 г. негови изпълнения са включени в албума "Големите китари на България". Свири и на мандолина и композира музика и за този инструмент, както и театрална.

- Г-н Николов, "Фондацията" ще изнесе концерта в чест на 80-годишнината на Кирил Маричков въпреки трагичната му кончина, вие спомняте ли си първия си концерт на "Щурците"?

- Много добре си го спомням. Беше 1983 или 1984 г. в залата на Дома на транспортния работник в тогавашния квартал "Емил Марков". Най-хубавото беше, залата бе малка и ние бяхме съвсем близо до сцената и до изпълнителите. Пеци Гюзелев бе моят идол, що се отнася до китарата, а "Щурците" любимата ми българска група. Те оставиха изключителни песни.

След това ходихме на доста техни концерти с мои приятели - тогава с "14-а дискотека", която по онова време беше популярна като "Пешо Берон". Години след това, когато започнахме с БТР и записвахме първия си албум в Пето студио на НДК, Пеци Гюлезев бе нещо като ръководител там и много ни помогна. По-късно, вече 2000 година, направихме концерт в Лондон и тогава поканихме Кирил Маричков да се присъедини към нас. Покрай музиката се запознахме. Но точно как вече не мога да си спомня. Може би покрай радио "Тангра", когато им носехме първите си парчета на български.

- В онези тийнейджърски години идвало ли ви е наум, че някой ден ще свирите заедно с Кирил Маричков?

- Дори и в най-смелите си мечти не съм си представял да бъда с него на една сцена, в една група. Споменах за 2000 година, тогава му се обадих, имахме си вече телефонните номера, казах му, че ще ходим да свирим в Лондон и го поканих да направим общ концерт. Той отговори: "О, Лондон ми е любимия град, айде." Направихме и седем-осем от неговите песни и така се случи концертът. След три месеца се върнахме в Лондон за нова изява, но вече и с Милена Славова. Така за няма и година три пъти свирихме в легендарната зала "Астория".

- Ще продължите ли с "Фондацията"?

- Много бързо се случиха събитията и в интерес на истината никой от нас не беше мислил по въпроса. Получихме толкова много съобщения, в които хората ни казваха, че сме длъжни да продължим, за да живеят песните на Кирил Маричков, а с тях и той. Много беше важно за нас и мнението на семейството му, както и за концерта за 80-ата му годишнина. И те ни казаха да го направим в негова памет.

Така че - да! "Фондацията" ще продължи да съществува и да изнася концерти на живо. Засега оставаме в състав от четирима души - аз, Дони, Иван Лечев и Венко Пороманов. Хората най-често са срещали и Валди Тотев с нас, но предвиждаме да има и гости като например Наско Пенев, с когото сме в БТР и сме големи приятели, разбира се. Савин Славчев е страхотен рок глас, когото също каним. Тепърва ще мислим и за други колеги, но "Фондацията" остава във формат четворка с гости.

- В книгата си Пол Стенли дава съвет към младите музиканти да не напускат работата си, преди да са издали третия си албум. Вие някога работили ли сте нещо друго?

- (Смее се.) Тук ме уцелихте в десетката. Пол Стенли е моята пътеводна звезда, това, което цял живот съм изповядвал в рок музиката. Той е най-отдаденият човек в "Кис", до последно той избутва тази група до върха. Пол Стенли е много мъдър човек и е напълно прав. Аз също не напуснах работата си, докато не излезе третият ни албум с БТР. Всъщност работата ми пак бе музиката, тъй като бях преподавател по класическа китара в читалище "Цар Борис III". Преподавателската работа е такава, че човек трябва да бъде много отдаден. Ти формираш музикален вкус, учиш децата от "А" и "Б", трябва да ги запалиш да обикнат инструмента и да го почувстват по свой си начин.

При нас нещата са много сложни. На онзи пазар е нещо страшно, докато при нас пазарът е малък и много ограничава. Рядък е шанса за успех, а при някои се оказва и много трудно да го задържат. Успехът, както и там, така и тук, може да дойде, но по-важно е какво ще правиш след това.

- Започнали сте да свирите на мандолина, занимавате ли се още с този инструмент?

- Да, свиря, пиша музика за мандолина. Работа и с мандолинен квинтет "София", който е мой проект. Имаме три мандолини, мандола и китара, идват солисти като Преслав Петков, който свири на кларинет, и Ана Карадимитрова - оперна певица, сопрано. Имахме концерт през септември в рамките на Софийски музикални седмици. Много обичам и тази работа, защото е много различна от рок музиката. Пиша театрална музика - моя е тази за невероятния спектакъл на Стоян Радев с участието Камен Донев "Сирано дьо Бержерак". Питах дали иска да е от периода, или да има съвременно звучене. Той ми отговори, че иска да е от епохата и аз я изградих върху мандолина и класическа китара. Получих топли отзиви за работата си.

- Работите и в стил поп музика с "Вива", това вече не е ли доста различно?

- Техен мениджър и музикален продуцент съм. Дори работя с дъщеря ми Яна, която написа текстовете, а аз музиката за албума им. Сега вече работим и по проект за Яна, която е на 24 години и иска също да се изявява. Работа има, както казват, за целия китайски народ (смее се).

- Помагате и на млади рок групи, има ли път за тях в тази музика в България и какви съвети им давате?

- Помагам на "Канела", на "Хангар 42", но съвети давам, когато ми искат. "Хангар 42" ги поканихме на лятното ни турне на БТР, видяха ги много хора, имат два албума. Свикнаха да свирят на концерти, които са на билет и на които хората идват за конкретна музика. От това да видят и да изпитат на сцената какво е усещането по-голям съвет няма.