Джон Левен от "Юръп": Лежах в карцера заради първия ни албум

"В такси в Холандия осъзнах, че "The Final Countdown” се превръща в световен хит"

Баскитаристът на "Юръп" Джон Левен е роден е на 25 октомври 1963 г. в Стокхолм. Той и вокалистът Джоуи Темпест са единствените членове на групата, участвали във всички албуми. Левен се присъединява към „Юръп” през 1981 г. През 1985 г. именно той кара Темпест да напише хита "The Final Countdown" - на базата на китарен риф, който Джоуи създава за местна дискотека още през 1982 г. Джон Левен е автор на сингъла "Always the Pretenders", с който през 2003 г. "Юръп се завръща на сцената - след почти десетгодишна раздяла. През 2009 г. става и ко-автор на песента "The Beast" от албума "Last Look at Eden". Преди десетина дни Джон Левен и „Юръп” бяха хедлайнери на Каварна Рок фест. На 18-19 юли групата ще участва за пръв път на фестивал в родния си град Васби до Стокхолм, където напрактика започва всичко преди 30 години. Единствено пред „България Днес” Джон Левен разказа спомените си за началото, за създаването на хита "The Final Countdown” и последвалата световна слава, както и за живота на една истинска рок звезда на сцената и извън нея - вече три десетилетия.

Бисерка БОРИСОВА

- Джон, вече 30 години "Юръп" е на сцена. Разделихте се за известно време, но около вас никога не е имало скандали. На сцената и извън нея изглеждате истински приятели. На какво се дължи това?
- Пазим си скандалите много добре в тайна. Хаха. Но е факт, че никога не сме минавали през наркотици, тежки пиянски истории. Ако вземахме дрога през тези 30 години, досега да не сме живи. И ние не сме светци, ходим да пием понякога, забавляваме се, спорим доста понякога. Но основно продължаваме да работим.

- Ще успее ли "Юръп" да направи отново хит като "The Final Countdown"?
- Не мисля. След този хит имахме доста други страхотни парчета. Но тази песен се превърна в световно събитие. За отрицателно време се изкачи на първо място в 27 страни. Нещо, което днес ми изглежда невъзможно

- Какво е било усещането за теб - едно младо момче от Стокхолм, което се събужда един ден и вижда, че песента му е хит по цял свят, а групата му се сдобива със звезден статут?

- Всичко с "The Final Countdown" се случи много бързо, нямахме време да го осъзнаем. Аз лично разбрах, че нещо се случва по време на пътуване в Холандия. Качих се в такси и песента ни вървеше по радиото. Шофьорът изобщо не ме разпозна и почна да ми обяснява колко велика песен е това. Тогава си дадох сметка, че песента вече е популярна не само в Швеция, а в цяла Европа. Скоро след това бяхме начело на класациите в Япония, по цял свят. А бяхме само на по 22 години...

- Вече три десетилетия продължавате да сте световни звезди, но не изглеждате като хора, които страдат от звездомания. Как ти самият се опази? В България 20-годишните прохожзащи звезди и звездички имат повече самочувствие дори от Мик Джагър!
- Когато се прибера вкъщи, водя съвсем нормален живот. Имам двама сина на около 20 години и трети на 5 годинки. Трябва да видя малкия, да го заведа някъде, да поиграя с него. Разговарям с обикновените хора около нас. Правя всички неща, които всеки средностатистически гражданин прави. Сам пазарувам храна и тоалетна хартия, няма как да страдам от звездомания!

- Същият ли беше и във времето на славата покрай "The Final Countdown"?
- Тогава животът ми беше малко по-различен. С изключение на кейбордиста Мик Микели останалите нямахме деца. Постоянно пътувахме. Нямах конкретно място, на което да живея. Имахме турнета в едни държави, после веднага записвахме албум в други. Случвало ми се е да изкарвам месеца в Лондон и само 2-3 дни вкъщи в Швеция.

- Имало ли е случай във времената, когато песента бе начело на десетки класации, да отсечеш пред родителите ти: "Край! Аз вече съм звезда, няма да пазарувам, няма да правя това и това?"
- Не, никога, никога! Не съм бил такъв навремето, не съм такъв и днес. Не обичам да си виря носа и не обичам хора, които го правят.

- Вярно ли е, че до създаването на "Юръп" се стига след като ти и Джоуи Темпест се запознавате на футболен мач?
- Не бих казал, че беше точно така, но наистина се запознахме, когато играехме футбол в един и същи отбор. Бяхме много малки - на 12 години, не сме си говорили за музика. След 4-5 години Джоуи се запозна с Джон Норъм, който свиреше на китара. Дойдоха при мен и ми предложиха да им стана бас катираст. Така започна всичко.

- Световното по футбол в Бразилия прикова милиони зрители пред екрана. В такива моменти не съжаляваш ли, че не си станал футболист?
- Не мисля, че щях да стана наистина добър футболист. Пък и да бях станал най-добрият, днес вече нямаше да мога да играя, защото щях да съм прекалено стар. Но очевидно не съм толкова стар, че да свиря все още рок енд рол. Явно съм направил правилния избор навремето.

- Чела съм неща за военната ти служба, които звучат невероятно. Наистина ли често си бил в ареста?
- Хаха, да, имах такива моменти. Бях в казармата, 17-18 годишен, когато с "Юръп" решихме да участваме в национален рок конкурс (в споменатия конкурс участват над 2000 групи. "Юръп" печели и така стартира пътят на групата към славата, б.а.). Трябваше да се подготвим, да направим записи. Когато питах да ме освободят за тези дни, не получавах разрешение. В същото време момчетата, които участваха в спортни състезания, винаги бяха освобождавани. Почнах да бягам без разрешение. Скачах през огражданията, хвърлях военните дрехи и отивах в студиото. После се връщах в казармата и съответно ме наказваха. Доста време прекарвах в карцера след записите, отрязаха ми и отпуските. Същото се получи и когато започнахме да записваме първия ни албум. Вече имахме някаква популярност след спечеления конкурс, но за казармата аз си бях един обикновен войник, който бяга за записи, а после го наказват...

- Какъв ученик беше?
- Когато бях на 14 години не се интересувах от нищо, освен от хард рок, футбол, мотори и партита с приятели. Тогава баба ми ми подари първата ми акутистична катара. Това отприщи сериозен интерес към музиката, по цял ден се упражнявах вкъщи. Направихме си група, свирехме песни на Status Quo songs. По-късно се сдобих и с електрическа китара, направена вкъщи. Приятелите ми се оплакваха, че прекарвам прекалено много време с китарата и съм зарязал купоните. Както вече казах, през 1981 г. вкъщи дойде Джон Норъм и ме покани да стана басист в групата му "Форс". Въпреки, че бях китарист, реших да приема офертата. Вече бях и много запален състезател по мотокрос. Посвирих малко с Джон и Джоуи Темпест и казах на баща ми, че искам да продам мотора. "Защо?", учуди се той. Отговорих му: "Защото ще стана рок звезда!", а той започна да се смее. Аз обаче бях убеден в думите си, наблегнах здраво на музиката. И съответно, не ми пукаше много за училището. Завърших с много лоши оценки. Но и Джон Норъм беше като мен. Хаха!

- Какъв е животът на секс символ на рока вече три десетилетия?
- Никога не съм се възприемал като секс символ. Наистина!

- Влизате в студио за нов албум. След почти блусарския "Bag of bones" сега се чудим дали пак ще поемете в още по-различенна от стила на "Юръп" посока?
- С "Bag of bones" искахме да направим нещо различно, да се върнем към корените на рока. За всеки музикант е досадно да прави едно и също нещо. Разбирам, че много от най-ревностните ни фенове искат от нас да направим пак албуми като "The Final Countdown", "Out of this world". Но ако го направим, няма да звучим актуално, времената са много променени и се надявам и хората, които са с нас през тези 30 години да го разберат.